Общинската администрация в Стара Загора отказа с мъгляви мотиви предоставянето на информация на общински съветник и кандидат за новия ОбС за състоянието на обект, финансиран по програма на ЕС
Снимка: Община Стара Загора
Кметът на Стара Загора, който се бори за трети мандат, винаги е претендирал, че неговата администрация работи в условията на пълна прозрачност. През първия си мандат Живко Тодоров дори получи наградата на „Фондация за прозрачни регламенти“ за най-добра практика за реализиране на прозрачност в действията на администрацията, осъществена като партньорство между нея и структурите на гражданското общество. Но мнозина, на които се e налагало да поискат някакъв вид информация от общината, знаят, че това им право съвсем не е гарантирано.
Някои получават мълчалив отказ, а на други информацията се отказва директно. Разбира се, винаги с някакъв претекст, измислен от юристите на общината. Но единици обжалват в Административния съд отказите на кмета, веднъж, защото смятат, че правото е на страната на силния, второ-защото малко хора могат да си позволят да платят съдебните разноски по едно дело, ако го изгубят.
Информация се отказва дори на общински съветници.
С писмо от 15 юли т.г. общинският съветник от „БСП лява България-за Стара Загора“ Кольо Димов иска писмено от кмета на общината чрез председателя на ОбС Таньо Брайков копие от Акт 16 за пускане в експлоатация на надлеза по бул. „Патриарх Евтимий“ над бул. „Славянски“ и ж.п. линията в града.
Върху искането председателят на ОбС Таньо Брайков слага резолюция със следния текст:
“Този акт, обр. 16 няма нищо общо с работата на Кольо Димов, като Общински съветник.
Не му е обходим“.
Таньо Брайков е работил в Областното управление на МВР Стара Загора като офицер от бившата Държавна сигурност. И само месец и половина преди вътрешнопартийният преврат в БКП на 10 ноември 1989 г. е назначен за разузнавач. Това показва справка на Комисията по досиетата след проверка на кандидатите за общински съветници в Старозагорска област. Преди да бъде избран от мнозинството на ГЕРБ за председател на местния парламент в Стара Загора, Брайков дълги години е шеф на Районната избирателна комисия. И работната му биография, свързана с репресивните служби на БКП, очевидно не пречи на партията на Бойко Борисов да му се доверява за гарантиране на честността на изборите и резултатите от тях. А след това и за ръководството на най-важният орган на местното самоуправление – Общинският съвет.
Едва
два месеца и половина след подаденото искане
(на 11.10. 2019г.) общинският съветник от групата на БСП Кольо Димов получава отговор от зам. кмета на Стара Загора Янчо Калоянов, който изпълнява кметските пълномощия до провеждането на изборите за местна власт. С него му се отказва достъп до поискания Акт 16.
В изложението на Калоянов е посочено, че „чл. 46(1) от Общите условия към АДБФП (Административен договор за безвъзмездна финансова помощ) бенефициентът(в случая община Стара Загора) се задължава да запазва поверителност на всички предоставени документи, информация или други материали, за срок не по-малко от три години, считано от 31 декември след предаване към Европейската комисия на окончателните документи на Оперативната програма „Региони в растеж“ 2014-2020.
Разбира се, общинският съветник Кольо Димов би могъл да получи този документ директно от Регионалната дирекция за строителен контрол в Стара Загора, която издава Акт 16 – документ, без който нито един обект не може да бъде въведен в експлоатация. И най-вероятно ще го направи, а може би и ще осъди общината за отказ на информация. Въпрос на негов личен избор и решение.
Надлезът, за който става дума, беше ремонтиран с европейски средства от ОП „Региони в растеж“ 2014-2020 г., проект, за който „За истината“ вече информира. Една от основните му цели бе да се увеличат лентите за движение от три на четири и да обособят бус ленти за обществения транспорт, за да се отпуши трафика към големите индустриални обекти в южната част на града, към енергийния комплекс „Марица изток“ и към магистрала „Тракия“. При пускане на съоръжението в експлоатация се оказа, че бус лентите не само не ускоряват движението, а дори го забавят, което наложи премахването им. Те обаче фигурират в проекта и би трябвало да съществуват, най-малкото в рамките на гаранционния срок на обекта. Иначе финансиращия орган би могъл да откаже да изплати безвъзмездна помощ по Оперативна програма “Региони в растеж“.
Парите за надлеза, който е част от проекта за модернизация и развитие на устойчив градски транспорт в Стара Загора, обаче са изплатени, заяви пред „За истината“ кметът на Стара Загора Живко Тодоров. Независимо, че мостът е пуснат в експлоатация в началото на февруари
без Акт 16
и работи така 8 месеца и половина, до 15 септември, когато Регионалната дирекция за строителен надзор е издала този документ на община Стара Загора, собственик на съоръжението и бенефициент по проекта за финансиране от ЕС, посочи Пенка Маринова – директор на старозагорската Дирекция „Национален строителен контрол“. Тя отказа да отговори устно на въпросите ни дали това е законно, след като има направени промени в първоначалния проект, както и защо е позволила мостът да бъде експлоатиран близо 9 месеца без Акт 16. При това без никакви санкции за общината.
Този случай е драстичен и показателен
за стила на управление и за погазването на закона в България.
На първо място решението за пускане на един строителен обект в експлоатация, какъвто е Акт 16 не може да бъде поверително, независимо от каквито и да е клаузи в Договора за безвъзмездно финансиране на проекта. Още повече, че изразходването на публични средства, каквито са и тези от оперативните програми на ЕС, трябва да бъде абсолютно прозрачно.
Второ-начинът, по който е отказана информация на Кольо Димов, издава самонадеяността на управляващите община Стара Загора. Защото никой не е упълномощил председателят на ОбС да решава на кого от общинските съветници какви документи са необходими за работата му. А като отказва достъп до информация на Кольо Димов, всъщност
Таньо Брайков потъпква правата
и на онези избиратели, които общинският съветник от БСП представлява в местния орган на самоуправление.
На трето място този случай доказва, че различните видове собственост в България не са равнопоставени, както е записано в Конституцията. Защото, ако Акт 16 трябва да получи частно лице (или дружество), строителният надзор ще бъде безкомпромисен в спазването на закона до последната му запетая. Но се оказва, че щом този документ трябва да бъде издаден на една община, за да не изгуби тя европейско финансиране по даден проект, ДНСК не е толкова придирчива към изискванията на закона. И си затваря очите при нарушаването му, вместо да санкционира тези, които го престъпват или заобикалят, дори и те да са кметове на големи общини. А с мълчанието си – разследващите и правораздаващите органи, медиите и гражданите толерират такава политика.
И затвърждават усещането на властта, че правото винаги е на страната на силните на деня.
