Новият сайт на Министерството на културата, който трябваше да улесни достъпа до административни услуги и публична информация, всъщност предлага тромава и трудна навигация, недостъпни регистри и ключови документи, скрити зад файлове за изтегляне.
За автор на „За истината“ проблемите станаха видими при опит за изпълнение на законовото задължение за подаване на декларация по Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги.
Задължителни декларациите се оказаха недостъпни
Така и не стана ясно къде новите разработчици на сайта бяха преместили декларациите. В началото на май т.г. те не можеха да бъдат открити. Не помогна и търсачката на т.нар. нов сайт, която препращаше единствено към началната страница на портала.
Затова на 7 май, след пореден неуспешен опит за подаване на декларацията, „За истината“ се свърза с пресцентъра на министерството. Оттам посъветваха незабавно да бъде подаден писмен сигнал, който да бъде препратен от ведомството към фирмата, разработила новия сайт.
Същия ден сигналът е подаден и препратен по компетентност, става ясно от отговор на институцията.
Напътствия по телефона
Месец по-късно обаче проблемите остават. Решението идва не чрез самия портал, а след телефонно обаждане до служител, който обяснява как потребителят може да открие търсените декларации, които междувременно са направени достъпни през главната страница на сайта. Но пак има проблем – отварят се само чрез определени браузъри, а това не е упоменато никъде. Така потребител може да опитва с часове и дни дори да изпълни законовото си задължение без никакъв успех.
Случаят поставя въпроса дали новата платформа изпълнява основната си функция – да улеснява достъпа до услуги, вместо да го прави зависим от допълнителни указания и неформална помощ.
Чрез кликове към съдържание
Един от проблемите на новия сайт е начинът на публикуване на съдържанието. Вместо важните наредби, критерии за кандидатстване, резултати от сесии, доклади, отчети и заповеди да бъдат качвани като структуриран и четим текст, значителна част от информацията е публикувана под формата на PDF и DOCX файлове или препраща към старата версия на сайта. Това затруднява както потребителите, така и вътрешната търсачка на портала, която не успява надеждно да индексира съдържанието.
Допълнително усложнение създава архитектурата на сайта. Вместо по-кратък път до услугите, потребителят често трябва да премине през няколко последователни падащи менюта и множество междинни страници, за да достигне до конкретна информация.
Няма директен достъп, има директно възлагане
На този фон е логичен въпрос за начина, по който е възложена разработката на новата интернет визия на Министерството на културата.
Договорът за новия сайт е сключен на 5 декември 2025 г. от тогавашния министър на културата Мариян Бачев в правителството на Росен Желязков.
За изпълнител е избраното софийско дружество „Уитмайнд“. Възлагането е извършено по облекчената процедура на чл. 20, ал. 4 от Закона за обществените поръчки, която допуска директно възлагане за определени услуги.
По информация на министерството стойността на договора е малко над 29 хил. евро с ДДС, съгласно офертата на изпълнителя. Данните за поканените компании не са публично достъпни, тъй като при този тип възлагане възложителят няма задължение да публикува информация за фирмите, до които е изпратена покана.
До момента са изплатени 40 % от стойността на договора като авансово плащане, а останалите 60 % трябва да бъдат преведени след окончателното приемане на сайта.
Именно тук възниква по-широкият въпрос: когато държавна институция възлага разработка на публичен портал чрез облекчена процедура и резултатът поражда затруднения при достъпа до услуги и информация, достатъчни ли са формалното изпълнение на закона и ограничената публичност на процедурата, или общественият интерес изисква по-висок стандарт за прозрачност, отчетност и качество?
Защото при електронното управление измерителят е дали гражданите реално могат да използват услугите, за които е платено с публични средства.
В този ред на разсъждения не е изненадващо, че Министерството на културата е на 207 място по прозрачност от 296 български институции и е най-непрозрачното от всички български министерства, сочи рейтингът на активната прозрачност на Програма Достъп До Информация за 2026 г.
