Ваня Стефанова е новият изпълняващ функциите (и.ф.) главен прокурор, реши Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) в сряда.
Новината дойде часове след като Борислав Сарафов подаде оставка от поста, който заемаше нелегитимно в продължение на месеци.
Стефанова досега беше заместник на главния прокурор – длъжност, на която беше назначена през януари 2025 г. по предложение на Сарафов.
Тя има дълъг стаж като прокурор, а сред знаковите дела, по които е работила, е т.нар. афера „Костинброд“. Освен това е била заместник-председател на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) – назначена е по време на правителството на Пламен Орешарски, което по-рано беше предложило Делян Пеевски за шеф на агенцията, пише „Свободна точка“.
Коя е Ваня Стефанова
Ваня Стефанова завършва право в Софийския университет през 1996 г., пише в биографията ѝ на сайта на прокуратурата.
Между 1997 и 2001 г. работи като помощник-следовател и следовател в Софийската окръжна следствена служба. Между 2001 и 2010 г. е прокурор в Районната прокуратура в Сливница, като от 2003 г. е и заместник-районен прокурор.
През 2010 г. Стефанова става прокурор в Софийската градска прокуратура (СГП).
Сред делата, по които работи в този период, е това за т.нар. афера „Костинброд“, свързана с изборнии нарушения. Става дума за случай от 2013 г., който впоследствие беше изобличен като манипулация на общественото мнение в деня преди парламентарния вот.
На 11 май 2013 г., в деня за размисъл преди извънредните парламентарни избори след първия управленски мандат на ГЕРБ (2009 – 2013), ТВ7 съобщава, че ДАНС и прокуратурата са пресекли мащабна манипулация на изборите.
Твърдението на тогавашния водещ Николай Бареков е, че има допълнително отпечатани 350 000 бюлетини, които е трябвало да бъдат закарани до избирателни секции, за да подменят действително упражнения вот в полза на ГЕРБ.
Веднага след тези разкрития от ефира на ТВ7, Софийската градска прокуратура образува разследване за престъпление срещу политическите права на гражданите.
Но разследването не установява доказателства за подготвяна измама. Обвинението се ограничава до това, че главният секретар на Министерския съвет (МС) от мандата на ГЕРБ Росен Желязков не е изпълнил задълженията си да контролира отпечатването на бюлетините и така са произведени с 350 000 повече.
Това обвинение пада в съда като несъстоятелно, а прокуратурата не протестира оправдателната присъда на втора инстанция и тя влиза в сила.
В мотивите си от 2015 г. съдът определи случая като „дезинформацията на обществото“.
Но преди да се стигне до развръзка по случая „Костинброд“, Ваня Стефанова заема нов пост.
В края на август 2013 г. тя е назначена от правителството на Пламен Орешарски за заместник-председателка на ДАНС.
Това се случва на фона на масовите протести, предизвикани от избирането на Делян Пеевски за шеф на агенцията няколко месеца по-рано – през юни 2013 г. Той е предложен от Орешарски, избран от тогавашното мнозинство от БСП и ДПС, но остава на поста само няколко дни.
Стефанова остава в ДАНС до март 2015 г., след което се връща в Софийската градска прокуратура, а през 2019 г. става прокурор във Върховната касационна прокуратура (ВКП).
На 9 януари 2025 г. Стефанова е избрана за заместник главен прокурор по предложение на Борислав Сарафов.
Стефанова беше предпочетена от Прокурорската колегия на ВСС на нов временен главен прокурор пред другата заместничка на Сарафов – Магдалена Лазарова, с аргумента, че е най-старшият прокурор във Върховната касационна прокуратура.
Лазарова е заместник на главния прокурор от май 2025 г., а преди това е била член на ВСС от квотата на парламента, номинирана от ДПС, и съдия във вече закрития Апелативен специализиран наказателен съд.
Решението за определяне на Стефанова за временен главен прокурор на мястото на Сарафов беше взето единодушно и без дебат от Прокурорската колегия на ВСС в сряда. То може да бъде обжалвано в 14-дневен срок.
По-рано същия ден Сарафов подаде оставка, след като Иван Демерджиев – водеща фигура в „Прогресивна България“, която на изборите в неделя спечели абсолютно мнозинство в парламента – му постави ултиматум да направи това до края на деня в сряда.
Досега Сарафов отказваше да се съобрази с решенията на няколко съдилища, които постановяваха, че той заема поста в противоречие със закона, в това число и с решение на Конституционния съд. Служебният министър на правосъдието Андрей Янкулов няколко пъти направи постъпки за отстраняване на главния прокурор, но нито Сарафов, нито ВСС реагираха.
Сарафов изпълнява функциите на главен прокурор от близо три години. Нелегитимната част от този период идва след месеци, в които той беше критикуван за прикриване на данни за престъпления от една страна и завеждане на политически мотивирани дела от друга. Преди това същите обвинения бяха отправяни към неговите предшественици Иван Гешев и Сотир Цацаров.
Самият Борислав Сарафов зае временно поста, след като беше заместник на Иван Гешев.
