Снимка: marginalia.bg
С решение на Софийски градски съд е потвърдена осъдителна присъда на Софийски районен съд, с която журналистът от “Капитал” и член на Управителния съвет на АЕЖ-България Росен Босев е осъден на глоба от 1000 лв. по наказателно дело, заведено от бившия председател на Комисията за финансов надзор и настоящ директор на Българската банка за развитие Стоян Мавродиев.
По този повод днес АЕЖ-България публикува своя позиция в кояато се казва следното:
Целият казус е показателен за това как представители на държавната власт могат да употребяват институции, за да накажат журналист, който е разкрил обстоятелства около личността им. Съдията-докладчик по делото Петя Крънчева е била обект на серия критични публикации с автор Росен Босев. Съдия Крънчева отказва да си направи отвод, въпреки че такъв е поискан от журналиста. Този факт дава основания за сериозно съмнение в обективността на съда. Как може да се гарантира, че съдия, лично засегнат от работата на журналист, няма да бъде пристрастен, когато му се наложи да гледа дело срещу същия журналист?
За предубеденост, говори и начинът, по който съдия Крънчева е разпоредила да бъде призован Босев – с призовка като за тежко престъпление и с търсене на редица адреси, на които журналистът не живее. Цялостната показност при издирването също създава усещане за непропорционалност.
Отказът на съдия Крънчева да си направи отвод, въпреки обективното основание за съмнение в нейната безпристрастност, създава впечатление, че процесът е превърнат в средство за саморазправа.
Междувременно, присъдата беше използвана като пореден опит за дискредитиране на Росен Босев, от страна на жълт сайт, който публикува решението преди то да бъде официално оповестено от съда. Решението не е обявено официално и до днес.
“Прави впечатление, че в решението на градския съд е напълно игнорирана Конституцията съгласно тълкуването й още през 1996 г. от Конституционния съд и Европейската конвенция за правата на човека в светлината на богатата практика на Европейския съд по правата на човека. Не е отчетено, че тъжителят се явява публична фигура, че носи отговорност за дейността на ръководената тогава от него комисия като неин председател, че гражданите имат право да коментират действията на тази комисия във връзка с неговата личност, ролята на медиите на „обществен страж“ в демократичното общество, рамките на свободата на словото и задължението за висшите служители да търпят критика,” каза адвокат Александър Кашъмов от Програма Достъп до информация.
Подобни действия от страна на държавните органи често имат “смразяващ” ефект, както посочва Европейския съд по правата на човека.
Самото обвинение също показва белези на злоупотреба с власт. След като Капитал и Дневник публикуват материали за връзки на тъжителя Стоян Мавродиев по делото срещу Евелин Банев – Брендо, Комисията по финансов надзор, която Мавродиев ръководи по онова време, налага рекордни глоби на двете медии за изнасяне на информация около фалита на Корпоративна търговска банка. Глобите предизвикват силен вътрешен и международен отзвук и реакция на различни журналистически и правозащитни организации. Решението на Комисията е отменено от съда, което показва несъстоятелността на санкциите. След като не успява да наложи глоби на Капитал и Дневник, Мавродиев се насочва към трима техни журналисти. Двама от журналистите са оправдани, но Босев е осъден за изказване на мнение като през 2015 г. е заявил в сутрешния блок на Нова телевизия: “Стоян Мавродиев използва КФН, за да репресира “Капитал” и “Дневник”.
АЕЖ-България тогава излезе с категорична позиция, че действията на КФН представляват безпрецедентна бюрократична цензура. Днес е добре да си припомним и че съдът отмени въпросните решения и наложените санкции.
Днес със същата категоричност заставаме зад Росен Босев, който е член на АЕЖ, и заявяваме, че е недопустимо наказателни дела срещу журналисти, особено заведени от представители на държавата, да се гледат от съдия, в чиято безпристрастност по отношение на обвиняемия има основания за съмнения. АЕЖ ще уведоми международните си партньори за случая и ще поиска от Европейската комисия да му обърне внимание в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка.
