Още в старите руски „руководства“ по диверсии и саботаж е описана стратегията на Москва – първо са провокациите извън територията на държава, после в самата нея, а накрая – убеждаване на гражданите да ѝ предадат властта, пише Евгений Дайнов в коментар за „Дойче Веле“, който „За истината“ препубликува.
Ролята на руските активи в европейската политика е разписана преди десетилетия в съветските учебници по военно дело, както и в съветските „руководства“ по диверсии и саботажи. Военните учебници се публикуваха от Министерството на отбраната на СССР. Диверсионните „руководства“ се пишеха от КГБ, но се публикуваха в ограничен тираж под шапката на институт „Маркс-Енгелс-Ленин“ (ИМЕЛ).
Военните учебници съм ги изучавал, докато бях в армията. Достъп до „Руководствата“ получих по-късно.
Как Русия прилага своите „клещи“?
Съветската военна стратегия, следвана от руснаците и до днес, се опира на концепцията за „флангов обход“ или за по-лесно – „клещи“. Идеята е, че ако искаш да превземеш нещо, трябва да го обградиш отляво и отдясно, а докато противникът е зает по фланговете си, нанасяш удар в центъра.
При тактическите „клещи“, ако искаш да превземеш Ахтопол, да речем, го обграждаш на юг през Синеморец и на север през Варвара. При оперативни „клещи“ превземаш Бургас, като го обграждаш от юг през Созопол и от север през Поморие. Стратегически са „клещите“, които руснаците се опитаха да приложат към Украйна през пролетта на 2022 година – удар от север към Киев и от югоизток към Херсон, при удар по центъра от север към Харков.
Геополитически „клещи“ в днешните условия биха изглеждали така: руски удар на север през Балтийските републики в посока Полша; удар на юг през Румъния и България по посока Западните Балкани и Австрия; удар в центъра по Унгария и Словакия в посока Германия.
В един идеален за руснаците свят, северният и южният удар се случват едновременно. Но светът не е идеален, особено за тях. Балтийците са се въоръжили до зъби и са готови за отпор. Не е готова за съпротива южната „клещ“ – България и Румъния. И тази част от Европа става мишена. Точно това се случва в последната седмица с най-вероятните руски удари по морски цели в български и румънски води.
Стратегията да бъдат подчинени България и Румъния
Тук вече в наръчниците на КГБ има разписана роля за руските активи в европейската политика: да работят за подкопаване на волята за съпротива в европейските общества. Близката задача е спиране на подкрепата за Украйна, всяване на страх и подпомагане на руснаците да преминат през украинската територия и да излязат на границите на бившия „социалистически лагер“. При това положение военните удари по фланга няма да бъдат пресрещнати с решителен отпор.
„Руководствата“ по диверсии и саботаж, публикувани под шапката на ИМЕЛ, описват онези диверсионни и саботажни действия, които трябва да се проведат в набелязаните за нападение държави, така щото техните общества да бъдат лишени от волята и способността за съпротива срещу бъдещите „клещи“.
Първата фаза се състои от провокации извън суверенна територия, без руснаците да си признават, че са техни. При втората фаза провокациите са в суверенна територия и руснаците правят така, че да се разбере, че са те. Третата фаза се състои в открит военен удар по цел на суверенна територия. Четвъртата фаза е политическа: пропагандно усилие в набелязаните страни за убеждаване на гражданството да даде властта в ръцете на проруски политици, които да бъдат допуснати от Кремъл да молят за милост.
Сами преценете в коя фаза се намира България в момента.
