„Не се издържа повече!“, или как 30 години седем села край Севлиево живеят на воден режим

Снимка: pixabay.com

Втори месец жители на севлиевски села имат вода по един ден в седмицата. Заради кризата от местното ВиК доставят вода с цистерни, но тя е негодна за пиене и готвене. Положението е бедствено, но в община Севлиево не е обявено бедствено положение.

Историята е една и съща от трийсет години,

но започва по различно време. Тази година режим на водоснабдяване за всички населени места от община Севлиево беше обявен на 18 септември. Според заповедта на управителя на местното ВиК дружество водата в града няма да се спира напълно, но късно вечер и през нощта ще е с намалено налягане, заради което няма да стига до високите етажи. В селата ще се пуска през ден, най-много през два. Този режим обаче е само на хартия. В седем села от началото на режима вода е имало само шест пъти, т.е. по веднъж седмично, твърди Димитър Тонев от с. Ловнидол, който потърси „За истината“, за да сподели

как се отглежда пеленаче без вода.

„Не се издържа повече. Имаме бебе на 7 месеца. Носим дрешките му при приятели в града, за да ги изперат. Срамуваме се, неудобно ни е. Не че ни отказват, но кажете, нормално ли е да разчитаме на приятели да перат дрехите на нашето дете“, споделя мъжът. Той и съпругата му живеят в едно от най-засегнатите от режима в община Севлиево села. Никой от съседите им не знае кога ще бъде пусната водата.

Добромирка е друго село, в което преживяват с вода веднъж седмично. Селото е крайна точка на излезлия от експлоатация шейсетгодишен водопровод, по който 80% от водата изтича преди да стигне чешмите на хората.

В селата Търхово, Идилево, Буря и Богатово също не знаят кога и за колко часа ще има течаща вода, въпреки обявения график.

„Не е възможно да се спазва стриктен режим“,

категоричен е управителят на ВиК „Бяла“ Никола Бончев. Имало дни, в които се налагало количествата вода, които постъпват в пречиствателната станция в балкана да се разпределят между двата водопровода, захранващи общината. Пускали малко по единия, което но не било достатъчно, за да стигне до потребителите в края и я пренасочвали по другия, който захранва населени места с повече жители. За да се напълни вопроводът към с. Добромирка например, при напълно изпразнена тръба, трябвали между 12 и 14 часа. „Затова в най-критичните села сме оставили водоноски, водени от това, че в зависимост от потреблението по самия водопровод, водата може да не стигне до всички“.

Водоснабдяването на селата, в които водата идва веднъж седмично, става по

етернитов водопровод, изграден през 1962 г.

При пускането му е бил част от водоснабдителна група „Севлиево-Велико Търново“, т.е. проектиран да захранва с питейна вода общините Севлиево и Велико Търново. След изграждането на яз. „Йовковци“ необходимостта да се подава вода към търновска община отпада.

Дължината на този вопровод е 32 км, срокът му на експлоатация отдавна е изтекъл, а лошото му техническо състояние е причина за чести и тежки аварии. Една от тях остави преди седмица жителите на с. Богатово

без вода десет поредни дни.

„Водопроводът е изграден от тръби с дължина 4 м, свързани с муфи. Муфите са напълно изхабени, затова водата, дори да я има, изтича преди да достигне до населените места“, обяснява Никола Бончев. Според него решението е в подмяна на цялото съоръжение, което по предварителни изчисления би струвало около 20 млн. лв. Сумата е малко под средния годишен бюджет на Севлиево и Общината няма как да финансира реконструкцията. Разчита се изцяло на държавно финансиране или на средства по оперативни програми.

През миналата и тази година МРРБ отпусна 7 млн. лв. за подмяна на близо половината от единия довеждащ водопровод, а спецалисти твърдят, че ефекта от ремонта вече трябва да се усети. Има възложена обществена поръчка и за реконструкция на участък от 2 км от другия, 32-километров водопровод, но работата не може да започне, докато няма осигурено финансиране. Друг въпрос е доколко ремонт на нищожна част от водопровода ще се отрази на снабдяването с вода.

Изтичането на вода по амортизиралите водопроводи е един от проблемите. Другият е нейният недостиг. В община Севлиево питейната вода се добива само от естествени водоизточници, т.е. разчита се да постъпят достатъчно количества във водохващанията в балкана, тъй като няма водоем, в който да се събира. Затова

при засушаване се разчита на дъжд.

Така повече от трийсет години. Преди време се говореше за изграждане на язовир, днес темата е загърбена в името на ремонт на водопроводите. Дали подобно решение ще спре водните режими, ще стане ясно един ден, когато водата няма да изтича по ръждясалите им муфи. Това обаче е далеч във времето, ако държавата продължи да финансира реконструкцията им с по три-четири милиона на година. Има и още една възможност, за която това лято говори кметът Иван Иванов – финансиране на цялостна реконструкция на водопроводите по Оперативна програма „Околна среда“. За това обаче Севлиево разчита на Габрово, заради окрупняването на сектора, което тече в цялата страна и в резултат на което от 1 януари 2019 г. „ВиК Габрово“ ООД става единствен ВиК оператор за област Габрово. А това означава, че всички прединвестицонни проучвания и изпълнението на евентуалните проекти за Севлиево ще стават от Габрово.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам