Европейската прокуратура да разследва твърденията на българския европейски прокурор Теодора Георгиева за натиск от страна на Борислав Сарафов и Емилия Русинова, по поръчка на Делян Пеевски.
За това настояват в свое писмо Българският хелзинкски комитет, заедно с Българския институт за правни инициативи, фондация „Антикорупционен фонд“, Асоциация европейска интеграция и права на човека, Института за пазарна икономика и Български адвокати за правата на човека. Писмото е адресирано до Европейската прокуратура (EPPO), Европейския комисар по правосъдие, Kомисията на Европейския парламент по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE), работната група за демокрация, върховенство на правото и основни права към LIBE (DRFMG) Европейския парламент, Венецианската комисия и Групата държави срещу корупцията на Съвета на европа (GRECO).
Организациите отправят шест основни искания
Наред с настояването Европейската прокуратура да поеме разследването по твърденията за натиск, заплахи и възможно престъпно поведение от страна на висши български длъжностни лица, писмото поставя необходимостта да се отчете липсата на ефективен независим механизъм за разследване на главния прокурор в България; да се провери възпрепятстването на разследването по случая „Чирен“; да се изясни защо след отстраняването на Георгиева по това разследване не са последвали съществени резултати; да се предприемат действия за гарантиране на нейната лична сигурност; и, при необходимост, да се назначи друг европейски прокурор, който временно да поеме наблюдението върху стратегическите дела, изложени на риск.
Писмото описва публичната и институционална кампания срещу Георгиева след работата ѝ по разследването, свързано с разширението на газохранилището в Чирен.
Организациите посочват, че тя е съобщила за натиск и заплахи от високопоставени представители на българската прокуратура и от политически фигури, а срещу нея са били използвани компромати, записи и непотвърдени обвинения с цел дискредитиране и блокиране на работата ѝ. Писмото подчертава, че на този фон липсват реални процесуални действия по обвиненията срещу нея.
В документа се отбелязва също, че огласените от българската прокуратура документи по обвиненията срещу Георгиева не съдържат ключови данни за хода на производството, което поражда съмнения, че наказателноправни инструменти се използват не за търсене на отговорност, а за сплашване, публично компрометиране и институционален натиск.
Според подписалите организации случаят не се изчерпва с личната съдба на един прокурор.
Той поставя въпроса дали българските власти изпълняват задължението си за лоялно сътрудничество с Европейската прокуратура и дали не се допуска системен риск от безнаказаност по дела, свързани с европейски средства. Авторите отбелязват, че ако национални институции възпрепятстват или саботират разследване, засягащо финансовите интереси на ЕС, Европейската прокуратура има основание да упражни правомощията си.
