Снимка: Община Доспат
„Големият брат те наблюдава“ – думите от антиутопията „1984“ на Джордж Оруел сякаш оживяват в малкия родопски град Доспат. Тук кметът Елин Радев (ГЕРБ) е въвел видеонаблюдение във всяка общинска канцелария, а вратите, водещи към служителите, остават заключени за гражданите. Реалността в Родопите вече напомня мрачния свят на Океания, където човек не може да направи и крачка, без да бъде следен от незримото око на Властта.
Сигналите за „доспатския Биг Брадър“ и журналистическата проверка
Няколко пъти до мен достигаше информация за т.нар. „доспатски Биг Брадър“. Първоначално не исках да повярвам, че това е истина и че лично кметът е инсталирал монитори в кабинета си, за да гледа записите от камерите. Все едно, че няма друга работа. Тъй като не можех просто да вляза и да проверя сигналите (нямаше да ме пуснат), реших да използвам времето на заседанието на Общинския съвет на 19 декември 2024 г. – събитие, на което по закон не могат да ми откажат достъп до коридорите на доспатската власт.
По време на заседанието обиколих по стаите и снимах спокойно камерите в помещенията, в които служителите бяха излезли и оставили вратите си отворени. Всяко помещение се оказа със собствена камера, насочена към бюрата на чиновниците. В една от стаите опитах да заснема камерата в присъствието на служителката. Бях приготвил телефона си и се опитах да я фокусирам. Точно в този миг жената, която дотогава изглеждаше спокойна, се вцепени: „Нямате право да снимате! Моля, излезте!“, почти извика тя и започна да ме избутва от стаята. Погледът ѝ говореше за истински ужас – сякаш очакваше, че някой ще ѝ потърси сметка за всяка моя снимка.
Оказа се, че и балконът на сградата, където служителите излизат да пушат, също е под наблюдение. Вероятно и там нито една крачка не остава незабелязана. По-късно открих и снимки от кабинета на Елин Радев, показващи мониторите, от които наблюдава.
„Властта трябва да вижда, без да бъде виждана“
В кабинета на кмета Елин Радев стоят два екрана – един на бюрото и един голям на стената – които предават гледки в реално време от коридори, стаи и балкони. Подобно на телеекраните в „1984“ на Оруел, те „обучават“ служителите да се пазят: всяко тяхно движение е на показ. Кметът Елин Радев крие какво показва мониторът на бюрото му и го изключва, когато влезе журналист или външен човек.
Но при срещата си с кандидата за депутат от ГЕРБ и негов фен мониторът на бюрото на кмета ясно показва как той наблюдава служителите си.
В „1984“ героите нямат нито едно скрито кътче. В Доспат – и чиновник, и гражданин попадат под мрежа от камери. Няма и кът за димна пауза – на балконите отново те дебне „наблюдателят“. Противно на всяка идея за открита администрация, тук сякаш властва принципът „Властта трябва да вижда, без да бъде виждана“.
„Който контролира настоящето, контролира миналото“
Точно като Биг Брадър, който няма нужда да присъства физически, достатъчно е да се прожектира като всемогъщо око. Всъщност самият Радев рядко се появява на заседанията на Общинския съвет (по сведения на съветници, за пет години е присъствал само веднъж), но за сметка на това следи всяка дискусия на живо от кабинетните си монитори. „Който контролира настоящето, контролира миналото, а който контролира миналото, контролира бъдещето“ – пише Оруел. В Доспат изглежда, че кметът контролира всяка дума в Съвета, без дори да е в залата.
Както в антиутопията, където Партията диктува правилата, така и тук се говори за „единствена“ (и всевиждащата) фигура на първия партиен и държавен ръководител, която решава дали „някой друг“ изобщо може да участва в разпределението на обществени поръчки. (Освен кмет на Доспат Елин Радев е и общински ръководител на ГЕРБ, а организационен секретар на партията е председателят на Общинския съвет Адалберт Ферев – б. а.) Общински съветници от опозицията задават въпроси за кметски бизнеси, за незаконно строителство, за собственост край язовира, но отговорите често липсват. Споровете внасят аромат на „1984“ – всеки, който не е „с нас“, рискува да бъде обявен за „враг“.
Правният и моралният аспект на видеонаблюдението
В съвременния свят видеонаблюдението има за цел да гарантира сигурност и да предотвратява престъпления. Ако камерите в общинската администрация в Доспат са поставени, за да осигурят безопасност на служителите от евентуално агресивни или недобросъвестни граждани, то това не само не е укоримо, а дори е желано. Когато обаче граждани нямат достъп до канцелариите, липсва основният аргумент за подобна превенция. В допълнение, видеонаблюдението в работните помещения не би било проблем, ако се осъществяваше от отговорен служител – охрана, в отделно помещение, който е подписал нужните документи и носи отговорност да не злоупотребява с личните данни на служителите. В конкретния случай обаче лично кметът наблюдава всички видеокамери от кабинета си, което буди въпроси за целите и начините на това наблюдение.
Урокът от Оруел: истината винаги излиза наяве
Ако има нещо, на което ни учи Оруел, то е, че колкото и камери да бъдат инсталирани, истината няма как да бъде напълно скрита. Тя се показва, щом гражданите проговорят, а действията на „Големия брат“ попаднат под светлината на общественото внимание. Какъвто бе случаят с нарочно съставената временна парламентарна комисия през август, миналата година, която да извърши проверка на факти и обстоятелства относно корупционни практики и системна злоупотреба със служебно положение от кмета на община Доспат Елин Радев.
На 26 септември 2024 г. със 104 гласа “За” (ПП-ДБ, БСП, ИТН и нечленуващи в парламентарни групи) и 64 “Против” (всичките от парламентарната група на ГЕРБ-СДС) депутатите приеха доклада на временната комисия. В обем от 60 страници докладът по същество бе преразказ на изказвания на хора от Доспат и поканени на изслушване представители на властта. Председателят на комисията Александър Вълчев го прочете целия за около час и половина и въпреки почивката почти остана без дъх на трибуната. След бурен дебат докладът бе изпратен до Европейската прокуратура, Комисията за противодействие на корупцията, Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), Националната агенция за приходите и Държавната агенция „Национална сигурност“. Но след това отново настана тишина по случая „Елин Радев“.
Затова горчивият въпрос остава: ще събори ли реалността антиутопичната крепост на Доспат, или ехото от камерите ще продължи да кънти по коридорите на общината, напомняйки, че „Големият брат“ не спи?
Тази статия е създадена с финансовата подкрепа на Националната фондация за демокрация (NED), посветена на развитието и укрепването на демократичните институции по света.
