
Над 1000 публикации и 4.2 млн. прочитания – анализът твърди, че „Гласове“ системно препредава материали от забранени в ЕС източници
Българският сайт „Гласове“ системно публикува и препредава съдържание от руски медии, които са под санкции на Европейския съюз. Това показва нов анализ на DFRLab (Digital Forensic Research Lab към Atlantic Council), който проследява активността на платформата в периода 2024 – март 2026 г.
DFRLab е изследователски център към Atlantic Council (международен изследователски център във Вашингтон, работи по въпроси на външната политика, сигурността и глобалните отношения), който анализира онлайн информация и разкрива кампании за дезинформация и влияние.
Той използва публични данни (OSINT), за да проследява кой стои зад манипулации в социалните мрежи, избори и конфликти.
Основната му цел е да обяснява как се формира общественото мнение онлайн и да противодейства на дезинформацията.
Според доклада са установени над 1000 публикации (1 054 уникални URL адреса), в които сайтът цитира, препубликува или допуска съдържание от санкционирани руски източници. Най-често използваните медии са РИА Новости и Известия.
Общият брой на прочитанията на тези материали достига най-малко 4.2 милиона.
Мащабът на съдържанието
Анализът установява, че в периода 2024–2026 г. сайтът е направил 1082 препратки към санкционирани руски медии. След премахване на дублиращи се публикации, изследователите идентифицират 583 уникални материала, от които:
- 382 съдържат директни препратки в текста
- 201 включват линкове в коментарите на потребители
Особено внимание се обръща на факта, че част от съдържанието се публикува в няколко секции на сайта едновременно, което увеличава обхвата му сред читателите.
Най-четеният материал, базиран на санкциониран източник, е достигнал 79 000 прочитания.
Как се разпространява съдържанието
Според DFRLab сайтът не просто цитира, а често „препакетира“ съдържание– превежда или преразказва материали от руски източници, като ги представя като новинарски публикации.
В един от примерите се твърди, че сайтът публикува материал, базиран на РИА Новости, в който се разпространяват обвинения срещу украинската армия за насилие над цивилни. В друг случай е препубликуван текст, според който санкциите срещу руски торове ще доведат до крах на европейското земеделие.
Изследователите отбелязват и чести публикации на интервюта с руски официални лица, включително Владимир Путин и Сергей Лавров, базирани изцяло на санкционирани медии.
Роля на коментарите и социалните мрежи
Докладът подчертава, че сайтът не модерира линковете в коментарите, което позволява на потребители също да разпространяват съдържание от санкционирани източници.
Освен това, публикациите се усилват чрез социалните мрежи. Само във Facebook са идентифицирани:
- 201 публикации
- над 48 000 харесвания
- над 3 400 споделяния
Материалите не се публикуват директно като линкове, а чрез изображения и текстове, като връзките се добавят в коментарите.
Собственост и аудитория
Сайтът се управлява от дружеството „Гласове.ком“ ЕООД, регистрирано в София, чийто собственик и управител е журналистът Явор Дачков.
По данни на SimilarWeb, през януари 2026 г. сайтът има около 3.6 млн. месечни посещения, а страницата му във Facebook – около 64 000 последователи.
Оценка и потенциални последици
Според DFRLab системното използване на санкционирани руски медии като източник:
- нормализира тяхното присъствие сред българската аудитория
- заобикаля ограниченията, наложени от ЕС
- увеличава достъпа до съдържание, което е предмет на санкции
Докладът отбелязва, че това може да представлява и потенциално нарушение на европейските санкции, включително чрез разпространение на съдържание и в социалните мрежи.
DFRLab отправя няколко препоръки към институциите и платформите:
- Прокуратурата да провери евентуални нарушения на санкциите
- Google да оцени спазването на правилата за издатели
- Meta да прегледа съдържанието във Facebook
- българският координатор по Digital Services Act да извърши проверка
Анализът очертава картина на системно препредаване на съдържание от санкционирани руски медии в българското онлайн пространство, което според авторите има потенциал да влияе върху общественото мнение и да заобикаля ограниченията на ЕС.













