На 30 септември Общинският съвет в Неделино ще обсъжда дали да изгради три амбулатории за извънболнична помощ в малки села в общината – Гърнати, Изгрев и Кундево, става ясно от публикувания дневен ред. Предложението е на кмета Боян Кехайов, който иска Неделино да се възползва от проекта на Министерството на здравеопазването (МЗ) „Развитие на амбулаторните грижи“. По него могат да кандидатстват общини, а ресурсът е разчетен за около 100 амбулатории в страната. Замисълът е те да са в малки и отдалечени селища с над 100 жители. В тях трябва да има чакалня, зона с регистратура, кабинет за прегледи и манипулационна.
Здравното министерство обяви програмата на 25 юли с бюджет 8 260 951,86 лв. и срок на кандидатстване до 17.00 часа на 24 септември 2025 г. По-късно този срок бе удължен до 24 октомври.
Какво предлага Министерството на здравеопазването?
То ще покрие на 100% капиталовите разходи на общините по ремонта на помещенията, електро- и ВиК-инсталациите, мрежовата свързаност и въвеждането им в експлоатация. Крайният срок за изпълнение е до 30.06.2026 г. Самото обзавеждане и медицинската апаратура са предвидени в отделна процедура на Министерството на здравеопазването. Дейностите в амбулаториите трябва да се заплащат от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и от националните програми на МЗ, но само когато има изпълнители с договор с касата и реално отчетена дейност. В доклада си кметът Кехайов посочва, че МЗ ще даде възможност на медицински сестри, акушерки, фелдшери, лекарски асистенти и рехабилитатори да откриват самостоятелни практики, като безвъзмездно ползват изградената и оборудвана база. На този етап НЗОК не заплаща пряко на самостоятелни сестрински практики, а спорът около финансирането остава отворен.
Според действащото законодателство договори с НЗОК подписват единствено изпълнители на медицинска помощ – общопрактикуващи лекари, ДКЦ, лечебни заведения. Общината не може да осигури нито договор с касата, нито има ресурс да наеме медицински специалисти. Касата плаща на изпълнителите за реално отчетена дейност, а при села със 100–200 души население няма как да се осигурят дори минимални приходи за лекар, сестра или лекарски асистент.
Снимка: Ивайло Бурдев
Модел без хора
В България работят около 22 хиляди медицински сестри, 341 на 100 хил. души при 786 средно за Европейския съюз. Разликата е почти двойна. Съсловни организации сочат, че в страната не достигат над 30 хил. сестри. В проекта на министерството няма отговор как сестринските услуги биха се финансирали извън лекарска практика. Законът допуска самостоятелни практики по здравни грижи, но НЗОК не плаща пряко на медицински сестри. Българският лекарски съюз се противопоставя това да се промени. Така се получава ключовият абсурд: държавата ще строи и оборудва помещения, но няма да има кой да работи в тях и кой да плаща заплати, ако все пак някой реши да отвори практика в малко населено място. Особено в общини като Неделино, които и да искат да плащат, няма откъде. Собствените им приходи са под 9% от бюджета.
Излиза, че министерството просто харчи пари без анализ за потребностите по места, за наличния и потенциалния кадрови ресурс, както и за това какъв модел на здравеопазване е възможен в селища под 200 души. С тази капиталова схема без реформи в заплащането, без ясни стимули за изпълнители в периферията и без нормативно решаване на финансирането на сестринските услуги Министерството на здравеопазването прехвърля отговорността към общините и личните лекари, които нямат нито правомощията, нито инструментите да излекуват системния недостиг на хора.
Пари има, план – не
Предложението на кмета Боян Кехайов се очаква да бъде прието с пълно единодушие от общинските съветници. Кой не би искал в малки населени места да има по-добър достъп до здравеопазване, кой би се противопоставил на 100% държавно финансиране за изграждане на селски амбулатории. Но ако здравното министерство не осигури кадри, проектът рискува да остане демонстрационен. С нова и оборудвана, но заключена амбулатория. Здравна услуга има едва когато вътре влязат лекар или сестра, отчетат профилактика, хронични проследявания, манипулации, скрининг и получат заплащане. Днес – с недостиг от десетки хиляди сестри и с отсъстващо финансиране на самостоятелните сестрински услуги – министерството дължи отговори, а не само покани за кандидатстване. Иначе, колкото и да ни се иска да вярваме, че „след 2026“ нещата ще заработят, фактите водят към друго: хвърляме пари за инфраструктура, без да сме обезпечили най-дефицитния ресурс – хората.
Тази статия е създадена с финансовата подкрепа на Националната фондация за демокрация (NED), посветена на развитието и укрепването на демократичните институции по света.
