BG | EN

Защо всичко сякаш се върти около Пеевски: теории и факти

Делян Пеевски
Делян Пеевски
Снимка: ДПС

„За истината“ препубликува анализ от „Дойче веле“.

Защо националните телевизии се чувстват длъжни да коментират всяка дума на г-н Делян Пеевски? В крайна сметка имаме ясен случай на несъразмерни претенции за внимание и власт от страна на една партия и нейния лидер, които не само нямат достатъчна политическа тежест, за да подплатят тези претенции, но носят и огромен корупционен багаж.

Освен това пред България има наистина други важни въпроси – бюджетът, промените в конституцията, международната ситуация и т.н., които далеч не се свеждат до това какво г-н Делян Пеевски мисли по тях. Ако гледа човек медии обаче, би останал с впечатлението, че всичко в тази държава се върти около ДПС и настоящия им лидер.

Как едно нелепо изказване на Пеевски засенчи важните неща

Този текст трябваше да бъде за промените в конституцията. Но тази иначе важна тема беше засенчена в сутрешните блокове от едно очевидно нелепо изказване на де факто лидера на ДПС, в което той заявява, че няма нищо против да стане премиер. Доколкото никой друг не е изявил подобно желание по отношение на г-н Пеевски, тези изхвърляния можеха спокойно да се подминат с дипломатична усмивка: в крайна сметка ДПС битува в симбиоза с ГЕРБ, но дори тази симбиоза далеч няма гласовете, за да инсталира г-н Пеевски на премиерския пост.

Една коалиция е сигурна: Пеевски-Борисов

Въпреки това, вместо за конституцията, цели анализаторски панели бяха свикани да разсъждават какво е искал да каже героят. В хода на тези разсъждения се родиха и бисери, сред които беше, че г-н Пеевски ще е „бащата“ на конституционната реформа (неясно с какви документи за ексклузивно бащинство), както и че без него начело на ДПС етническият мир в страната ще бъде застрашен. По принцип структурата на аналитичните панели по подобни въпроси е често с отявлен превес на защитниците на „възхода“ на г-н Пеевски в българската политика, както и на склонните да забравят присъствието му в списъка „Магнитски“. Един от склонните наскоро дори обясни, че припомнянето на този факт разпалва антиамериканизма у нас.

Теориите

Най-очевидното обяснение за поведението на медиите е, че г-н Делян Пеевски има непропорционално голямо влияние в тях, което не може да се обясни със стандартни политически аргументи. Подобна версия изказа и стар приятел, превърнал се във враг на г-н Пеевски – бившият банкер Цветан Василев. Според него г-н Пеевски и сега имал някакво участие в управлението на бТВ и Нова. Г-н Кошлуков в БНТ също не е известен с неблагосклонността си към Пеевската кауза, а напротив – той в известна степен е разглеждан като неин продукт.

Но това са теории, които няма как да бъдат потвърдени в този текст, колкото и правдоподобно да звучат за някои. Затова е интересно да се види има ли други – по-невинни и по-малко конспиративни – теории, които да обясняват защо централните телевизии отделят толкова голямо и позитивно внимание на г-н Пеевски.

Скандалът

Медиите се интересуват от скандали. Както всички телевизии направиха централна новина от човека с тостера в енергото, така може да се предположи, че те следят и г-н Делян Пеевски, за да отразяват всекидневните му словесни попрепечени филийки и наденици. Но тази интерпретация не издържа, защото медийното внимание към г-н Пеевски не е като към скандална личност.

Напротив, медийното мълчание и забрава на списъка „Магнитски“ е почти пълно. А и повечето от коментарите и анализите взимат съвсем сериозно претенциите му към властта. Все пак никой засега не иска човекът с тостера да стане шеф на енергото или министър на енергетиката. За г-н Пеевски обаче агитаторите са много.

Недоверието към властта (всяка власт)

Времената са популистки и хората лесно могат да бъдат убедени, че политиците са продажни, некомпетентни и като цяло – маскари. В момента „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ (ПП-ДБ) доминират в изпълнителната власт и заради това върху тях се фокусира традиционно голямото народно ръмжене и недоволство.

