В административния съд в Стара Загора днес бе гледано дело 235/2019 срещу кмета на Стара Загора Живко Тодоров по Закона за достъп до обществена информация за това какви договори е сключила общината с медиите през 2018 и 2019 година и какъв публичен ресурс се раздава за медийния комфорт на властта. Делото е образувано по жалба на журналистката Венелина Попова, на която бе отказан този достъп с мотива, че справка в поискания от нея вид не съществува, а законът не задължава администрацията да я създава.
Делото беше гледано от съдията докладчик Дарина Драгнева в в IV състав на административния съд. Адвокат на бившата кореспондентка на БНР в Стара Загора е Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация“, която пое да представлява Венелина Попова в съдебна зала. След като изслуша мотивите и на двете страни, съдията обяви, че ще се произнесе в законния едномесечен срок.
Защо това дело е важно от гледна точка на защита на обществения интерес адвокат Кашъмов коментира пред „За истината“:“Тази тема – за извършване на различни медийни услуги е от интерес за обществото във всяка една община, тъй като от една страна това се отнася до разходи на публични средства. От друга става въпрос за възможно изкривяване на медийното отразяване на работата на местната власт, а това са все теми, за които гражданите трябва да бъдат информирани. Още повече, че както каза Конституционният съд през 2012 година по дело, за което и Програма „Достъп до информация“ даде становище „в гръбнака на правото за достъп до информация е правото на гражданите на информиран избор“. Защото, когато застават пред урните, те трябва да бъдат информирани затова кой какво е свършил, когато те са го пратили да управлява от тяхно име. По този начин придобива плът и принципът на Конституцията, според който народът (или гражданинът бих казал аз) е суверенът. Затова буди недоумение отказът на община Стара Загора чрез кмета да предостави какъвто и да е било достъп до информация, свързана с тези договори. За мен е йезуитско това да се твърди, че не било възможно да се извършва справка и че същевременно трябвало да се извършва статистически анализ на информацията. Очевидно зад всичко това се прикрива едно нежелание за прозрачност и отчетност, което води до житейската презумпция, че когато човек има какво да крие, той не желае да бъде прозрачен. Днес ние представихме практика на ВАС затова, че гражданите – заявители не са длъжни да знаят каква точно информация се съдържа в един договор или в други документи, свързани с него, съответно те не са и длъжни да изберат такъв вид информация, за която със сигурност знаят, че се съхранява в този вид в институциите, в случая в община Стара Загора. Това, което е важно – гражданинът, в случая журналистът казва каква информация иска да получи и общината, според това в какъв вид и форма я притежава, трябва по-максимално пълен начин да предостави този достъп. Което при нас не се случи, още повече, че самата община признава, че информацията е обществена, тя не спори по този въпрос. И оттук нататък съгласно измененията в закона от 2015 година, които влязоха в сила през януари 2016 година, може спокойно да бъде изпратен един конкретен интернет адрес, линк към регистъра, ако той разбира се е достъпен онлайн, за да може да се направи пълна справка по тези договори и да се види кои са медиите, за какви услуги и на какви цени са получили средствата. Смятам, че през 21 век подобна информация не може да бъде тайна или да бъде отказвана, още повече в една държава-членка на ЕС“.
Отказ до обществена информация по този въпрос в годините назад община Стара Загора е отказвала на вестник „Дневник“ и на две неправителствени организации – фондациите „Митрополит Методий Кусев“ и „Тоест“. Силно недоумение буди и фактът, че решението затова каква част от публичните средства и на кои медии да бъдат дадени очевидно се взема еднолично от кмета Живко Тодоров без санкцията на общинския съвет, каквато е практиката в други общини, Варна например. Дали става дума за административен произвол, гражданите могат да направят своите изводи сами. Но с подобни свои решения кметът на един от най-големите градове в България поставя под съмнение прозрачността на своето и на администрацията си управление, за което общината е получавала и награди. Тук е мястото да се каже, че с промени в законодателството от началото на тази година решенията на административния съд са необжалваеми.
