Да се промени герба на Габрово, искат габровци, обединени в инициативен комитет.
Към досегашния надпис „труд и постоянство“ върху герба да се добави „любов“ и да пише „любов, труд и постоянство“, предлагат членовете на инициативния комитет.
Всъщност „любов, труд и постоянство“ е мотото в живота на Пенчо Семов, създателят на модерната индустрия в България, наричан още „българският Рокфелер“. През октомври 2023 г. се навършват 150 години от рождението му и това е повод група интелектуалци, начело с проф. д.н. Иван Кабаков, д-р Мариана Проданова и Емил Михов, и знакови лица от различни сфери на обществения живот, свързани с Габрово, да подемат инициативата девизът на Пенчо Семов „любов, труд и постоянство” да стане част от герба на града.
Председател на Инициативния комитет за организирането на инициативата е Николай Косев – предприемач, ангажиран активно със социална и благотворителна дейност.
В герба на Габрово има изобразени три кули, символизиращи просветата, търговията и индустрията. Три трябва да бъдат и нашите словесни кули: „любов, труд и постоянство“, обясняват инициаторите за промяната в писмо до медиите.
Защо се предлага промяната
Промяната е нужна на Габрово, за да вплете нова енергия в отношенията и бъдещето на града. „Нека с личния си пример да покажем колко важно и необходимо е да върнем любовта към другия, към родния ни град, към нас самите, и това да ни ръководи в действията, в мислите и делата ни в бъдеще“, се казва в писмото.
Инициаторите споделят, че „едва ли добавянето на думата „любов” в герба на Габрово ще ни промени внезапно“. Но са убедени, че „сплотяването на общността около този символен акт, ще ни накара да разсъждаваме, да спорим, да разговаряме за толкова пропуснати важни неща в живота ни като хора и като общество“.
Идеята за промяната на герба не е внезапна и има своите корени в историята на Габрово. Всъщност думите „любов, труд и постоянство“ са на Пенчо Семов – индустриалец и един от най-големите благодетели на Габрово. Трите думи са издълбани върху чешма (1934г.), непосредствено до сградата, която Семов подготвя за старопиталище.
Гербът
През 1934 г. по предложение на тогавашния габровски кмет Илия Кожухаров общинският съвет обявява конкурс за герб на град Габрово. Изискването е гербът да символизира същността на града – един от най-големите просветни, индустриални и търговски центрове на страната. В герба задължително трябвало да се включи „труд и постоянство“. Гербът е приет в този му вид.
По времето на социализма се предлагат няколко промени в символа на града, но нито една от тях няма успех. Старият герб с мотото „труд и постоянство“ е върнат отново през 1994 година по предложение на кмета Иван Ненов и с решение на общинския съвет.
Кой е Пенчо Семов?
Пенчо Семов е главен акционер в 28 дружества и фабрики и участва в управата на четири банки и две застрахователни дружества. Строи къщи на своите служители и работници в Габрово и плаща образованието на децата им. Дарява за църкви и манастири, създава фонд в габровската библиотека за литература с най-новите изследвания в областта на техниката и медицината, дарява 300 хил. златни лева за лобиране в полза на България, за да се намалят претенциите към страната ни по времето на Ньойския договор.
Заедно със съпругата си Радка Семова прави щедри дарения за Женското благотворително дружество „Майчина грижа”, построява старопиталище за своите служители, като дарява една фабрика за издръжката му.
Пенчо Семов завещава половината си имущество за благотворителност, но завещанието му остава неизпълнено.
При национализацията големият индустриалец оставя на държавата материално-техническа база и средства за над един милиард и осемстотин милиона лева и голям кадрови потенциал от отлично подготвени висшисти и средни специалисти, които са получили образованието си в неговите фабрики и с негова финансова подкрепа. Държавата присвоява фабриките и имуществото му, а голяма част от отлично подготвените специалисти са изпратени в концлагери.
Кои са членовете на Инициативния комитет
В инициативния комитет за промяна герба на Габрово влизат: проф. Володя Попов – историк и археолог, директор на Регионален исторически музей – Плевен; Емил Михов – историк, археолог, сценарист и режисьор на документални филми, посветени на габровските индустриалци Иван Хаджиберов, Стефан Бобчев, Пенчо Семов и др.; проф. д.н. Иван Кабаков – заместник-декан на Философския факултет в СУ „Св. Климент Охридски“, преподавател в катедра „История и теория на културата“; Николай Косев (председател) – предприемач, ангажиран активно със социална и благотворителна дейност; Маргарита Стоянова – журналист и общественик; д-р Мариана Проданова – културолог, изследовател в областта на нематериалното индустриално наследство; Росица Бинева – уредник в РЕМО „Етъра“, историк, професионални интереси, свързани с материалното и нематериалното културно наследство на балканджиите и изучаването на водните съоръжения в района на Централна Стара планина.
