„За истината“ публикува анализ на Ясен Бояджиев за „Дойче веле“.

Снимка: Принтскрийн Би Ти Ви
По-твърди или по-меки да са мерките срещу коронавируса – това е въпросът. Отговорът отдавна се вижда ясно – най-малкото в опита на най-засегнатите от пандемията страни. Но въпреки това не всички го приемат. Или го приемат, но само на думи и с уговорки. И така спорът, макар и вече доста приглушен, продължава. За разлика от друг път обаче сега е добре разнообразието на гледните точки да отстъпи пред единодушието. Защото в тази безпрецедентна ситуация всички зависим един от друг.
В един такъв момент е изключително важно какво мислят и как действат онези, които са овластени да вземат решенията и да наложат на обществото разумния избор и разумното поведение.
Политическите съображения
Няма как да знаем точно какво и как обсъждат при затворени врати, но
има достатъчно признаци (не само в България), че на тази плоскост спорът
се води между политическите и експертните съображения.
Политическата
гледна точка, разбира се, търпи развитие, но през цялото време, на
всеки етап от кризата очевидно клонеше и продължава да клони към
по-хлабави мерки и варианти. Например: няколко дни ваканция за
учениците, а не безсрочно затваряне на училищата; театрите да играят с
публика през място, вместо направо да затворят; да затворим само нощните
заведения, но не и ресторантите, защото домакините не готвят, а
работещите трябва да се хранят. И така нататък.
Основните
мотиви за тази гледна точка, изглежда, са два. Първият: „да не си счупим
икономиката“, защото „финансовата криза ще е по-тежка от хуманитарната“
и затова „да сме крепки българи“ (по думите на премиера отпреди няколко
дни).
Макар и да се усещаше в контекста, вторият мотив не бе
изказан на глас. Но за илюстрация можем да вземем назаем формулировката
на високопоставен британски фактор: „Ако въвеждането на драстични мерки
започне твърде рано, това в крайна сметка само би разгневило
населението“. Като цяло обаче общественото мнение, което първоначално бе
силно разделено, узря доста бързо. И затова напоследък гневът,
доколкото го има, е насочен по-скоро в обратната посока.
Експертната гледна точка
Експертната
гледна точка през цялото време настоява за по-твърдите мерки и
варианти. Защото експертите знаят какъв е отговорът, даден от практиката
на страните, които минаха по този път: аргументът „имаме малко
заразени“ не е валиден, защото знанието ни е назад във времето и
всъщност изобщо не знаем колко реално заразени имаме в момента; вирусът
може да бъде спрян единствено чрез свеждане до минимум на социалните
контакти; колкото по-бързо бъде направено това, толкова по-малко
заразени и жертви, толкова по-бърз изход от кризата.
Експертите
очевидно все още не успяват да наложат докрай своята гледна точка. Не
помогна и драматичното обръщение на ръководителя на оперативния щаб,
който обяви, че щабът предлага на правителството да наложи „възможно
най-строгите мерки“, защото „става дума за физическото ни оцеляване“ и
за „епидемия с невиждана ярост“. После премиерът каза, че напълно
подкрепя предложението и препоръча на всички да чуят обръщението. Три
дни по-късно обаче всякакви магазини още са отворени, а безцелните
разходки продължават.
Въпреки това обаче бих казал, че като
цяло макар и с известни колебания политиката в България приема
експертната гледна точка и стига до правилните решения по-бързо,
отколкото можеше да се очаква. И във всеки случай по-бързо, отколкото в
някои други държави. Дано не ме опровергае по-нататък.
Кой как се представя?
Да
не бъдем дребнави, но понеже и тази криза все някога ще отмине и пак ще
имаме нужда от ясни ориентири, за да различаваме празните приказки и
демагогията в политическите кавги, е добре да видим как се представиха
дотук някои от основните лица и институции в държавата.
„Години
наред сме гледали холивудските продукции. Навсякъде само вируси. И все
някой гад ги произвел и ги изпуснал и те изтекли. И след това цял свят
страда. Надали ще научим кой гад това го свърши“, разсъждава премиерът
преди по-малко от седмица. Не можеш да очакваш хората да ти вярват и
същевременно да разпространяваш конспиративни теории като някой
коментатор в махленската кръчма. Все пак в следващите дни премиерът
видимо ограничи неподходящите за отговорностите на поста си коментари и
възприе далеч по-делови тон.
Президентът пък напоследък
съветва българите да са дисциплинирани и да изпълняват стриктно
ограничителните мерки и указанията на властите, а политиците да не се
правят на лекари. Явно е претърпял мощно развитие, откакто с личния си
пример на Шипка и с нелепите си приказки около 3 март за „политически
вируси“, „манипулации“ и „силния свободолюбив български дух“ допринесе
за масово нарушение на препоръките на оперативния щаб.
Главният
прокурор пък, изглежда, трудно преживя изпадането си от новините и взе
мерки. Първо организира показна спецакция срещу коронавируса на погрешен
адрес (на базара вместо на гарата в Илиянци). После си създаде свой
оперативен щаб и започна да издава разпореждания (включително министри
да му докладват всекидневно) и да дава съвети. Накрая в понеделник по
обед успя пак да влезе в новините – на първо място и на живо.
За
църквата да не говорим. Тя явно е държава в държавата, щом за нея
извънредното положение не важи и тя може да прави каквото си иска.
За край – едно изречение, което тези дни чух от млад човек: „Тоя Мутафчийски да поеме държавата!“.











