„За истината“ препубликува текст на Емилия Димитрова от Sevlievo-online
Над 20% от населението на област Габрово получава месечна финансова подкрепа за хора с увреждания, посочват в анализ от Института за пазарна икономика (ИПИ). Това е един от най-високите дялове в България, съпоставим само със ситуацията в Силистренско, Врачанско, Видинско и Кърджалийско.
Зад тази цифра стои не само медицинска оценка, а вход към цяла система от пенсии, помощи и преференции – от инвалидна пенсия и лична помощ, през безплатна винетка, до данъчно облекчение.
Анализът на Института показва, че тази система расте бързо през последните години и то не навсякъде поравно. Докато в едни части на страната получателите на подкрепа за инвалидност са едва 7-8 на хиляда души, в други те са три до четири пъти повече. Област Габрово е сред регионите, където системата тежи най-осезаемо и то не толкова заради по-болно население, колкото заради комбинация от застаряване, ограничен пазар на труд и разрастващи се механизми за подпомагане.
Система, която расте по-бързо от хората в нея
Данните от преброяването през 2021 г. показват, че около 655 хиляди души в България, или приблизително всеки десети, има решение на ТЕЛК. Реалният брой обаче вероятно е по-висок, защото над 190 хиляди души не са отговорили на съответния въпрос от преброяването, отчитат авторите на анализа на ИПИ.
Всяка година експертните комисии издават около 270 хиляди нови решения, а най-честите диагнози са свързани със сърдечно-съдови заболявания и усложнения от диабет.
Най-силната тенденция обаче е при парите, не при хората. Броят на пенсионерите с инвалидност се увеличава с едва 4% между 2019 и 2024 г., което прави от около 509 хиляди на 528 хиляди. За същия период обаче разходите за инвалидни пенсии скачат със 165% – от 0,9 на 2,3 млрд. евро годишно. С други думи, системата не се разраства толкова заради повече хора с увреждания, колкото заради много по-високите изплащани суми: средната инвалидна пенсия по общо заболяване се удвоява – от 137 на 329 евро месечно.
С бързи темпове расте и Законът за личната помощ – от 15 хиляди потребители при въвеждането му през 2019 г. до над 94 хиляди през 2025 г., а бюджетът скача от 9,6 на 642 млн. евро за същия период. Това вече я прави един от най-големите разходи в политиките за хора с увреждания у нас.
На фона на този растеж обаче интеграцията на пазара на труда остава слаба точка. Само между 4% (Габрово) и 7% (Сливен) от получателите на инвалидна пенсия в различните области са участвали в субсидирана заетост през последните шест години, а близо 60% от тях са били наети на едва десет позиции – най-често като чистачи, общи работници или технически сътрудници. Разликата в заетостта между хора с и без увреждания в България е над 33 процентни пункта – при най-добре представящите се страни от ЕС тя е под 15.
Факторът местоживеене
Мястото на живеене е силен фактор за това дали дадено лице ще получава пенсия за инвалидност. През 2024 г. броят на получателите варира от само 7 на хиляда души в Бургас до 30 на хиляда в Силистра – над четирикратна разлика.
Високи стойности се наблюдават предимно в Северна България и Северозапада, а по-ниски по Черноморието и в югозападните части на страната. Демографията (застаряването) обяснява част от картината, но не цялата. Авторите изтъкват, че области с подобно застаряло население имат съществено различни нива на инвалидност, а по-силна е връзката именно с безработицата и състоянието на местния пазар на труда.
Област Габрово в общата картина
През 2024 г. Габрово е на трето място в страната по брой получатели на пенсия за инвалидност спрямо населението – 22 на хиляда души, след Силистра (30) и Враца (27) и малко преди Разград (20). За сравнение, средните за страната стойности са 7-9 на хиляда.
Област Габрово е сред най-застаряващите в страната – редом с Видин, Смолян и Силистра. Анализът обаче изрично отбелязва, че именно тези четири области имат „огромни разлики“ в дела на хората с увреждания въпреки сходната възрастова структура, което насочва вниманието към икономически, а не само демографски фактори.
Габрово е една от само пет области в страната (заедно със Силистра, Враца, Кърджали и Видин), в които над 1/5 от населението получава месечна финансова подкрепа по Закона за хората с увреждания. На общинско ниво анализът изрично посочва „района около Габрово“ като един от няколкото ясно очертани клъстера с висок дял на подпомагани хора в страната, редом със Силистренско, Северозапада и района около Кърджали и Кюстендил.
Общините Габрово и Севлиево са сред тези с най-висок относителен брой безплатни годишни винетки за хора с увреждания – между 70 и 80 на хиляда души от населението, което ги нарежда сред водещите общини в страната по този показател, редом с Алфатар, Мездра, Враца, Криводол, Роман, Троян и Ковачевци.
Слабо място в активните политики
Тук е може би най-острият контраст. Докато по показателите за зависимост от подкрепа Габрово е сред „тежките“ области, по участие в активни политики на пазара на труда тя е на опашката – само 1,1% от получателите на инвалидна пенсия в областта са участвали в Националната програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания за целия шестгодишен период 2019-2024 г. Това е един от най-ниските дялове в страната, съпоставим единствено с Кърджали (0,9%) и много под лидерите като Сливен (7,4%) или Монтана (6%).
Накратко, Габрово е област с висока концентрация на инвалидни пенсии, висок дял на подпомагани по Закона за хората с увреждания и значителен брой ползватели на преференции, но с почти отсъстваща активна политика за връщане на хората с увреждания на пазара на труда.
Авторите на анализа не твърдят, че по-високите нива на инвалидност в области като Габрово се дължат на злоупотреба със системата. По-скоро изводът им е, че там, където икономическите възможности са по-ограничени, а населението – по-възрастно, системата на медицинската експертиза и социалните трансфери поема функции, които излизат извън чисто медицинската оценка на здравословното състояние. Затова ИПИ препоръчва по-добра координация между институциите (НОИ, Агенцията за социално подпомагане и Агенция по заетостта), по-силен фокус върху активните политики на пазара на труда и по-редовно наблюдение на фискалния ефект на бързо разрастващи се механизми като личната помощ.
Казано накратко препоръката е съчетаване на адекватната подкрепа за хората с реални ограничения с по-сериозни усилия за тяхната трудова и икономическа интеграция, вместо разчитане предимно на пенсии и помощи.
