Първият политик от годините на Прехода, осъзнал колко вреден за изграждането на устойчиво демократично общество е етническият модел на Ахмед Доган, беше Иван Костов. Той нарече агент Сава (агентурното име на лидера на ДПС) „проклятието на България“, но така и не му стигна времето да намери път и средства да приобщи мюсюлманската общност у нас. А възпроизвеждането на ДПС във всеки следващ парламент отреди на етническата партия вечната роля на балансьор. Роля, която Доган, а вече и Пеевски използват добре,
за да осребрят подкрепата си за управляващите
– явна или скрита.
Бойко Борисов успя да създаде, чрез „строителя на партията“ Цветан Цветанов, структури на ГЕРБ в смесените райони и да издигне свои кандидати за кметове от средите на мюсюлманската общност. Не само това, ГЕРБ успя да разбие етническия вот там и на последните местни избори през 2019 г. спечели кметските избори в 12 села на Кърджалийска област – бастионът на ДПС и над 30 в Лудогорието. Това си беше чиста проба
откъсване на „жива плът“ от тялото на етническата партия.
В същото време на други места в страната ГЕРБ отстъпи позиции на ДПС като издигна формални кандидати за кметове, които изгубиха надпреварата, какъвто беше случаят в две големи села в Казанлъшка община – Хаджи Димитрово и Копринка. А в Казанлък спечелилата трети мандат Галина Стоянова назначи за зам. кмет Ахмед Мехмед – лидер на ДПС в града, без двете партии да са се явили в коалиционен формат на изборите и при положение, че партията на Доган има не повече от 2000 гласоподаватели в общината. Тези и други подобни ходове разкриват
задкулисни и безпринципни договаряния
между ГЕРБ и ДПС от години.
В ситуацията на политическа и институционална криза и продължаващи повече от два месеца протести с искания за оставка на Борисов и главния прокурор Иван Гешев, социолозите измерват промени в нагласите на гражданите към политическите партии, а проучванията отреждат третото място в следващото Народно събрание на партията, създадена от шоумена Слави Трифонов „Има такъв народ“. А ДПС остава на четвърта позиция и съществува реален риск да изгуби досегашната си роля. Което за Доган и Пеевски ще бъде
тежък удар, при това не само имиджов.
Затова те са измислили ход, с който поставят Борисов в партер – обещават му подкрепата си за пълен управленски мандат срещу активното „усвояване“ на средства от европейските фондове и отказ от съперничество за мюсюлманския вот. Само че Доган и Пеевски са си направили „сметката без кръчмаря“, ако си мислят, че това автоматично би преляло обратно гласове от ГЕРБ към ДПС. Просто защото двете партии не са скачени съдове, а избирателите от смесените райони вече не са рая, която изпълнява волята на господарите си, поне не и тези, които възнегодуваха и отхвърлиха тиранията на Доган.
Наблюдатели на процесите в средите на българските мюсюлмани не очакват ново капсулиране на етническия вот, а обратно – разпределянето му към други партии, в това число и към новоучредената формация на Цветан Цветанов, но не само. Още повече, защото е добре известно, че
в ДПС не прощават, а отмъщават на предателите.
През 2019 година ГЕРБ отцепи около 150 хиляди гласа от ДПС и на практика разби етническия вот в България. Това щеше да остане историческа заслуга на Борисов, ако егоцентризмът и желанието му да остане във властта до последно и на всяка цена не бяха замъглили разума му. Днес той е на колене пред Пеевски и Доган, а нишанът, който изпраща към мюсюлманите в страната да се завърнат към партията – майка, силно разочарова онези от тях, които припознаха в ГЕРБ партията, която им даде шанс за политическо представителство извън листите на ДПС. Сега за тях обратен път няма, те се чувстват предадени и по-скоро ще се откажат от всякаква политическа кариера, но няма да направят обратен завой, след като веднъж са оформили
фронт срещу Доган и Пеевски.
Недоволството в ГЕРБ започна и то първо в смесените райони след предателството на Борисов към мюсюлманите в партията. Разпадът на клиентелистката партия е необратим, още повече след като стана ясно, че техният обожествяван досега лидер е зависим.
ГЕРБ ще последва съдбата на НДСВ,
макар, че разпадането й няма да е така бързо, тъй като партията на Борисов се е окопала дълбоко институционално и държи почти цялата местна власт в страната.
Следващите, които ще напуснат потъващия кораб, ще са кариеристите. Последните, които може би ще се удавят, ще са идеалистите, ако все пак такива в тази партия изобщо има. А докато корабът потъва, ДПС ще източва еврофондовете – до последния ден на този кабинет. Това е залогът и Мустафа Карадайъ го каза в прав текст при откриване на есенната сесия на Народното събрание. Които имаха уши, го чуха, а даже и глухите разбраха какви са приоритетите на Доган и Пеевски.
