BG | EN

На изчакване: ще направят ли Борисов и Пеевски завой

Скрийншот от видео.

„За истината“ препубликува анализ на Даниел Смилов от „Дойче Веле“.

България в момента е на изчакване дали Борисов и Пеевски ще вземат популисткия завой, ако той е нужен за оставането на власт. Добре е българите да помислят каква може да бъде цената на едно не съвсем отговорно гласуване.

Атентатът срещу Роберт Фицо в Словакия повдига много важни въпроси за бъдещето на демокрацията и наднационалната солидарност в Европа. Сам по себе си атентатът изглежда e акт на неуравновесен човек, действал по не съвсем ясни подбуди. Но високата поляризация и разделението в обществото са безспорно улесняващи обстоятелства за случването на подобни актове. Във Великобритания например дни преди референдума за Брекзит през юни 2016 г. беше убита Джо Кокс – политик от лейбъристката партия. Убиецът се оказа ултранационалист и фашист. В сегашния казус с Фицо не е много ясно какъв е неговият атентатор – уж е пацифист и критик на политиката му, но май е имал някаква връзка и с проруски паравоенни групи. Тоест, атентаторът не попада еднозначно в един от лагерите, на които е разделено словашкото общество – нито в националпопулисткия, нито в либералния, нито в проевропейския, нито в проруския.

Така или иначе обаче, атентатът ще има отражение върху изборите за ЕП в Словакия: управляващите вече обвиниха опозицията, че е създала среда на нетърпимост срещу Фицо и неговата политика. Опозицията пък им отвърна, че самият той с голяма енергия е допринасял за нетърпимостта. Всъщност и двете страни са прави: картината е позната и е прекопирана от Орбанова Унгария.

Обяснения за поляризацията

Каква е причината за тази драматична поляризация в Словакия, а и в други страни? Много популярно е обяснението за растящото неравенство и бедността на определени слоеве на обществото – хората са недоволни от икономическото си положение. Това обяснение е особено неприложимо за словашкия случай обаче: по коефициента GINI Словакия е била най-равната страна в света през 2023 година. Бедността в нея пък е около 2%, което е повод за завист от страна на почти всички останали.

Друго популярно обяснение за поляризацията е културно – някакви ексцеси на либерализма са довели до „консервативен“ обрат в западните общества. (Какви са тези „ексцеси“ – това не е много ясно, освен ако някой не възприема Евровизия като указание за мода в облеклото или политическото поведение.) Интересното е друго – всъщност Словакия е продължила да се либерализира през последните 20 години. Например: ако през 2001 г. вярващите в страната са били 84%, през 2021 те са 69,7% (по данни от последното преброяване). Съответно процентът на невярващите се е покачил почти двойно от 12,9% на 23,7%. Подобна плавна ерозия на религиозността има и в другите (католически) европейски държави и тя се отнася и за други индикатори като например ходенето на църква. И още: 70% от словаците приемат аборта и почти половината (47%) – еднополовите бракове. Всичко това говори за продължаващо плавно движение в полза на секуларизация и либерализация на обществото, което не би трябвало да произведе някаква особена морална паника в големи групи от хора, тъй като промяната не е рязка. Ако сравняваме Словакия със съседна Чехия например, там има далеч по-сериозни процеси на социално „разомагьосване“ и повече от половината чехи заявяват, че са невярващи и атеисти.

Ако задълбочаващата се поляризация не може да се обясни с някакви драматични и дълбинни икономически или културни процеси, защо тогава тя изобщо се случва? Всъщност най-вероятно е тази поляризация просто да е ефект на самата съвременна демокрация, който се задейства дори при отсъствието на икономически кризи или културни шокове. Накратко казано: съвременните политици, подпомагани от напредналите медийни технологии, са в състояние и имат интерес да произвеждат усещане за драма и криза в електората, дори когато няма особени обективни причини за това.

Избори се случват понякога всяка година (в България), а най-много на пет години (във Великобритания). В САЩ има федерални избори на две години (за Конгрес) и на четири за президент. Натискът върху партиите да се „преизмислят“ в кратко време, за да са атрактивни, е огромен.

Същевременно съвременната демокрация е добре уредена система, в която няма нужда от радикални реформи всяка година – понякога тези реформи може и да са контрапродуктивни. Много политики са и дълбоко конституционализирани и не могат да се променят – например валутният борд у нас. В отворени политически системи, където нови партии могат да пробват електорално късмета си, конкуренцията за нови и различни идеи, за свежи платформи и личности става особено ожесточена и често преминава в радикалност и дори антиситемност.

И тук идва популисткият политик, който гръмогласно обявява, че ще „смени системата“, ще „пресуши блатото“, ще разбие ЕС, ще изкара страната си от НАТО или ще прати македонци в космоса. Тъй като възможностите за позитивни чудеса от космически тип са ограничени, популистките политици обикновено обещават, че ще счупят нещо голямо и ценно за мнозина. Брекзит стана пример и вдъхновение за подобни политици в Европа. Тръмп в САЩ не успя да построи стена към Мексико, но разви сериозен деструктивен потенциал спрямо помощта за Украйна, НАТО, ЕС и свързаността и солидарността в западния лагер като цяло.

