В писмо към медиите бащата на 15-годишната Божидара отправя апел с молба да разкажат историята на дъщеря му, за да не бъде забравена.
На 21 май 2018 г. в Хасково, Божидара и сестра ѝ София, заедно с тяхна приятелка, се качват в автомобил, управляван от познато момче. По пътя той умишлено кара с над 110 км/ч при ограничение 50 км/ч., момичетата го молят да намали, изплашени.
Той им се смее и казва: „Ще ви трябват памперси“, и увеличава скоростта.
Минути по-късно последва челен удар в кола, извършваща забранен завой, след това – в метален стълб.
От силата на удара Божидара удря главата си, счупва три шийни прешлена и остава напълно парализирана. В шока и болката си, тя поглежда към сестра си София и казва:
„Софи, пожелавам ти хубав живот.“
После, в болницата, на леглото, почти без глас, тя прошепва на баща си:
„Тате… тате… нищо не чувствам…“
„Спокойно, тате… всичко ще е наред.“
Дадох ѝ обещание. Но какво зависеше от мен?, споделя сломеният родител.
Откарана в болница „Св. Георги“ в Пловдив, Божидара претърпява спешна операция, но 25 дни по-късно умира от травмите.
Детето ми почина, защото някой реши, че животът е шега и скоростта е за забавление.
Днес, седем години по-късно, все още чакат справедливост.
Делото премина през Окръжен съд и Апелативен съд – Пловдив, които налагат присъда 1 година и половина лишаване от свобода и 4 години без книжка.
След обжалване във Върховния касационен съд, делото е върнато отново в Пловдив.
Близките продължават да чакат.
Само година след катастрофата, шофьорът-камикадзе е хванат зад волана под въздействие на наркотици.
Прокуратурата не му отне книжката, въпреки многократни искания на близките на Божидара още в досъдебната фаза.
Получава условна присъда, сдобива се със С категория и днес е професионален шофьор.
Това ли е държавата, която защитава децата си?
А какво стана със семейството?
Сестрата на Божидара – София, година след трагедията, ни помоли да ѝ издадем пълномощно да напусне страната. Тя не издържа. Виждаше как в България виновните не плащат. Днес живее и работи в Англия и отказва да се върне, пише Данаил.
Обръщам се към вас – медиите, гражданите, хората с морал и съвест.
Ние не търсим сензация. Търсим справедливост. За Божидара. За всички деца. За бъдещето.
Не позволявайте тази история да бъде заглушена. Помогнете ни да я разкажем. Защото, когато убиецът е на свобода, а детето ти е в гроба – справедливост няма.
С уважение и болка,
Данаил Кирилов Тодоров
