„Мутафчийски да поеме държавата!“ – как се справя България с коронавируса

„За истината“ публикува анализ на Ясен Бояджиев за „Дойче веле“.

По-твърди или по-меки да са мерките срещу коронавируса – това е въпросът. Отговорът отдавна се вижда ясно – най-малкото в опита на най-засегнатите от пандемията страни. Но въпреки това не всички го приемат. Или го приемат, но само на думи и с уговорки. И така спорът, макар и вече доста приглушен, продължава. За разлика от друг път обаче сега е добре разнообразието на гледните точки да отстъпи пред единодушието. Защото в тази безпрецедентна ситуация всички зависим един от друг.

В един такъв момент е изключително важно какво мислят и как действат онези, които са овластени да вземат решенията и да наложат на обществото разумния избор и разумното поведение.

Политическите съображения

Няма как да знаем точно какво и как обсъждат при затворени врати, но има достатъчно признаци (не само в България), че на тази плоскост спорът се води между политическите и експертните съображения.

Политическата гледна точка, разбира се, търпи развитие, но през цялото време, на всеки етап от кризата очевидно клонеше и продължава да клони към по-хлабави мерки и варианти. Например: няколко дни ваканция за учениците, а не безсрочно затваряне на училищата; театрите да играят с публика през място, вместо направо да затворят; да затворим само нощните заведения, но не и ресторантите, защото домакините не готвят, а работещите трябва да се хранят. И така нататък.

Основните мотиви за тази гледна точка, изглежда, са два. Първият: „да не си счупим икономиката“, защото „финансовата криза ще е по-тежка от хуманитарната“ и затова „да сме крепки българи“ (по думите на премиера отпреди няколко дни).

Макар и да се усещаше в контекста, вторият мотив не бе изказан на глас. Но за илюстрация можем да вземем назаем формулировката на високопоставен британски фактор: „Ако въвеждането на драстични мерки започне твърде рано, това в крайна сметка само би разгневило населението“. Като цяло обаче общественото мнение, което първоначално бе силно разделено, узря доста бързо. И затова напоследък гневът, доколкото го има, е насочен по-скоро в обратната посока.

Експертната гледна точка

Експертната гледна точка през цялото време настоява за по-твърдите мерки и варианти. Защото експертите знаят какъв е отговорът, даден от практиката на страните, които минаха по този път: аргументът „имаме малко заразени“ не е валиден, защото знанието ни е назад във времето и всъщност изобщо не знаем колко реално заразени имаме в момента; вирусът може да бъде спрян единствено чрез свеждане до минимум на социалните контакти; колкото по-бързо бъде направено това, толкова по-малко заразени и жертви, толкова по-бърз изход от кризата.

Експертите очевидно все още не успяват да наложат докрай своята гледна точка. Не помогна и драматичното обръщение на ръководителя на оперативния щаб, който обяви, че щабът предлага на правителството да наложи „възможно най-строгите мерки“, защото „става дума за физическото ни оцеляване“ и за „епидемия с невиждана ярост“. После премиерът каза, че напълно подкрепя предложението и препоръча на всички да чуят обръщението. Три дни по-късно обаче всякакви магазини още са отворени, а безцелните разходки продължават.

Въпреки това обаче бих казал, че като цяло макар и с известни колебания политиката в България приема експертната гледна точка и стига до правилните решения по-бързо, отколкото можеше да се очаква. И във всеки случай по-бързо, отколкото в някои други държави. Дано не ме опровергае по-нататък.

Кой как се представя?

Да не бъдем дребнави, но понеже и тази криза все някога ще отмине и пак ще имаме нужда от ясни ориентири, за да различаваме празните приказки и демагогията в политическите кавги, е добре да видим как се представиха дотук някои от основните лица и институции в държавата.

„Години наред сме гледали холивудските продукции. Навсякъде само вируси. И все някой гад ги произвел и ги изпуснал и те изтекли. И след това цял свят страда. Надали ще научим кой гад това го свърши“, разсъждава премиерът преди по-малко от седмица. Не можеш да очакваш хората да ти вярват и същевременно да разпространяваш конспиративни теории като някой коментатор в махленската кръчма. Все пак в следващите дни премиерът видимо ограничи неподходящите за отговорностите на поста си коментари и възприе далеч по-делови тон.

Президентът пък напоследък съветва българите да са дисциплинирани и да изпълняват стриктно ограничителните мерки и указанията на властите, а политиците да не се правят на лекари. Явно е претърпял мощно развитие, откакто с личния си пример на Шипка и с нелепите си приказки около 3 март за „политически вируси“, „манипулации“ и „силния свободолюбив български дух“ допринесе за масово нарушение на препоръките на оперативния щаб.

Главният прокурор пък, изглежда, трудно преживя изпадането си от новините и взе мерки. Първо организира показна спецакция срещу коронавируса на погрешен адрес (на базара вместо на гарата в Илиянци). После си създаде свой оперативен щаб и започна да издава разпореждания (включително министри да му докладват всекидневно) и да дава съвети. Накрая в понеделник по обед успя пак да влезе в новините – на първо място и на живо.

За църквата да не говорим. Тя явно е държава в държавата, щом за нея извънредното положение не важи и тя може да прави каквото си иска.

За край – едно изречение, което тези дни чух от млад човек: „Тоя Мутафчийски да поеме държавата!“.