„За истината“ препубликува анализ на Дамяна Велева от „Свободна Европа„.
Това е първият бюджет на България в евро. Но според експерти и опозиционни политици той е най-лошият за последния над четвърт век. Ето защо.
Предложението на кабинета „Желязков“ за бюджет за 2026 г. е най-лошият проектобюджет от времето на Жан Виденов. Това казват както експерти, така и опозиционни политици ден след като финансовото министерство публикува проекта си.
През 1996-1997 г. бюджетната политика на правителството на Виденов довежда България до хиперинфлация и икономическа криза. Сега опасенията са от влизане в „дългова спирала“, която да продължи години наред.
Конкретните проблеми в проектобюджета, които бяха посочени, могат да бъдат обобщени така:
- поемане на голям дълг, който ще се трупа заради раздути разходи;
- мерки в ущърб на работодателите и работещите в частния сектор и в полза на тези в публичния сектор;
- липса на реформи.
„Няма по-лош бюджет от 1997 г. насам“, коментира пред Свободна Европа икономистът Красен Станчев.
На този фон проектобюджетът беше публикуван със закъснение едва в понеделник вечерта – три дни след крайния законов срок, в който следваше да е внесен в Народното събрание.
А заради ограничената възможност за обществено обсъждане от Асоциацията на организациите на българските работодатели видяха „съзнателно заобикаляне на публичния диалог от страна на държавата по предложените параметри“.
Външният дълг
Предложението на правителството на Росен Желязков предвижда външният дълг на България да достигне 37,6 млрд. евро или 31% от БВП. Максималният размер на дълга, който може да бъде поет през самата година, е 10,44 млрд. евро.
През периода 2026–2028 г. се предвижда той да достигне съответно 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2% от БВП) през 2027 г. и 49 млрд. евро (36,6% от БВП) през 2028 г.
От опозиционната „Да, България“ разкритикуваха планирания дълг като „рекорден“ и казаха, че това ще доведе до „тежка дългова спирала“.
Пред Свободна Европа икономистът Красен Станчев коментира, че дългът действително е голям, но проблемът идва от това за какво ще бъде натрупан той. В сегашния вариант на Бюджет 2026 вместо да бъде трупан заради мерки, които да генерират растеж на икономиката, дългът ще се използва, за да се финансират разходи, посочи Станчев.
В тази посока се изказа по-рано миналия месец и управителят на БНБ Димитър Радев, който обясни каква е разликата между „добър“ и „лош“ дълг.
„Добрият дълг е, когато ти вземеш дълг за стратегически инвестиции, които създават условия да увеличиш икономическия растеж, който от своя страна не само ще върне дълга, ще генерира допълнителни дългове. Лош е дългът, който ние поемаме през последните години, т.е. да финансираме потреблението, да се увеличават заплати в държавната администрация и тя да не се реформира“, каза тогава Радев.
Минус за частния сектор, плюс за администрацията
Проектобюджетът за 2026 г. обаче предвижда именно това – увеличение на заплатите в публичния сектор, без реформи.
За разходи за заплати в МВР, например, са предвидени близо 4,26 млрд. лева през 2026 г. спрямо 3,8 млрд. лева през 2025 година.
Значително увеличение има и на заплатите в министерството на отбраната – там са заложени 2,8 млрд, лева през 2026 г. спрямо 2,4 млрд. лева през 2025 г. Това увеличение на парите за сектор „сигурност“ идва на фона на повишените през 2025 г. с между 50 и 70%.
Пред бТВ финансистът Левон Хампарцумян коментира, че Бюджет 2026 прилича на „гасене на пожар с бензин“, защото заложените увеличения са проинфлационни.
„Да си представим един „финансов купон“ – увеличават се заплати, назначават се хора в администрацията. В един момент обаче този „купон“ свършва и идва сметката и тази сметка трябва да се плати, няма как да не се плати“, каза Хампарцумян.
В същото време в проектобюджета няма заложени реформи на публичния сектор, но има включени мерки в тежест на частния.
Сред тях са увеличението на данъка „дивидент“ – от 5% на 10%, както и увеличаването на осигуровката за Фонд „Пенсии“ с 2 процентни пункта.
Първото предложение вече предизвика критики, че може да доведе до укриване на плащания. Второто пък, по думите на икономиста Петър Ганев “ удря директно върху разполагаемия доход на всички работещи българи, без по никакъв начин да им обещава по-висока пенсия в бъдеще“.
„Това предложение не цели да покрие някакъв структурен проблем в НОИ, а единствено да плати надписаната сметка за заплати на държавните служители“, посочи Ганев преди дни.
„Пистолет в лицето на бизнеса“
В добавка към това в предложението за бюджета има и други мерки в тежест на бизнеса. От опозиционната ПП-ДБ дадоха за пример изискването всички фирми да въведат единен държавен софтуер, с който НАП ще следи всеки търговец.
Става дума за специализиран софтуер за контрол на продажбите – СУПТО, като опит такъв софтуер да бъде въведен имаше и преди години, но след реакцията на търговците тогава това не се случи. От „Да, България“ посочиха, че реалистичният срок за въвеждането на такава нова система е една година, но вместо това правителството предлага това да се случи за по-малко от два месеца – до края на 2025 г.
Всичко това превръща проектобюджета в инструмент за „война срещу средната класа“, казаха в своя позиция от партията.
„Този бюджет не е нищо повече от пистолет в лицето на бизнеса, а средната класа ще изхранва армията от бюра“, каза Ивайло Мирчев във вторник.
Според икономиста Красен Станчев краткият извод от представения проектобюджет е, че негови „основни бенефициенти“ са тези, които или пазят, или работят за управляващите – служители в държавната администрация, МВР и други ведомства, в които заплатите са щедро увеличени, а негативният ефект е за заетите в частния сектор.
„Облагите отиват за преторианската гвардия на управляващите“, казва Станчев.
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
