Както е видно за изборите – парламентарни и европейски се говори само в телевизионните студиа и то предимно за вторите, защото там залогът е голям и депутатите в ЕП изкарват целия си мандат, а част от заплатите си „даряват“ за партийните каси. В няколкото т.н. предизборни дискусии акценти, освен войната в Украйна, която разбираемо е тема №1 за ЕС днес, бяха „Зелената сделка“, приемането ни в Шенген и въвеждането на единната европейска валута.
Но къде са лидерските дебати?
Както и по време на други кампании, и сега няма да видим нито Борисов, нито Пеевски в диспут с други партийни лидери. По понятни причини – мафиотите не участват в дебати, те могат се появяват тук-там в цялото си „величие“, да изръсят тежко по някой „бисер“ и по някоя друга пара, както се полага преди избори според
балканските ни нрави.
Обаче кампания не се прави само по медиите
Виждаме как става това в САЩ – пред огромни множества във всеки щат кандидатите на демократите и републиканците представят идеите и политиките си, как ще управляват, каква ще е данъчната, социалната, или външната им политика, какъв процент от бюджета на държавата ще отделят за въоръжаване, какво ще е отношението им към имигрантите и т.н.
Партиите все повече се страхуват да организират срещи в големи зали,
защото не са сигурни, че няма да останат полупразни. Дори ГЕРБ, на която социолозите отреждат първо място на изборите за Народно събрание, откриха кампанията си в малка спорта зала в Стара Загора. А сред присъстващите бяха основно членове на партията и назначените от ГЕРБ в държавната и местна администрация. Нямаше скандирания, нито бурни аплаузи – както за Борисов, така и за когото и да е от кандидатите на партията, строени на сцената зад лидера си.
Щеше да е интересно да видим предизборна среща на един от стадионите, които ГЕРБ построиха по села и паланки и държат заключени вече години.
И там, както в древна Гърция на агората, да чуят гласа на хората и те техният. Е как да го сторят като се страхуват от гнева им, макар да знаят, че българинът рядко надига глава срещу силните на деня. Такива срещи правеха и може би все още организират от ДПС, но единствено в своите региони, които са и техните крепости.
Ахмед Доган преди да се затвори в сараите си, откъдето назначава и сваля формалните председатели на движението и определя политиката му повече от едно десетилетие след опита за покушение срещу него през зимата на 2013 г. На предизборна среща в село Кочан, община Сатовча през юни 2009г., подпийналият лидер направи признанието,
че той разпределя порциите на финансирането в държавата
и беше бурно аплодиран от феодализираното население. Същата вечер на предизборна среща в Шумен, агент Сава (агентурното име на Доган в ДС)
нарече ДПС „бацил“ – където влезе, не излиза“.
И Делян Пеевски през 2013 г. пред 10 хиляди роми, докарани от цялата страна на стадиона в малкото казанлъшко градче Крън, крещеше в екстаз: „ГЕРБ ви страхуваха 4 години, страхуваха ви, нали?“ На 12 май ги измитаме и идваме на власт. Няма да се коалираме с ГЕРБ!
Но оттогава досега ДПС не е преставало да бъде патерица на ГЕРБ, независимо, че и в трите кабинета на ГЕРБ не е имало свои министри. През всичките тези години партията на Доган управляваше задкулисно в министерството на земеделието и горите и в министерството на околната среда и водите, през които се усвояват милиарди от европейските фондове.
Предизборната кампания е в първата си десетдневка и би следвало да набира скорост, ама не би.
Хората са отегчени, уморени и немалка част – отвратени от политиците
Дори и когато някой от кандидатите за европейския или за български парламент повдигне теми, свързани с образованието или здравеопазването, които засягат всеки българин, хората не искат да слушат. Защото виждат пропастта между столицата, големите градове и дълбоката провинция. Защото са усетили на гърба си, че ако нямаш пари, нямаш достъп нито до добро образование за децата си, нито до качествено здравеопазване. Защото плащат добросъвестно данъците си, а единственият път от селото им до най-близкия град е разбит и понякога непроходим при зимни условия, а по магистрали може и до края на живота си да не пътуват. Те слушат как хора, чийто стандарт на живот е на светлинни години от техния, им обещават сърцераздирателно достойни доходи и пенсии. Те и без да са много образовани и пътували по света, знаят, най-малкото са чували от телевизорите си, че страната ни е най-бедната в ЕС, с най-кратка продължителност на живота и с най-висока смъртност. Те слушат за съдебна реформа, но не виждат резултатите от нея. Затова и не отиват да гласуват, И сега пак няма да го направят, уви…
