Снимка: „За истината“.
Бивши премиери, министри, дипломати и висши военни призовават България да укрепи отбраната си след атаките срещу търговски кораби. Настояват за по-добро наблюдение на морското и въздушното пространство и по-тясна координация с НАТО
Черно море се превръща във военна зона, а България трябва да бъде подготвена да защитава гражданите си и критичната инфраструктура. За това предупреждават бивши държавни ръководители, министри, дипломати и висши военни в отворен апел, публикуван на 15 октомври в София.
Сред присъединилите се към призива са президентът Росен Плевнелиев, бившите премиери Бойко Борисов, Иван Костов, Кирил Петков и Николай Денков, както и редица бивши министри, дипломати и офицери от резерва и запаса.
Повод за апела са зачестилите атаки с дронове срещу търговски кораби в Черно море, включително край българския бряг и в румънски териториални води. Авторите посочват и установените през последните години подривни операции на руските служби в България и Румъния като част от нарастващите рискове за сигурността в региона.
Според подписалите документа става дума не само за инциденти, засягащи корабоплаването, а и за заплахи за гражданите, критичната инфраструктура и националния суверенитет.
„Липсата на окончателна атрибуция за всеки конкретен удар не може да бъде оправдание за бездействие и отсъствие на подготовка“, заявяват авторите. Те подчертават, че всеки отделен случай трябва да бъде разследван и отговорността да бъде установявана въз основа на доказателства.
Апелът беше разпространен от бившия министър на отбраната Тодор Тагарев.
Призив за укрепване на отбраната
В апела се изразява тревога, че нарастващите рискове заварват България с въоръжени сили, чието състояние според подписалите документа поражда опасения. Те критикуват и политическото ръководство, което според тях не демонстрира необходимата решителност за защита на националната сигурност.
Авторите призовават гражданите да изискват от политиците не обещания, че страната ще бъде предпазена от война чрез добри отношения с Кремъл, а доказателства за реална готовност за защита.
„Мирът не се гарантира с надеждата, че Путин ще ни пощади, ако се дистанцираме от Украйна, ЕС и НАТО“, се посочва в текста.
Според подписалите апела сигурността трябва да се основава на боеспособни въоръжени сили, ефективни служби, модерни системи за наблюдение и надеждно възпиране, както и на тясна координация със съюзниците от Европейския съюз и НАТО.
„Отбраната не означава желание за война. България няма намерение да напада никого. Отбраната означава готовност да не позволим агресията да достигне нашия дом“, заявяват те.
Авторите отбелязват, че предстоящите президентски избори дават възможност въпросите за сигурността, съюзническата солидарност и мястото на България в европейската политика да бъдат поставени ясно пред обществото.
Какво искат от правителството
Подписалите апела настояват националната сигурност да бъде поставена над текущите политически съображения и правителството да предприеме конкретни мерки.
Сред исканията им са България да осъди недвусмислено ескалацията на руските военни действия в Черно море, да укрепи наблюдението и защитата на въздушното и морското си пространство и да ускори изграждането на способности за противодействие на безпилотни системи.
Те призовават страната да използва в максимална степен опита на Украйна в борбата с дронове, както и да подобри координацията между въоръжените сили, службите за сигурност и гражданските институции. Специално внимание се отделя на противодействието на дестабилизационни и подривни операции.
Друго искане е България да работи активно със съюзниците за защитата на търговското корабоплаване, пристанищата и критичната инфраструктура в Черно море.
„Правителството трябва не само да установява какво вече се е случило, а да гарантира, че България е подготвена за следващата заплаха“, пишат авторите.
Искат по-активна роля на ЕС и НАТО
Апелът е адресиран и до съюзниците на България в ЕС и НАТО. Подписалите го настояват сигурността на Черно море да бъде разглеждана като непосредствен приоритет и да се засили координираната защита на източния фланг на Алианса.
Сред предложените мерки са интегрирано морско и въздушно наблюдение, своевременен обмен на разузнавателна информация, общи способности за противодействие на въздушни и морски дронове и конкретни действия за защита на корабоплаването, пристанищата и енергийната инфраструктура.
Според авторите България трябва да бъде инициатор и активен участник в тези усилия, а не слабо звено в общата съюзническа отбрана.
„Не желаем разширяване на войната. Искаме да предотвратим въвличането на България в нея“, се казва в документа. В него се предупреждава, че липсата на готовност за реакция може да увеличи риска от нови провокации и удари.
„Националната сигурност не може да бъде заложник на политически илюзии. Мирът е цел. Отбраната е задължение“, завършва апелът.
Сред присъединилите се към отворения апел са:
- Президентът Росен Плевнелиев, бившите министър-председатели Бойко Борисов, Иван Костов, Кирил Петков и Николай Денков, както и бившите министри Аню Ангелов, Асен Василев, Атанас Запрянов, Бойко Ноев, Валентин Радев, Велизар Шаламанов, Гергана Паси, Даниел Митов, Корман Исмаилов, Лидия Шулева, Меглена Кунева, Надежда Нейнски, Николай Ненчев, Николай Свинаров, Румяна Бъчварова, Соломон Паси, Тодор Тагарев и Трайчо Трайков.
- Към апели се присъединиха и висши офицери от резерва и запаса: генерал-лейтенант Чавдар Червенков, генерал-майор Стефан Димитров и бригаден генерал Динко Иванов, както и дипломати и общественици: Валери Рачев, Весела Чернева, Димитър Ивановски, Елена Поптодорова, Иван Анчев, Илиан Василев, Орхан Исмаилов, Радан Кънев, Стефан Тафров и Стоян Сталев.
Организаторите посочват, че апелът остава отворен за присъединяване на професионалисти с опит във външната политика, отбраната и сигурността.
