Москва вече няма комунизъм за износ. Вместо това изнася “руския свят”, “православната цивилизация” и “традиционните ценности“ – новите ѝ инструменти за политическо влияние. В България властта вече ги налага в училище, пише Емилия Милчева в анализ за „Дойче Веле“, който „За истината“ препубликува.
„Всички православни народи братя ли са?“, пита децата учителят по „Добродетели и религии“. Тази сценка може да се разиграе в класна стая с първокласници, ако от учебната 2028/2029 предметът влезе в българското училище като задължителен. Най-важното е не как ще отговорят учениците, а кой им дава пра-вил-ни-я отговор.
Държавата определя кое е добро и кое е правилно?
С въвеждането на „Добродетели и религии“, предложен от управляващата „Прогресивна България“, държавата си присвоява ролята на арбитър кое е добро и кое е правилно. Правозащитници и граждански организации неколкократно предупреждаваха, че училищното образование е светско и религиозните институции нямат място в него. Възраженията им не бяха чути.
Това не е българско изобретение. През последните години някои политически режими превърнаха “традиционните ценности” и религията в инструмент за легитимацията си. В училището тази политика най-лесно се налага.
Сваленият от власт унгарски автократ Виктор Орбан изобрети “християнската демокрация”, наложи споменаването на Бог в преамбюла на унгарската Конституция и увеличи субсидиите за училища, управлявани от църквата. “Разговори за важните неща“ (Разговоры о важном) пък е задължителен пропаганден час по патриотизъм в руските училища и детски градини, въведен от режима на Путин. Руският патриарх Кирил публично подкрепи инициативата и лично води беседи с ученици.
Но отвъд политическите аналогии остава и един по-практичен въпрос: какво означава задължителната религия за правата на самите деца. В статия за изданието “Капитал” изявената правозащитничка и адвокатка Снежана Стефанова предупреждава, че най-големият риск е механизмът, който разделя децата и ги принуждава да разкрият своите убеждения.
Опасността от индоктринация в ранна възраст също не е за пренебрегване. В първи клас децата трудно разграничават знанието от внушението и авторитета от аргумента.
Патриарх Даниил получи своето
Законодателната инициатива обаче носи дивиденти. Българската православна църква (БПЦ) получава онова, за което настоява от години: трайно присъствие на религиозното обучение в задължителната училищна програма. “Прогресивна България” (ПБ) печели символен авторитет и подкрепа от институция, която претендира да представлява традицията, националната идентичност и моралното единство. Това затвърждава формацията на Румен Радев като национално-консервативна, способна да привлича избиратели на БСП, „Възраждане“, части от ГЕРБ и изобщо хора, гневни на моралния упадък и “еврогейщина”.
“Възраждане” бяха първи. На практика ПБ си “присвои” проекта им, който също предлагаше задължителен учебен предмет „Добродетели и религия“ и родителите да избират между програми с конфесионално обучение: „Религия- Православие“ или „Религия-Ислям“, и програма, насочена към добродетели и етика. Преди три седмици депутатите от “Прогресивна България” отказаха да го подкрепят, а ето че сега инициираха собствен.
Действията им могат да се обяснят с нежелание авторството да принадлежи на „Възраждане“. Така партията на Радев им отнема тема, чрез която националистите биха могли да мобилизират консервативни и религиозни избиратели.
ГЕРБ също се опита да прокара законопроект за религия в училище, който даже мина на първо четене миналата есен заедно с други промени. Но не помръдна по-нататък.
Догодина Министерството на образованието и науката трябва да е разработило и утвърдило учебните програми и учебниците и да е подготвило преподавателите по “Добродетели и религия” – стига да успее да намери такива.
Управляващите твърдят, че предметът има за цел изграждане на устойчива ценностна система у подрастващите. Те го представят и като част от решението за агресията между учениците. Последното е опростяване на проблема. Агресията не възниква поради липсата на час, в който на децата да им се казва как да бъдат добри.
Инструментът „традиционни ценности“
Комунистическата власт десетилетия наред изтласкваше религията и Църквата от публичното пространство, защото не допускаше друг източник на авторитет извън Партията. Днес именно наследниците на този политически модел връщат религията обратно в училище. Но контекстът вече е различен.
В миналия век Кремъл изнасяше идеологията на комунизма, за което помогнаха и танковете на Червената армия. След 2000 г. Москва вече няма комунизъм за износ. Вместо това изнася “Руския свят”, “православната цивилизация”, “традиционното семейство”, антилиберализма – новите ѝ инструменти за културно и политическо влияние.
След отслабването на енергийните и част от институционалните зависимости, православието остава една от малкото устойчиви транснационални връзки, чрез които Москва да упражнява мека сила в страни като България.
Доказателство е спасителната акция на българските власти по изваждането на руския патриарх Кирил от 21-ия пакет европейски санкции. Премиерът Румен Радев мотивира искането с приноса на руското православие за “освобождението от петвековно османско робство”. “Мен ме интересува цялото руско общество, което има тази църква, която е източноправославна като нашата, ние сме от едно семейство”, обясни позицията си Радев. За подкрепата го похвали и патриарх Даниил на среща в края на юни, след която стана ясно, че “Добродетели и религия” получава зелена светлина.
Именно затова дебатът за религията в училище не може да бъде само образователен. Той е част от по-широкия спор какъв ценностен модел ще възпроизвежда държавата и чии цивилизационни ориентири ще налага чрез образованието.
България има по-спешни задачи
Българското образование има далеч по-спешни задачи от това да въвежда морал по държавни стандарти. Системата страда от недостиг на учители по математика, физика, химия и информационни технологии. Хиляди деца продължават да учат в сегрегирани училища, а функционалната грамотност е тревожно ниска. Именно там трябва да бъдат насочени политическата воля и публичният ресурс.
А ако все пак някой иска да чуе правилния отговор, той е прост: “Не, всички православни народи не са братя”.
