Шеста година в двора на Второ основно училище „П.Р. Славейков“ – паметник на културата с „местно“ значение, което се намира в идеалния център на Стара Загора, стоят археологически разкопки – изоставени и отдавна обрасли с растителност. Според становище на експертна комисия, назначена със заповед от министъра на културата, разкритите недвижими археологически структури от периода на Августа Траяна – Верея, са с висока научна стойност. По тази причина предложението е те да бъдат запазени на място и консервирани. Разкопките са извършени през 2020 – 2021 г., оттогава е и предписанието на експертите. Но до ден днешен те стоят разкрити, а първата асоциация при вида им е за паднала бомба в двора на училището.
Дългогодишната сага започва в края на 2020 г.
Тогава Министерството на младежта и спорта сключва договор с дружеството „Сатурн-Кабиле“ за построяването на физкултурен салон в двора на училището. Възнаграждението от 850 хил. лв. с ДДС е платено авансово на спечелилото обществената поръчка дружество два дни след подписването на договора.
Срокът за изпълнение е 12 месеца и той е от съществено значение, тъй като изтичането му е въведено като изрично основание за прекратяване на договора.
Но до започване на строителството в предвидения срок за изпълнение на проекта изобщо не се е стига, заради започналите археологически разкопки, задължителни в случая, тъй като теренът попада в западната част на укрепената територия на античния град Августа Траяна, непосредствено над форумния комплекс при западната порта. А това дава основание на Министерството на младежта и спорта да прекрати договора и да предяви съдебен иск към дружеството, спечелило обществената поръчка, за връщане на авансово платените средства. Съдебните дела все още не са завършили окончателно, преди да се е произнесъл Върховният административен съд. Но е важно да се отбележи, че в решение на Апелативния съд в Бургас от март м.г. е посочено, че като ищец министерството е нямало качеството на възложител по смисъла на Закона за устройство на територията, доколкото то не е собственик на терена, в който е трябвало да се строи. По тази причина не е можело нито да сключва договори за надзор, нито да подписва актове във връзка със строителния процес.
Спасителните археологически разкопки в западната част на двора на Второ основно училище „Петко Рачев Славейков“ са възложени на Регионалния исторически музей от Община Стара Загора,
защото тя е принципал и собственик на сградния фонд на училището, а то е построено върху публична общинка собственост. Няколко години по-късно такива разкопки са извършени и в източната част на двора на училището, където е проектирано строителството на ново крило на сградата, за да бъде въведен едносменен режим на обучение на децата.
В кореспонденция между „За истината“ и Министерството на културата получихме отговори на въпроси, зададени по Закона за достъп до обществена информация. (Може да ги видите в края на текста- б.а.) От тях стана ясно, че теренните археологически проучвания в западната част на двора на училището са започнали през март 2020 г. и са продължили и през 2021 г. и са проведени от Мария Камишева и Атанас Атанасов – археолози от РИМ-Стара Загора. По време на разкопките археолозите разкриват напластявания и структури от четири основни строителни периода, пише в решението за достъп до информация, подписано от Стефка Славчева, директор на дирекция „Правнонормативна дейност и публични предприятия“ към Министерство на културата.
От ранния и късноантичния период са открити структури на помещения и сграда, изградена от масивни зидове, от която са установени 8 помещения и свързани части с водоснабдяването. От III строителен период, отнесен към края на XI-XIV век, са проучени три жилищни сгради, 12 зърнохранилища, 3 съоръжения за производство на негасена вар, както и 3 ями за отпадъци, а от периода XVIII – края на XIX век са открити 7 боклучни ями. За археологическото проучване са издадени две разрешения, съответно за 2020 г. и 2021 г. от председателя на Съвета за теренни проучвания на основание на Закона за културното наследство.
И двата етапа на археологическото проучване са приети от експертни комисии, назначени със заповеди на министъра на културата. Първата комисия предлага продължаване на проучванията и през следващото археологическо лято. Втората комисията изготвя протокол със заключение, че при извършване на теренното археологическо проучване
са разкрити недвижими археологически структури с висока научна стойност и предлага те да бъдат запазени на място и консервирани на основание на предписания на специалист консерватор-реставратор.
В Решението за достъп до информация МК не е посочило какви средства е платила Община Стара Загора по договора за спасителните археологически разкопки на Регионалния исторически музей с аргумента, че „министерството няма информация за договори на трети страни“. Би следвало при проверката на одитната комисия, която по думите на кмета Живко Тодоров е възложена от Община Стара Загора на музея, тази информация да стане публична. Още повече, че в доклад на Сметната палата за дейността на Общината за 2025 г. бяха изведени като нарушения извършването (респективно и заплащането) на археологически разкопки от служители на музея в рамките на работното им време.
Дали предложението за запазване и консервиране на откритите археологически находки има императивен или само препоръчителен характер не става ясно от отговорите на Министерството до „За истината“.
Пет години по-късно
Разкопките продължават да стоят разкрити и да се рушат от дъждовете, ветровете и останалите атмосферни влияния, да обрасват с бурени, саморасли дървета и храсти. А децата продължават да нямат физкултурен салон и дори двор, където да играят в извънучебно време.
Затова пък гражданите, които всеки ден преминават край двора на училището, цъкат с език и се питат що за безобразие е това, което виждат очите им? И колко още ще продължи?
Тук е мястото да поставим и един друг въпрос – ако откритите при разкопките във Второ основно училище останки от жилищни сгради, зърнохранилища и боклучни ями са с висока научна стойност,
то с каква стойност са римските мозайки в Стара Загора, някои разпилени из града и оставени да бъдат унищожени от времето, други – без осигурен достъп за посетители, трети като тези в античните римски терми на форума на Августа Траяна – покрити с геотекстил и пясък докато на някой умник му хрумне как да намери начин да ги експонира.
И няма ли мисъл и чувство на отговорност към историята и римската цивилизация – една от най-великите в историята на човечеството? Няма ли да се намери управленска воля да се съберат и експонират всички антични мозайки на едно място? А ако това е невъзможно, да се намерят други начини те да бъдат спасени и оставени на поколенията? Всичко друго е безхаберие, невежество и срам за един град, който претендира да бъде избран за Европейска столица на културата.
