Снимка: Фейсбук профил на Бойко Борисов.
Всяка голяма партия в България, когато падне от власт, бива изяждана от най-големия партиен хищник. Попаднал в този капан, Бойко Борисов сега се опитва да опази властта на ГЕРБ. Каква е стратегията му, пише Емилия Милчева в анализ за „Дойче Веле“, който „За истината“ препубликува.
През 2019 г. Бойко Борисов твърдеше, че при 90% рейтинг и магаре да върже за депутат, ще го изберат. Седем години по-късно рейтингът е друг – и няма кой да му се върже. ГЕРБ се подмладява внимателно – така че нищо на върха да не се промени. Трима областни координатори влязоха в партийното ръководство, старите заместници на лидера Бойко Борисов останаха по местата си, а обещаната „ведра смяна“ продължава да се обучава.
Борисов запази двамата си заместници Томислав Дончев и Даниел Митов, както и останалото ядро на Изпълнителната комисия. В нея влязоха ръководителите на структурите в София, Варна и Стара Загора – Димитър Вучев, Стоян Петков и Радостин Танев – на местата, освободени от Делян Добрев, Владимир Темелков и напусналия още през пролетта кмет на Стара Загора Живко Тодоров.
Но новите членове не са произведени от академията „Новите умове“, която Борисов представя като кадровия резерв на бъдещия ГЕРБ. Те идват от съществуващия местен апарат, при това Петков и Вучев бяха предложени от Деница Сачева, а Танев – от Живко Тодоров.
Страхливо обновление
Истинското обновяване засега е отложено. Борисов обеща до края на годината да продължи обучението на новите кадри – строителни инженери, юристи, лекари, учители и директори, които един ден да заемат реални постове и да растат в партията. ГЕРБ уж се готви за времето след Борисов, но самият Борисов не подготвя свой наследник. Подменя втория ешелон, без да отваря въпроса за първия.
А преди президентските избори – първото голямо политическо изпитание за партията след сериозната загуба на 19 април, лидерът обяви, че ГЕРБ ще участва само ако може да бъде първа. “ГЕРБ не е олимпийски комитет, да участваме, защото трябва. Ще участваме там, където можем да станем първи, а не да ходим на балотаж”, каза Борисов пред делегатите на Националното събрание на ГЕРБ.
Така партията, която беше “машина за печелене на избори”, започна обновяването си доста страхливо с решението кои избори да не губи. Условието на Борисов е абсурдно: ГЕРБ ще участва само ако може да постигне нещо, което не е постигнал нито един кандидат в историята на преките президентски избори в България – победа още на първи тур. Изглежда, че предварително оправдава отказа от битка.
Диверсификация на риска
Преди ГЕРБ можеше да си позволи да подценява президентството, защото държеше правителството. Президентската институция е власт без каса. А партията на Борисов е създадена не просто да представлява, а да управлява и разпределя бюджет, обществени поръчки, ресурс за захранване на местните партийни мрежи.
Сега, след като е извън изпълнителната власт, президентството би могло да даде на ГЕРБ национална трибуна и институционален център срещу властта на Радев. Но иска ли Борисов точно това?
ГЕРБ не се държи като яростна опозиция на кабинета, запазил немалко нейни кадри в управлението. Това пролича и от думите на Томислав Дончев пред партийния форум: „Не се молете за провала на Радев. Провалът на Радев е провал за България“. Зад държавническата формулировка се вижда и политическата предпазливост на партия, която критикува властта, но не гори мостовете към нея.
Битката за местната власт е важна за Борисов
Да участва и да загуби, особено ако не стигне до балотаж, означава също ГЕРБ да получи ново публично доказателство за спада си. Само година преди местните избори подобен резултат би демотивирал структурите. А именно през есента на 2027 г. партията ще защитава истинската си инфраструктура – местната власт, в която сега доминира.
Срещу тази пораженческа логика възрази напускащият партийното ръководство Делян Добрев, изградил си ореол на бунтар. Според него ГЕРБ не само трябва да издигне собствен кандидат, но и разполага с поне трима подходящи – кметът на Бургас Димитър Николов, Томислав Дончев и бившият премиер Росен Желязков. После разшири списъка до почти целия първи ред в залата: „Който и да хванете от първия ред, става за президент. И не само от първия ред, а половината от вас“.
Демонстрацията на кадрово изобилие обаче бързо приключи. Дончев благодари и се обяви за „твърде млад за тази работа“, Николов вече даде да се разбере, че няма да се кандидатира, а Борисов отхвърли идеята ГЕРБ да участва само за да стигне до балотаж. ГЕРБ може и да има най-малко трима кандидати за президент, но няма кандидат за загубата.
Десет дни „да им дойде акълът“
Изхода от този капан Борисов отново потърси извън собствената си партия – в общ кандидат на десницата. Той продължава да настоява за обединение, въпреки че “Продължаваме промяната” и “Демократична България” нееднократно отхвърлят политическата му прегръдка. Едва ли и спряганият за техен кандидат Андрей Гюров ще преговаря с ГЕРБ.
Този път Борисов даде десет дни „да дойде разум“, след което, по думите му, всички можели отсега да поздравят настоящия президент Илияна Йотова. Известно е, че тя ще участва в надпреварата, а тази седмица ще стане известно и името на кандидата за вицепрезидент. В 10-дневния срок има и известна поза: Борисов не предлага преговори между равнопоставени партии, а чака на другите да им дойде акълът.
Настойчивостта му има своята логика, макар общата кандидатура да изглежда невъзможна. Офертата е така направена, че Борисов да печели и при двата отговора. Ако ПП и ДБ приемат, на практика признават ГЕРБ за център на дясното и заличават антикорупционната граница, върху която изградиха политическата си идентичност. Ако откажат, ще бъдат обвинени, че са подарили президентството на Йотова. ГЕРБ няма да е партията, която не е намерила смелост да издигне кандидат, а партията, чийто разумен план е бил провален от неразумните ѝ потенциални партньори.
Какви сметки си прави Борисов
Има и по-практична сметка. Общ кандидат би разпределил риска между няколко формации. При победа Борисов ще напомня, че тя е била невъзможна без електоралната мощ на ГЕРБ. При загуба отговорността ще бъде обща, а не поредният резултат, записан единствено на сметките на партията му. Точно затова ГЕРБ настоява кандидатът не просто да приеме гласовете ѝ, а публично да „припознае“ подкрепата ѝ.
Но в партия, изградена около един човек, инстинктът за самосъхранение не е само негов. Навремето и БКП подмладяваше апарата, като разместваше втория ешелон и пазеше първия. Накрая обаче една група от първия ешелон се обърна срещу Първия и го свали – за да запази властта си. Като бивш охранител на Тодор Живков, Борисов сигурно помни този урок.
