
Снимка: „За истината“
„Ей сега ако стане пожар, как да се обадя на пожарната“, пита жител на дряновското село Янтра, който в късния августовски предиобед допива бирата си пред единственото място, където може да се събере на раздумка със съселяни – селският магазин, който играе ролята и на местното заведение.
„За лекар да не говорим, да не дава Господ да се наложи“, допълва жената до него. А през нея друга добавя:
„Свързваме се от дъжд на вятър“.
Въпреки недоволството от недоброто покритие на мобилните оператори, в селото не са се организирали за подписка или колективна жалба. Когато репортер на „За истината“ споменава, че другаде са го правили и има резлутат, клатят недоверчиво глава. Хората не вярват, че някой би се заинтересувал от проблема им с комуникацията.
Липсата на покритие на мобилните оператори в отдалечени села и труднодостъпни райони не е единичен случай. В края на миналата година за подобен проблем, но в севлиевското село Млечево, кметският наместник на селото сезира омбудсмана на републиката, който от своя страна е потърсил отговор от трите мобилни оператора.
Релефът пречи, оптимизация не се предвижда
В отговора на единия се казва, че от компанията не планират оптимизация на мрежата си, но жалбата ще бъде взета предвид при бъдещо планиране и анализи. Във втория отговор пише, че накъсаният релеф пречи на качественото покритие и заради терена, върху който е разположено селото, „оптимизация на съществуващата мрежа не е възможна“. Това на разбираем език означава, че пребиваващите в селото или трябва да сменят мобилния си оператор, или да забравят, че имат мобилни телефони.
Не е по-различен отговорът и от третия оператор, който се ангажира да провери възможностите за подобрение на мрежата, но не посочва в какъв срок.
Критерий „население“, а не „територия“
Мобилните оператори са длъжни да осигурят определен процент покритие на мрежата по критерий „население“, а не по критерий „територия“, се посочва в заключение от кабинета на омбудсмана на републиката. Отговорът е подписан от секретаря на омбудсмана Айсун Авджиев, според когото „услугата е мобилна, а не фиксирана и в тази връзка тя не е обвързана с конкретно местоположение и адрес, а предоставя възможност за ползването й на различни места“. В този случай „качеството на сигнала зависи от концентрацията на хора, използващи услугите по едно и също време, както и от атмосферните условия, релефа и наличието на физически прегради“, а „смущенията на сигнала могат да се дължат и на излъчвания в близост от охранителни системи, камери и комуникационно оборудване“.
По-бърз интернет по проект, но срок няма
Над сто пъти по-бърз интернет в отдалечени райони предвижда проект, който миналия месец подписаха трите мобилни оператори и министъра на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов. Реализацията на въпросния проект „ще бъде в най-кратки срокове“, посочват в прессъобщение от Министерството на транспорта и съобщенията, но и те както мобилните оператори не посочват какъв е времевия параметър на понятието „най-кратък срок“.
В село Янтра, община Дряново, живеят около 60 души. Почти половината от жителите му са чужденци. Къщи в селото са купили англичани, германци, поляци, една украинка, една арабка от Сирия, една израелка и дори филипинка.
Тази статия е създадена с подкрепата на Националната фондация за демокрация (NED), посветена на развитието и укрепването на демократичните институции по света.













