Държавните институции и местната власт все повече се утвърждават като водещ източник на външен натиск за журналистите, сочи проучване на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ) за свободата на словото в България през 2022 г.
С всяка изминала година институциите на национално, регионално и местно ниво използват различни инструменти за натиск над медии и отделни журналисти, които приписват най-често на икономически субекти и рекламодатели, а намесата в журналистическото съдържание е неизменна част от българската медийна среда, показват резултатите от проучването.
Политическата намеса в работата на медиите ще остане дълго
Политиците продължават да имат водещо влияние върху медиите, а всеки трети от анкетираните 204 журналисти посочва, че местната Община плаща на определени медии, за да публикуват предварително подготвено съдържание.
Утвръдена практика е специалното отношение, което властите показват към критичните журналисти в сравнение с онези, които подчертано пишат в услуга на управляващите.
Отношението се изразява в откази или системно забавяне на получаване на обществена информация, изваждане от списъци с прессъобщения или официална информация, избягване да се дават интервюта в медии с критични журналистически гласове. Наблюдават се и практики на партийни централни и държавни институции да не информират редакции своевременно за пресконференции или за актуални теми от обществен интерес. Всеки трети журналист е бил обект на подчертано негативно отношение от властите, сочи проучването.
Нов феномен – онлайн тормоз, обиди и заплахи в социалните мрежи
Докато през 2022 г. се наблюдава лек спад във външният натиск срещу медии, то вътрешният натиск расте. Той намира израз най-вече в автоцензурата, която журналистите си налагат. С всяка изминала година те губят съпротивителни сили срещу натиска върху работата им, отчита проучването. Расте броят на пишещите, които заявяват, че отбягват определени теми от страх да не загубят работата си.
Всеки трети споделя, че е получавал обиди, заплахи и е обект на тормоз в социалните мрежи. Всеки десети е заплашван със съд заради публикации, а всеки втори от съдените журналисти отбелязва, че причина за това са били засегнати политически или икономически интереси.
Регионалните медии изчезват
Проучването затвърждава наблюденията от последните години за централизиране на журналистиката в София за сметка на изчезващите регионални медии. Двама от трима журналисти, участвали в анкетата, работят в столицата. Тази тенденция, която е непроменена от 2015 г., създава сериозни пречки пред медийния плурализъм, правото на информиран избор и демократичното съществуване на местните, регионални общности, се посочва в проучването.
Анкетата на АЕЖ за свободата на словото в България се провежда от 2011 г. Обхватът й е национален, но проучването не е представително за професионалната общност. Една от причините е липсата на пълни и достоверни официални данни за работещите в медийния сектор в страната.
Данните се набират чрез доброволна онлайн анкета. Тази година тя бе отворена по традиция на 3 май – Международния ден на свободното слово, и затворена на 10 юни.
През 2022 г. в анкетата се включиха 204 души, които работят като репортери, ресорни и главни редактори, собственици на медии и университетски преподаватели.
Целта на проучването е да очертае проблемите на медийната среда в страната и как промените в средата – пандемия, война, политическа и икономическа несигурност и редицата от парламентарни избори оказват влияние върху медийния сектор.
Пълен текст на проучването „Медии под обстрел“ – тук.