Фицо нагази в популистката нива по стъпките на Виктор Орбан (макар че Мечиар през 1990-те години беше ясен сигнал за популисткия потенциал на словашкото общество). Унгарците, а и словаците получиха обещание, че системата на либералната демокрация ще бъде счупена и те ще заживеят живота, който заслужават, в нещо неясно и загадъчно – нелиберална демокрация. Бързо се оказа, че тя е същото като либералната демокрация, само че в нея можеш да гониш университети, да обиждаш НПО и да громиш „соросоидите“ на воля. След започването на войната в Украйна към този пакет се прибави и зъбенето в посока Брюксел относно помощите за нападнатата страна. Все пак нито Орбан, нито Фицо са станали истинска спирачка за тези помощи. Интересно дали и Тръмп ще последва този пример, ако електоралният му пасианс се нареди в САЩ.

Накратко: популистките политици живеят от поляризацията и я търсят, за да се разграничат от „системата“ и да убедят избирателите си, че гласуването за тях ще донесе нещо ново и различно. За целта те трябва да убедят много хора, че нещата са нетърпими, че кризите следват една след друга – мигранти, „джендъри“, глад, студ, бюджетни дефицити, чипове във ваксините, кемтрейлс, загиваща нация, управление от посолството и т.н. и т.н. Наплашеното население ще се обърне за спасение към разпространителя на тези нелепици, стига те достатъчно дълго да се тиражират в медиите. По тези въпроси на помощ идва и пропагандата на Москва, както и медиите на местни корумпета, които виждат в цялата тази вакханалия удобна среда за прикриване на дребните, средните и по-големите си безобразия.

За вота и реалната цена

Тук идваме до казуса с България. От изникването на „Атака“ като националпопулистка партия през 2005 г. посланията в този сектор трайно се радикализират. С всеки нов избор залитанията в антисистемна посока се увеличават – „Възраждане“ ще изважда страната от НАТО, а може би и от ЕС. За Путин и Русия се говори откровено като за приемлива алтернатива.

Проблемът обаче не е във „Възраждане“. От тях подобна радикализация се очаква по дефиниция. По-интересно е поведението на „системни“ партии като ГЕРБ и ДПС, които ясно заявяват през различни говорители и наблюдатели, че изчакват до избора в САЩ през есента, който може да промени и тяхната политика.

Какъв е смисълът на изчакването? Нима ако Тръмп спечели в САЩ, Борисов ще стане като Орбан и Фицо, а пък Пеевски ще се развихри като ВМРО в Северна Македония или проруските партии в Грузия? Или пък просто ГЕРБ и ДПС залагат на изолационизъм в политиката на САЩ, който ще им позволява да си правят всякакви местни коалицийки, включително с „Възраждане“ и други „радикално десни“. А пък и опозицията ще може целокупно да бъде обявена за „чуждестранен агент“?

Всъщност България в момента е на изчакване не толкова на изборите в САЩ, а на това дали Борисов и Пеевски ще вземат популисткия завой, ако той е необходим за оставането им на власт. Какви ли не завои са взимали досега, та този ли ще им се опре. Обмислянето обаче изглежда продължава.

И заради това е добре този път българите да помислят каква би могла да бъде реалната цена на едно не съвсем отговорно гласуване. Особено онези българи, за които свободната демокрация и наднационалната солидарност в Европа са реална ценност.

Има много евроатлантици на думи, които са готови да се плъзнат по плоскостта на националпопулизма. След себе си те водят поляризация, изолация на обществата си и в крайна сметка – загуба на време и на възможности. А понякога дори и по-лоши неща.

Рубриката „Анализи“ представя различни гледни точки. Не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на „За истината“.

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Най-четени анализи

monsterid
Даниел Смилов
Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Той е програмен директор на Центъра за либерални стратегии, София, ежегоден гост-преподавател в Централно европейския университет, Будапеща и преподавател по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Кл. Охридски”. Даниел Смилов има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003). Специализирал е в University of California, Berkeley, Boalt Hall School of Law и European University Institute, Florence. Автор е на редица академични публикации на английски език в областта на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и множество статии в българския печат и периодични издания.

Още от автора

Това не е никаква „Ялта 2“: къде е България в цялата картина

Т.нар. "Ялта 2" - срещата между Тръмп, Путин и Си, няма много общо с оригинала, макар от нея да има важни последици за Европа и България. Какво всъщност...

България и войната в Украйна: настъпи критичната точка

За България няма по-голям риск от този: Русия да унищожи суверенитета на Украйна. Какво предприема властта на Радев, за да го осуети? Парадоксално, но това, което страната прави,...

Румен Радев ще бъде принуден да открие картите си

Румен Радев ще бъде принуден да открие картите си. Каквото и да направи, част от избирателите му ще бъдат разочаровани. Затова е по-добре да прави това, което е...

Още анализи

Тръмп, Путин и Си: великите сили не изглеждат толкова велики

Днес Тръмп, Путин и Си се опитаха да повторят срещата от Ялта от 1945. Само че те не са Рузвелт, Сталин и Чърчил. И "великите сили" не изглеждат...

Как национализмът се опитва да ни открадне езика

Груповата обсесия по езика най-често се появява в общества, които имат сериозни проблеми с "чистотата" на публичния живот. Вероятно защото думите са по-лесни за инспектиране от институциите, предполага...

Заплатите в държавния сектор скочиха двойно по-бързо от икономиката

Разходите за заплати в публичния сектор за периода 2020-2025 г. са скочили над 2 пъти, като ръстът им изпреварва увеличението на приходите от данъци и икономическия растеж, което...