Предстоящото закриване на РИОСВ-Смолян като самостоятелна инспекция и подготвяното превръщане на Регионалната здравна инспекция (РЗИ) в териториална дирекция на здравното министерство са само последните прояви на пагубен процес, продължаващ вече над 15 години. Националната агенция за приходите (НАП), Националният статистически институт (НСИ), Комисията за защита на потребителите (КЗП), Агенцията по вписванията, Бюрото по труда и Държавният архив отдавна бяха подчинени на регионалните центрове в Пловдив.
На хартия Смолян остава областен център по закон, но на практика е все по-обезкървен откъм държавни управленски функции.
Новият проект на Министерство на околната среда и водите (МОСВ) предвижда драстично съкращаване – сегашните 15 регионални инспекции по околната среда и водите се стопяват до седем. Смолян категорично не е сред бъдещите центрове – такива остават единствено Благоевград, Бургас, Варна, Плевен, Пловдив, Русе и София. Почти паралелно с това Министерството на здравеопазването форсира друга централизация, обричайки РЗИ на закриване и превръщайки ги в обикновени териториални дирекции.
Годините минават, правителствата и министрите се сменят. Оцелява обаче един и същ порочен административен модел: щом заговорим за „оптимизация“, управлението механично се окрупнява в София или в няколко големи регионални центъра, докато по-малките областни градове биват деградирани до обикновени офиси и отдели.
Смолян разполага с горчив опит и прекалено много примери.
Преди повече от десетилетие Териториалната дирекция на НАП-Смолян просто престана да съществува. Нейният обхват беше погълнат от ТД на НАП-Пловдив, заедно с Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора. Днес в града функционира офис, но реалният управленски център се намира в Пловдив. Подобна съдба споходи и Държавния архив в Смолян – някогашна териториална дирекция, днес принизена до обикновен отдел към Регионалната дирекция „Архиви“–Пловдив.
През 2015 г. под ножа попадна и статистиката. НСИ редуцира 28-те териториални бюра до едва шест, а самостоятелното бюро в Смолян бе превърнато в отдел „Статистически изследвания“ към ТСБ–Юг… отново с център Пловдив.
Особено показателна е историята на „Автомобилна администрация“ и Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК). При поредната реформа Смолян отново бе вкаран в регионална структура под шапката на Пловдив. Само няколко години по-късно обаче, държавата сама премахна точно това междинно регионално ниво. Мотивът на Министерството на транспорта тогава звучи убийствено актуално днес: регионалните дирекции създават излишно административно звено, което само забавя вземането на решения, а оперативната самостоятелност на областните отдели всъщност подобрява работата по места.
Още по-красноречив е случаят със строителния контрол. След период на експерименти с шест големи регионални дирекции, през 2019 г. ДНСК се завърна към 28-те структури – по една във всеки областен център. Обяснението на Министерството на регионалното развитие тогава бе категорично: това е начинът да се подобри качеството и бързината на административното обслужване, както и реалното взаимодействие с местните институции.
Когато една териториална дирекция бъде понижена в офис, друга в отдел, а трета премине на дистанционно управление от София или Пловдив, държавните служители в Смолян може и да не изчезват физически. Изчезва нещо много по-важно – мястото, на което се вземат реалните решения. А заедно с него си отиват ръководните и висококвалифицирани кадри, губи се експертизата в юридическото, финансовото и административното обслужване. Свиват се възможностите за кариерно развитие и безвъзвратно се губи институционалната тежест на самия областен град.
Този процес работи като катализатор за демографския срив. В края на 2025 г. областта наброява 88 816 жители – със 1 718 души (или 1,9%) по-малко само за една година. Това е най-драстичният процентен спад сред всички области в страната. За сравнение, само преди десет години (2015 г.) населението тук е било 111 601 души – с цели 23 хиляди повече.
Разбира се, държавата не бива да поддържа администрация единствено заради табелата на входа, нито има смисъл да дублира 28 пъти дейности, които обективно се вършат по-добре централизирано. Но при всяко поредно окрупняване чиновниците в София пресмятат единствено колко щата ще спасят в столицата. Те почти никога не се замислят какво губи градът, от който безцеремонно се изтегля управленската функция.
Тъкмо поради тази причина, предстоящото закриване на РИОСВ и РЗИ не е просто поредният етап от една неудачна административна реформа. То поставя на масата фундаменталния въпрос: какво въобще означава Смолян да има статут на областен център, ако една след друга ключовите управленски функции на държавата биват изсмуквани към по-големите градове?
Централизацията на институции като РИОСВ и РЗИ далеч не е само въпрос на чиновническа структура – а на икономическо оцеляване и развитие. Това е въпросът дали бизнесът в Смолян ще продължи да получава по-бързи и компетентни решения на място, или ще бъде принуден да чака благоволението на поредното ниво администрация в Пловдив или София.
И точно тук блесва големият парадокс: Докато правителството на Радев гръмогласно декларира политики за „развитие на регионите“, в същото време тихомълком изнася от тях институциите, през които задължително трябва да преминат инвеститорите.
Малко конкретни факти
Само през 2024 г. през РИОСВ–Смолян са минали 515 уведомления за инвестиционни предложения, издадени са 21 решения за необходимост от ОВОС и 8 решения за екологична оценка. Говорим за ключови процедури за проекти в минното дело, инфраструктурата, туризма и производството – начинания, без които местната икономика е обречена на застой. Тези документи пряко диктуват скоростта, с която един инвеститор може да извърви пътя от голямото намерение до реално изпълнения проект.
При РЗИ икономическият ефект може да изглежда по-малко очевиден, но в никакъв случай не е маловажен. През 2024 г. РЗИ-Смолян е издала 74 здравни заключения за съгласуване на инвестиционни проекти, 30 за общи и подробни устройствени планове и е вписала цели 273 обекта с обществено предназначение. Това са хиляди дейности, които държат живи строителството, хотелиерството, търговията и услугите в региона.
Когато от един периферен регион се изтръгне органът, който разрешава, съгласува и контролира инвестициите, загубата не се измерва единствено в закрити държавни щатове. Тя се измерва в блокирани инвестиции – същите тези инвестиции, чиято липса заплашва да закотви Смолян трайно на икономическото дъно.
