Румен Радев успя да вземе властта, след като големите протести от края на 2025 свалиха предишното правителство. Добре е той да не забравя какво точно искаха протестиращите тогава, пише Георги Лозанов в анализ за „Дойче Веле“, който „За истината“ препубликува.
Отмяната на участието в бТВ на младия граждански активист Мартин Атанасов предизвика множество реакции, все в негова подкрепа. Но не и от страна на управляващите. Умълчаването им по случая прозвуча странно, като се има предвид, че Атанасов е вкаран в „черния списък“ на медията заради жест на солидарност към уволнената водеща Мария Цънцарова. А тя беше отстранена след жест на солидарност към гражданските протести от края на 2025 година.
Новата власт вероятно е забравила, че тя самата пое управлението с цялата си мощ в резултат на огромната сила на онези протести (най-големите от началото на прехода), които свалиха предишното правителство и зададоха приоритети на следващото. Ако управляващите не си спомнят това напълно, една година по-късно вълната на гражданско недоволство отново може да се надигне.
Протестите от края на 2025 знаеха какво не искат
Протестите от 2025 много добре знаеха какво искат. Или по-точно какво не искат повече: бюджет, в който да е заложен висок корупционен риск; правителство, което да не е в състояние да се пребори с ендемичната корупция и да гарантира честността на обществените поръчки; олигархичен модел на управление, при който значителен публичен ресурс безнаказано се разпределя в полза на частен интерес чрез овладяване на съдебната система.
Бюджетът, предложен от правителството на Румен Радев, който вече бе приет на първо четене, е с по-лоши социални показатели от този, който свали предишния кабинет, посочват десните опозиционни партии, икономически експерти, но и международни институти. Освен това в него е заложен и дефицит, далеч извън критериите на еврозоната, където Радев още като президент всъщност никак не искаше да влизаме на този етап. Критици на предложения бюджет подозират, че той е тенденциозно надут – за да може например да се прехвърля политическата отговорност върху предишните управляващи и да се оправдае евентуалното взимане отново на голям дълг, отново неясно за какво точно.
В борбата на правителството срещу корупцията засега не са отбелязани големи успехи. Но затова пък същевременно някак остава усещането, че се правят опити за разсейване на засягащите министър-председателя съмнения, свързани с особено неизгодния договор с турската фирма „Боташ“. 15-месечното му замразяване, представено като значим успех, всъщност потвърди неизгодността му, както и впечатлението за противоречиви действия от българска страна.
Казусът с Пеевски и „Магнитски“
Основното искане на протестите – за демонтиране на олигархичния модел, който те свързваха с Пеевски и Борисов, засега също е обект по-скоро на следизборно умълчаване. Изключение тук прави вътрешният министър Иван Демерджиев, който с право приема, че санкционирането от САЩ и Великобритания на Делян Пеевски по закона „Магнитски“ е основание той да бъде разследван от местните власти за корупция, търговия с влияние и пр. Може да се спори дали частните му самолетни полети са най-прекият път за набиране на годни доказателства, но във всички случаи те поставят въпроса за произхода на средствата, с които са платени. Както и дали по време на тях са осъществявани контакти в конфликт на интереси, включително и с представители на съдебната власт, в каквито специално Пеевски най-често е подозиран.
Дали премиерът Радев ще заяви директна подкрепа за битката, подхваната от вътрешния министър? Лоялните към Пеевски медии се възползват от ситуацията и се надпреварват да обвиняват Демерджиев в незаконни действия и да му искат оставката. Същевременно тези издания не крият одобрението си за премиера Радев с прозрачната цел да го противопоставят на вътрешния министър. Да не забравяме, че ДПС на Пеевски единствени от опозицията гласуваха дружно за бюджета на управляващите.
В общества, които все пак са си „надвили на масрафа“, лятото не е време за протести, така че Румен Радев и хората му имат време до зимата да отговорят на занемарените очаквания на гражданите. Иначе е твърде вероятно вълната на гражданско недоволство отново да се надигне и да напълни улиците в България с протестиращи.
