Илюстрация: Програма „Достъп до информация“
Министерството на културата е най-слабо прозрачното българско ведомство. То заема 186 място по прозрачност от 564 български институции, сочи проучване на Програма Достъп до Информация (ПДИ), оповестено днес. За втора година отличник по прозрачност сред централните органи на власт е Министерски съвет, а най-откритата българска институция е Община Търговище.
Проучването е направено в периода 22 февруари – 12 април 2019 г.
Прегледани и оценени са интернет страниците на административни структури на изпълнителната власт на централно, териториално и местно ниво, публично правни субекти и независими органи на власт.
Нивото на прозрачност през 2019 г. е оценено с точки по 119 индикатора за първостепенните разпоредители с бюджет, по 133 индикатора за общините и 96 индикатора за териториалните звена на централните органи на власт. За първа година Програма достъп до информация е изпратила предварително резултатите на всяка от проучените институции за обратна връзка, а постъпилите коментари са отразени в проучването, уточняват от ПДИ.
Министерството на финансите,
което през 2017 г. бе най-прозрачната българска институция, а през 2018 г. на пето място, през 2019 г. изпада с една позиция надолу и вече е на шесто място, като преди него има две институции с равен брой точки, което го прави осмо по прозрачност сред институциите у нас . С десет позиции по-висок рейтинг има през 2019 г. спрямо миналата година Министерството на образованието и науката, което заедно с Министерството на отбраната имат еднакъв брой точки и заемат десето място по прозрачност, следвани от Министерството на околната среда и водите.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството е на 28 място, по-малко прозрачно от Общините Пирдоп, Кнежа и Смядово. МВР (29 м.) е по-слабо прозрачно от Общините Бяла Слатина, Кричим и Тутракан. С по-нисък рейтинг са Министерството на правосъдието (33 м.), Министерството на труда и социалната политика (38 м.). Министерството на туризма и Министерството на енергетиката си поделят 42 място с равен брой точки, следвани от Министерството на земеделието и храните. Най-слабо прозрачните български ведомства са Министерството на вътрешните работи (47 м.) и Министерството на културата (62 м.).
Десетте най-открито работещи български общини
са Търговище, Белоградчик, Челопеч, Девня, Банско, Разград, Белослав, Долна Митрополия, Добрич и Златоград. От десятката изпаднаха Общините Троян, Алфатар, Габрово, Благоевград, Плевен и Варна, които бяха сред най-прозрачните през 2018 г. Габрово от пето място през миналата година е на 15 през тази, Троян от трето, на единайсто. Най-серозен е сривът в рейтинга на Община Варна, която през 2018 г. е била десетата по прозрачност българска община, а през 2019 г. изпада до 60 място.
Областните администрации в Благоевград и Добрич
и тази година са с най-висок рейтинг на прозрачност, но в първите пет най-открити областни управи има разместване. На мястото на Бургас, Кърджали и Силистра, са Хасково Стара Загора и Враца. Софийска област е в дъното на подредбата , а областната администрация на Кюстендил, която бе с най-нисък рейтинг допреди година, тази година е с пет позиции напред и заема 22 място.
Сред държавните агенции
отново най-непрозрачна е Държавна агенция за българите в чужбина, преди нея в дъното на таблицата с десетте държавни агенции са Държавната агенция за закрила на детето и държавна агенция „Разузнаване“. Според проучването на ПДИ най-прозрачно работи държавна агенция „Електронно управление“.
Комисията за защита на потребителите от водеща по прозрачност тази година е на последно място от петте държавни комисии, а Държавната комисия по хазарта от трета вече води по прозрачност.
Изпълнителната агенция по поддържане и проучване на р. Дунав
регистрира сериозен напредък във видимостта на своята работа и води в списъка на изпълнителните агенции, след като миналата година е била на 16 място. Подредбата на ПДИ сочи, че Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ работи по-непрозрачно от Изпълнителната агенция по лозата и виното, изпълнителна агенция „Медицински одит“ има по-нисък рейтинг от агенция „Военни клубове и военно почивно дело“, а Агенцията за борба с градушките е по-открита от Агенцията за хората с увреждания.
Съветът за електронни медии (СЕМ) води в подредбата на проучването при десет независими органи на власт. След него са Комисията за регулиране на съобщенията, Сметна палата и Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ).
Сред регионалните органи в системата на изпълнителната власт
най-открита е Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) в Благоевград, Басейнова дирекция – Варна, РИОСВ във Велико Търново, Регионалното управление по образованието във Варна и РИОСВ в Русе. В тази категория попадат всички Регионални здравни инспекции, областни дирекции „Земеделие“, Регионалните дирекции по горите, Областните дирекции на МВР и националните паркове.
Най-прозрачни от областните дирекции „Земеделие“ са в Монтана и Варна с равен брой точки и на 13 място от всички 151 проучени институции. С минимална разлика е дирекцията в Благоевград, която е на 16 място. В дъното по прозрачност е областна дирекция „Земеделие“ във Велико Търново, която е на 75 място.
На 24 място се оказва най-прозрачната Областна дирекция на МВР, тази в Смолян. След нея с доста голяма разлика е дирекцията в Кюстендил (35 м.). Най-нисък рейтинг има ОДМВР в Пловдив (77 м.).
Целта на проучването е да се оцени как органите на изпълнителната власт са изпълнявали задълженията си по Закона за достъп до обществена информация през 2018 г. и задълженията за публикуване на нормативни актове и информация в Интернет.
