„За истината“ публикува анализ на Ясен Бояджиев за „Дойче веле“.
„Какво става?“, „Възможно ли е?“, „Наистина ли се случва?“, „Докъде може да стигне всичко това?“. Напоследък непрекъснато чувам подобни въпроси от хора, които са много изненадани и уплашени от шоуто на новия главен прокурор. Да, макар и да е леко оперетно и очевидно подражателско, то наистина изглежда страшно. Но вече нямаме право да се правим на изненадани и да храним илюзията, че живеем в (що-годе) правова и демократична държава. Защото многократно бяхме предупредени. Просто някои досега не са внимавали достатъчно. Или не им се е вярвало. Далеч преди да поеме поста, бъдещият главен прокурор ясно показа как разбира и прилага правото и как се отнася към правата и конституционните ценности (като разделението на властите например). Сега просто се потвърждава отдавна поставената диагноза.
Всичко може да се очаква
Още тогава бе очевиден и отговорът на въпроса докъде може да стигне всичко това. Сега, в светлината на последните събития, перспективата просто се проясни още повече. Когато конституцията може да се разтяга като дъвка, а законите да се прескачат като локви по пътя (както в случая с атаката срещу президента и с публикуваните СРС-та, но не само), когато езикът на правото е подменен от популистки речи и политически квалификации, когато някой се изживява като първа и последна инстанция на справедливостта и законността и раздава правосъдие по телевизията, когато една практически неограничена и безконтролна власт явно е лишена от каквито и да било вътрешни задръжки, тогава отговорът е само един: може да се очаква всичко, възможностите са безпределни.
Така логично стигаме до въпроса кой ще е следващият. Отговорът гласи, че всеки е потенциално заплашен да попадне в този списък. И не е задължително да е извършил нещо противозаконно, за да получи „роля“ в шоуто. Зачитат се и други „заслуги“. Ето кои са най-застрашените категории.
Да се готвят:
Първата група е очевидна, защото вече даде „свидна“ жертва – „олигарсите“. Вече имаше и намеци (драматургичен похват по Чехов и Станиславски): „Имах обаждане в кабинета, покана от, как се казваше, Златев мисля, че беше.“ В повечето случаи тези хора си знаят защо и са подготвени. След като ги е създала и закриляла години наред, държавата внезапно ги погва (нещо като „освежаване“ на олигархията по путински маниер). Но в тази категория могат да се озоват и бизнесмени, които не са влизали в конфликт със закона. Може просто някой да е хвърлил око на бизнеса им. Или пък да не са проявили достатъчно „кооперативност“.
В следващата категория влизат всички с влияние в политиката, медиите и обществения живот (щом дори и за президента може, какво остава за останалите), които си позволяват публично да изразяват несъгласие, да критикуват или просто да не харесват управлението, ставащото в държавата и самия главен прокурор. Много такива бяха „качени на шейната“ и пуснати по нанадолнището.
На трето място е т.нар. парламентарна опозиция (нямам предвид ДПС, естествено), която неслучайно старателно се прави, че я няма, а понякога дори и подкрепя. Мнозина нейни представители вероятно имат от какво да се притесняват. Но и да нямат, скатаването не гарантира спокойствие.
В следващата група попадат „своите“ във властта. За тях гаранции също няма. Един министър вече беше хвърлен на лъвовете за успокоение на народните маси (тъжен урок за коалиционни партньори и всякакъв друг обслужващ персонал). Премиерът нареди на останалите да не се месят и да не коментират, но това няма да ги спаси, ако някоя целесъобразност го наложи.
И накрая – съвсем не са изключени и онези, които иззад кулисите дърпат конците, издигат, назначават, спускат поръчки и си мислят, че контролират нещата. Те също не бива да се смятат за неуязвими и недосегаеми. Допускам, че някои от тях си дават сметка за това и вече също са озадачени от ставащото.
„Обикновените хора“
„Срещам се с обикновени хора. Това е моята среда. Аз съм обикновен човек и се срещам с обикновените хора и ме интересуват проблемите на хората. Работата на прокуратурата е да решава проблемите на обикновените хора“, казва главният прокурор.
Не знам дали някой му вярва, но със сигурност има хора, които, докато гледат шоуто, доволно потриват ръце: „Така им се пада на тези.“ Много се лъжат обаче всички, които си мислят, че въпросът „кой ще е следващият“ не ги засяга, че става дума просто за злорадо „гледане на сеир“. Многократно в историята тази грешка е струвала скъпо на аплодиращите народни маси.