От тази гледна точка фигурата на г-н Делян Пеевски може да бъде разглеждана като гръмоотвод на това ръмжене, като средство за изказване на възражения и недоволства към ПП-ДБ. Тук има някакъв аргумент, но и тази теория не е особено убедителна, защото тя не обяснява представянето на г-н Пеевски в медиите като позитивна алтернатива на сегашното управление. А подобно представяне започва да се превръща в норма – говори се как ДПС ще се трансформира в нова, голяма, либерална формация от типа на ГЕРБ, как тя ще реши веднъж завинаги етническия въпрос (с българин начело) и т.н. и т.н.

В този смисъл медиите далеч не се водят от популистки анти-истаблишмънт нагласи, а позитивно подкрепят част от политическия истаблишмънт. В крайна сметка, ако в словосъчетанието „политически истаблишмънт“ има някакъв смисъл, г-н Пеевски и ДПС принадлежат към него. Самият факт, че медиите не са склонни да видят тази реалност, повдига повече въпроси, вместо да отговаря на други.

Настроенията в обществото

Медиите може да се водят от настроения в обществото, които да са в полза на един или друг политически играч. Затова могат да се правят медийни панели в съотношение 3:1 или 2:1 в полза на ГЕРБ-ДПС, които да дават глас на народни настроения, желаещи г-н Пеевски да стане премиер или да поеме властта по някакъв друг, по-индиректен начин.

Подобни народни настроения обаче не са регистрирани нито с методите на изборите (местните бяха само преди месец), нито с методите на социологията. Но това не пречи на определени социолози да изразяват убедено в студията тези несъществуващи настроения.

Защо Борисов и Пеевски не могат да бъдат изпрани в НС

Необяснимо е престараването на такива говорители, които превръщат фигурата на г-н Пеевски от залог на етническия мир в България до ключ за нейното бъдеще изобщо. Но като оставим подобни персонални фиксации и субективни импресии настрана, фактът е, че при отсъствие на доказателство за народни настроения, подкрепящи премиерските амбиции на г-н Пеевски, медиите системно водят обществото натам.

Вместо заключение

Трите по-невинни обяснения на преокупацията на националните телевизии с г-н Пеевски не са особено убедителни и всъщност засилват подозренията, че в конспиративните теории (като тази на Цветан Василев) може и да има нещо вярно. Но все пак не бива да се прибързва.

Може би има и други невинни обяснения, за които обаче е трудно човек да се сети. Например като това, че г-н Пеевски е най-подходящ за премиер на България. Но тази теория вече изисква не политолози, а други специалисти за нейното изясняване.

Рубриката „Анализи“ представя различни гледни точки. Не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на „За истината“.

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Най-четени анализи

monsterid
Даниел Смилов
Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Той е програмен директор на Центъра за либерални стратегии, София, ежегоден гост-преподавател в Централно европейския университет, Будапеща и преподавател по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Кл. Охридски”. Даниел Смилов има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003). Специализирал е в University of California, Berkeley, Boalt Hall School of Law и European University Institute, Florence. Автор е на редица академични публикации на английски език в областта на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и множество статии в българския печат и периодични издания.

Още от автора

Това не е никаква „Ялта 2“: къде е България в цялата картина

Т.нар. "Ялта 2" - срещата между Тръмп, Путин и Си, няма много общо с оригинала, макар от нея да има важни последици за Европа и България. Какво всъщност...

България и войната в Украйна: настъпи критичната точка

За България няма по-голям риск от този: Русия да унищожи суверенитета на Украйна. Какво предприема властта на Радев, за да го осуети? Парадоксално, но това, което страната прави,...

Румен Радев ще бъде принуден да открие картите си

Румен Радев ще бъде принуден да открие картите си. Каквото и да направи, част от избирателите му ще бъдат разочаровани. Затова е по-добре да прави това, което е...

Още анализи

Тръмп, Путин и Си: великите сили не изглеждат толкова велики

Днес Тръмп, Путин и Си се опитаха да повторят срещата от Ялта от 1945. Само че те не са Рузвелт, Сталин и Чърчил. И "великите сили" не изглеждат...

Как национализмът се опитва да ни открадне езика

Груповата обсесия по езика най-често се появява в общества, които имат сериозни проблеми с "чистотата" на публичния живот. Вероятно защото думите са по-лесни за инспектиране от институциите, предполага...

Заплатите в държавния сектор скочиха двойно по-бързо от икономиката

Разходите за заплати в публичния сектор за периода 2020-2025 г. са скочили над 2 пъти, като ръстът им изпреварва увеличението на приходите от данъци и икономическия растеж, което...