Над сто обществени фигури се обявиха срещу закриването на Комисията по досиетата във вторник заради липсата на „истински мотиви“ за това и опасения от зависимост. Същия ден подкрепа за запазване на Комисията обявиха и деветима евродепутати от ГЕРБ, ПП, ДБ и ИТН.
„Става въпрос за закриване на комисията, въпреки че се представя като реформа. Реформа няма, има едно чисто закриване, което е тежък удар срещу свободата на словото, срещу прозрачността“. Това каза депутатът от ДБ Мартин Димитров при представянето на позицията във вторник, пише „Свободна точка“.
Законопроектът за закриване на комисията по досиетата беше представен през септември от вицепремиера Иво Христов. Като причина беше посочена нуждата от спестяване на административни разходи. Текстовете обаче не предвиждат съкращаване на служители. Предлага се те да преминат към Държавна агенция „Архиви“ (ДАА), където да бъде създадена допълнителна експертна комисия, която ще бъде „помощен орган“ към председателя на агенция „Архиви“.
Досега Комисията по досиетата беше органът, който отваря архивите на комунистическата Държавна сигурност (ДС) и обявява кои публични фигури са били свързани с репресивните структури на комунистическия режим.
Комисията по досиетата започва своята дейност през 2007 г. и досега нейните членове бяха избирани от Народното събрание за мандат от 5 години. Над техните решения се упражняваше парламентарен контрол два пъти годишно, но дейността им беше подчинена на изпълнителната власт.
Зависимост и липса на отчетност
Сред обществените фигури, които искат законопроектът да бъде оттеглен, са политици, журналисти, историци, писатели и други. Те казват, че промяната предвижда замяната на независим държавен орган с такъв, който е зависим от изпълнителната власт.
Сред аргументите за оттегляне на законопроекта са липсата на ясна мотивация, както и предвидените промени в структурата и избора на членове на новия „помощен орган“. Депутатите от Европейския парламент отбелязват опасността Комисията изцяло да загуби своята независимост.
„Помощният орган“ ще се казва Централна експертна комисия. Ако законопроектът бъде приет, тя ще бъде изцяло зависима от председателя на агенция „Архиви“. Членовете ѝ ще отправят предложения към него, но те няма да имат задължителен характер. Правилата на работа и подбора на кадри също ще зависят от председателя. Не са предвидени ясни изисквания за дейността, отчетност или мандатност.
Освен опасенията за зависимост в законопроекта остава нерешена съдбата на дигиталната база на комисията, която побира хиляди документи. Не е ясно какво ще се случи с достъпа до архивите през периода на предаване и инвентар на огромния масив от документи, който според становището ще отнеме години.
