Снимка: prezident.bg
Президентът Румен Радев наложи вето на промените в Закона за държавната собственост, с които депутатите от управляващите партии ГЕРБ, БСП и „Има такъв народ“, подкрепени от „ДПС – Ново начало“ на Делян Пеевски, направиха така, че
да отпадне втората инстанция за екооценки.
С това се ограничава възможността на гражданите да контролират и обжалват проекти, които могат значително да засягат околната среда и здравето, коментираха екоорганизации.
Природозащитните организации „Зелени закони“ и „За да остане природа в България“ обявиха след приемането на законовите промени, че са изпратили до президента искане за вето и призовават всички граждани да ги последват.
Предложението за промените беше направено между двете четения от Делян Добрев от ГЕРБ и Станислав Анастасов от „ДПС-Ново начало“, прието на комисия, а само ден след това – в последния работен ден на депутатите преди лятната ваканция, утвърдено и в пленарна зала.
Дневник пише, че това се е случило в разрез с всички правила – в пленарната зала са присъствали само 117 народни представители – т.е. под нужния кворум от 121 души. Председателят на парламента Наталия Киселова допуска това, нарушавайки правилника, след като се е върнала в пленарна зала тичайки, за да прекъсне процедура по проверка на кворума. Това според опозицията, която за първи път в 51-ото Народно събрание е обединена, е грубо нарушение на всички законови разпоредби и е достатъчен аргумент за отмяна на решението. За целта „Възраждане“ и „Продължаваме промяната – Демократична България“ обявиха намеренията си за сезиране на Конституционния съд, посочва медията.
Днес от прессекретариата на държавния глава съобщиха, че Румен Радев налага вето на законопроекта и връща текстовете за ново обсъждане в парламента.
„Държавният глава счита, че приетите в последния момент, на 31 юли 2025 г., промени отнемат установени в закон гаранции при осъществяване на определени разпоредителни сделки с имущество, поверено на държавата“, пише в съобщението.
Според президента, се
улеснява продажбата на имущество от предприятия, включени в т.нар. забранителен списък
по Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСПК). Отпада изискването приватизационна продажба на обособените части от търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, включени в т.нар. забранителен списък да бъде възможна само след решение от Народното събрание по предложение на Министерския съвет. Във връзка с това в мотивите си президентът Радев посочва, че тези промени в ЗПСПК създават условия за прикриване на политическа отговорност на управляващото мнозинство. По-притеснителното е обаче, че те легализират отказ от конституционни правомощия, поверени на изпълнителната власт по управление и разпореждане с имущество, отговорност на държавата. В дългосрочен план това би се отразило на активите на самите дружества и обезсмислило забранителния списък, в който номинално присъстват, твърди Радев.
По отношение на промените в Закона за насърчаване на инвестициите и в Закона за опазване на околната среда (ЗООС), Румен Радев посочва, че принципно подкрепя идеята за изрично въвеждане в закона на ускорени административни процедури за реализирането на значими проекти, предназначени за задоволяване на обществени потребности в публичен интерес. Това обаче следва да се прави при обективни критерии, при спазване на изискванията за предвидимост и оправданост. С допълнението на определението за „обект със стратегическа важност“ в ЗООС,
законодателят създава възможност за заобикаляне на целия процес
на разработване и приемане на конкретните стратегии и постигането на законоустановените им цели.
Зелени закони: Какъв е проблемът с промените в закона за държавната собственост, приети в края на юли
Според неправителствената организация „Зелени закони“ има няколко важни проблема, които възникват заради гласуваните от парламента промени в Закона за държавната собственост:
„Сроковете за решения по национално значими инвестиционни проекти се режат наполовина: институциите трябва да се произнасят по големи и сложни проекти за време, в което е технически невъзможно да го направят ефективно. Увеличава се опасността от необмислени решения и неотчетени екологични рискове.
Принцип на „мълчаливото съгласие“: Ако институциите не отговорят навреме, автоматично ще се приема, че дават зелена светлина на проекта. Това нарушава европейските директиви, изискващи решенията, които засягат околната среда, да бъдат добре обосновани. Ясно е, че това няма как да стане мълчаливо.
Едноинстанционни производства: Въвеждането на едноинстанционни процедури за важни проекти ограничава възможността на гражданите да обжалват решения, които може да са вредни за околната среда и за тяхното здраве.
Сумарно: По-малко време за обсъждане, ограничено участие на граждани и експерти, и в резултат по-висок риск от лоши решения. Ако нещо е толкова важно, че да бъде обявено за национален приоритет, правото ни да участваме и да обжалваме трябва да се разшири, а не да се ограничава!“, категорични са от организацията.
Заради ветото е почти сигурно, че народните представители ще прекъснат лятната си ваканция, каквато опция ГЕРБ, БСП и „Има такъв народ“ обсъждаха още през юли, коментира „Дневник“.
Пълният текст на мотивите може да видите ТУК
