Анализът е препубликуван от „Свободна Европа“.
Всяка
криза поражда заплахи, но също така и възможности. Тази мисъл може и да
е клиширана, но COVID-19 я потвърждава. Поставяйки държави и общества
пред сериозно изпитание, пандемията е също повод за извличане на
външнополитически дивиденти. През последните седмици Китай, Русия, САЩ,
Германия, Франция, Великобритания, Япония изпратиха лекарски екипи или
медицински материали в страни, засегнати от заразата. Включиха се и
Турция, Обединените арабски емирства, Катар, Кувейт, Унгария, Куба,
Азербайджан и ред други държави.
Освен затягането на
междудържавните граници и спада в световната търговия и потока на хора
коронавирусът предизвика пик на хуманитарната дипломация.
За какво е това надбягване?
На първо място е стремежът към глобално лидерство у играчи като САЩ и
Китай. Държавният департамент посочва, че Америка води в надпреварата,
предоставяйки спешна помощ на 64 страни в Европа, Азия, Африка, Латинска
Америка и Карибския басейн на стойност 210 млн. щ. д. Това е в добавка
на над 100 млрд. финансова подкрепа в областта на здравеопазването от
2009 г. насам. Китай междувременно e доставил предпазни маски, тестове и
други материали на 100 страни и е изпратил екипи от специалисти в осем,
включително съседна Сърбия.
Залогът не е малък. По дефиниция
една държава с претенции да бъде световен лидер следва да е способна да
носи съотвените отговорности. Трябва например да има възможност и
политическа воля да генерира публични блага, от които да се ползва
цялата международна общност или поне широк кръг страни.
САЩ
традиционно изпълнява такава роля в различни области – от охраната на
търговските пътища в световните океани до подкрепата за многостранни
финансови институции като Световната банка и Международния валутен фонд.
Нарастващата мощ на Китай неминуемо води до подобни амбиции, колкото и
управляващите в Пекин да отричат това. Помощта в отговор на COVID-19 е
актуален пример, но в по-дългосрочен план още по-важно място имат
икономически инциативи от типа на стратегията „Път и пояс“ (Belt and
Road Initiative).
Медийният образ
Надпреварата
има и чисто имиджово измерение. Медийният разказ често се оказва
по-важен от числата. За Китай е важно да отклони вниманието от себе си,
да покаже, че е успял ефективно да се справи с пандемията, тръгнала от
град Ухан, и че е готов да помогне на всички други засегнати страни.
Така излъчва и посланието, че китайският модел на държавна и обществена
уредба е в състояние да отговори по-ефективно на заплаха като COVID-19
отколкото този в западните демокрации.
Русия също се опита да
влезе в този мач с помощта, която достави на Италия и Испания, а в
последната седмица и в Сърбия и Босна и Херцеговина (Република Сръбска).
Напълно обичайно, целта е по-скоро да се дискредитира Запада, отколкото
да се изтъкнат преимуществата на някакъв уникален руския модел в
сферата на общественото здраве, какъвто едва ли и съществува. Доклад на
Европейската служба за външно действие сочи 150 случая на дезинформация,
свързана с прокремълски медийни платформи като прословутата новинарска
агенция „Спутник“. Разбира се, Русия далеч не е единственият източник на
лъжливи новини. Московските (а и пекинските) инфо-бойци рециклират и
популяризират конспиративни теории, които се раждат в западните
общества.
Турция използва възможността да поизглади образа си
на Запад. Благодарение на многостранния механизъм, изработен в НАТО,
Анкара изпрати помощ на Италия и Испания. Турски военни самолети
доставиха медицински материали и в страните от Западните Балкани.
Турските медии отразиха събитието.
Още един мотив: географията
Горният
пример подсказва, че хуманитарната помощ е въпрос и на география.
Помагаш на съседни страни, с които имаш по-тесни политически,
икономически и обществени връзки. Въпреки обвиненията на Александър
Вучич, че ЕС е оставил Сърбия на произвола на съдбата (за разлика от
братски Китай, който й се е притекъл на помощ), Брюксел отпусна спешен
транш от 40 млн. евро за Западните Балкани. Европейската инвестиционна
банка е заделила пакет от 700 млн. евро за стимулиране на икономиката на
региона предвид задаващата се рецесия. От същия фонд ще бъдат
предоставени пари и за страните от Източното партньорство (Украйна,
Молдова, Грузия).
Не трябва да се забравя, че Франция,
Германия и Великобритания оказаха помощ и на Иран (все още техен
партньор по т. нар. ядрена сделка) – заобикаляйки американските санкции.
Техеран може и да е далеч от Западна Европа, но е ключов фактор в
Близкия изток – друг съседен регион.
Кой ще спечели от тази надпревара на глобално и регионално равнище? Най-просто казано, тази страна или политически блок, който успее да се справи с коронавируса най-успешно у дома. Да се печелят дипломатически точки е лесно до момента, в който пандемията не се разрази в пълна сила в твоите собствени предели. Това важи с особена сила за Русия и Турция, където ситуацията с COVID-19 се влошава буквално с всеки ден. Т. нар. „мека сила“, за която пише в учебниците по международна политика, е функция на това доколко е успешно дадено общество, икономика, политически институции и публични политики. За равносметка е още рано, тъй като кризата далеч не е приключила, а може би и тепърва започва. Именно затова медийната реалност сега засега е единственият репер в състезанието, на което сме свидетели.
Димитър Бечев е старши сътрудник към Атлантическия съвет (САЩ) и преподавател в Университета на Северна Каролина (Чапъл Хил). Специализирал е в Института по икономика в Лондон и в университета „Харвард“, САЩ. Работил е като директор на софийското бюро на Европейския съвет за външна политика, професор в токийския университет „Хитоцубаши“ и преподавател в „Оксфорд“.
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
