Министерството за българското председателство на Съвета на ЕС е най-непрозрачното ведомство в страната

С най-слаба прозрачност работи областната администрация в Кюстендил, която заема последното 28-мо място според данни от проучване на Фондация „Програма Достъп до информация“

Карта на прозрачността на българските институции по региони, според проучване на Фондация „Програма Достъп до информация“
Илюстрация: ПДИ

На 422 място от 567 български инстуции е по рейтинг на прозрачност Министерството за българското председателство на Съвета на ЕС. Ведомството е изпреварено по прозрачност дори от малки общини като Брусарци, Крушари и Криводол /б.ред. примерите са произволно подбрани/. Министерски съвет може да се нарече отличник – четвърти по прозрачност между българските институции. Това показват оповестените на 18 април данни от проучване на Фондация „Програма Достъп до информация“. То е направено между 6 февруари и 30 март т.г. между всички органи на законодателната, изпълнителната и местната власт, както и териториалните структури на изпълнителната власт.

Според проучването

най-прозрачната българска институция е Община Банско,

а най-непрозрачната – Регионалната дирекция по горите в Кърджали. Общинската администрация в Банко е получила 80 от максимално 84.2 точки. Оценката за общините се формира на база 122 индикатора, за останалите институции на база 108 индикатора, обхващащи данни за изпълнение на задълженията по Закона за достъп до информация, бюджетната и финансова прозрачност на администрациите.

Сред десетте институции в България с най-открито управление, по подредбата им в класацията на ПДИ, са Общините Белослав и Троян, Министерски съвет, Министерство на финансите, Община Добрич, Министерството на околната среда и водите, Министерството на енергетиката, Общините Габрово и Алфатар.

Интересен е факта, че

Агенцията за ядрено регулиране е по-прозрачна от Министерството на образованието

и науката – тя заема 19 място, образователното ведомство е на 23-то. Назад в класацията остават Министерство на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса, които са съответно на 34 и 35-то място. Министерството на вътрешните работи е на 42-ра позиция, след него е Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията /49 място/. На 60 позиция е Министерството на социалната политика, а правосъдното министерство е още по-надолу, изоставайки по прозрачност дори от община Хитрино, която е 61-ва по рейтинг, а правосъдното министерство на 62 място.

С учудващо нисък рейтинг са Министерството на младежта и спорта /104 място/ и Министерството на регионалното развитие и благоустрйство /129 място/.

Сред държавните агенции най-открито работи „Архиви“,

макар и с доста по нисък резултат от максималния – 61 точки от възможните 82.4. Само с 20 точки на последно място е Държавната агенция за българите в чужбина, на предпоследно място измежду десетте български държавни агенции е Държавната агенция за закрила на детето, чието име през последните месеци се свързва със зачестили случаи на насилие над деца от центрове за предоставяне на социални услуги. Агенцията няма обособена секция „Достъп до информация“ на своята интернет страница, от която не става ясно дори какви са услугите, които предоставя и какви са правилата за ползването им. Няма и списък с административните актове, имащи отношение към дейността й, нито списък с актовете, издадени от нея.

Пет са държавните комисии в България, органи на изпълнителната власт. Най-открито според проучването работи Комисията за защита на потребителите, следвана от Държавната комисия по сигурността на информацията, Държавна комисия по хазарта, Национален съвет по реимбурсиране на лекарствените продукти и

в дъното по прозрачност е Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.

Интересни изводи могат да се направят от рейтинга на прозрачност на двайсет и деветте български изпълнителни агенции. От него се вижда, че Агенцията за борба с градушките е по-прозрачна от Изпълнителната агенция за лекарствата, Агенцията за социално подпомагане, Изпълнителната агенция за трансплантации и Агенцията за хора с увреждания. Най-открито работят, по реда на получената оценка, Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ и Изпълнителна агенция по околна среда. В дъното на таблицата е Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/.

Агенцията за ядрено регулиране, агенция „Митници“ и комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ са най-прозрачни от държавните институции, създадени със закон, които у нас са трийсет и две.

С най-нисък рейтинг е Централната комисия за борба с противообществените прояви

на малолетни и непълнолетни, преди нея са Националния компенсационен жилищен фонд и Националната служба за растителна защита.

Центърът за превенция на корупцията и организираната престъпност към Министерски съвет има най-висок рейтинг на прозрачност измежду четиринайсетте институции, създадени с постановление на МС. На пето място по открито управление е фондът за лечение на деца, на десето центърът за асистирана репродукция, на последно Институтът по отбрана.

Най-прозрачна от двайсет и осемте областни администрации е Благоевград,

която за една година се е изкачила от трето на първо място в подредбата и на практика разменя местата си с Бургас, чиято областна администрация миналата година е била първа по прозрачност, а тази година е трета. Благоевград е следвана от областните администрации в Добрич, Бургас, Кърджали, Силистра, Перник, Сливен, Варна, Пловдив и Враца.

С най-слаба прозрачност работи областната администрация в Кюстендил,

която заема последното, 28-мо място в подредбата. Преди нея, на предпоследно място е областната администрация в София, която миналата година е била в дъното на класацията. На последните места по открито управление са администрациите в Монтана /26 място/, Софийска област /25 място/ и Ловеч /24 място/.

Община Банско за втора година води класацията по прозрачност на българските общини, след като през 2016 г. бе на четвърто място. Общините Белослав и Троян разменят местата си – през 2017 г. Троян е била трета по рейтинг, тази година е втора, изпреварвайки общинската администрация в Белослав, която от втора по рейтинг стана трета. Добра работа по отношение на прозрачността са свършили в Габрово и Алфатар – две общини, които бележат сериозен напредък – Габрово от четиринайста община по прозрачност миналата година, през 2018 г. е пета, а Алфатар от единайста, се изкачва на четвърта позиция.

От общинските администрации в големите български градове

единствено Плевен /8 място/, Благоевград /9 място/ и Варна /10 място/

са сред десетте най-добре поддържащите интернет страници общини и предоставящи най-много информация за дейността им. Пловдив е на седемнайсто място, Столична община на двайсет и трето, Сливен на двайсет и седмо, Враца е на десет реда по-надолу, Бургас на четирийсет и първо място, Русе на шейсет и шесто, Монтана на осемдесет и седмо.

Сравнителният рейтинг между българските общини сочи, че

най-непрозрачно работи Община Якоруда,

на чийто официален сайт дори няма обособена секция за достъп до информация и липсват вътрешни правила, съгласно които граждани и организации да упражнят правото си да бъдат информирани как работи местната администрация.

Проучването има за цел да оцени как органите на власт изпълняват задълженията си по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и други нормативни актове за публикуване на информация в Интернет, и как отговарят на заявления за достъп до информация по електронен път.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам