Една трета от България привлича капитали и хора и генерира 86% от произведената продукция, а около 2/3 от страната са „икономическа пустиня“, според доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ), представен в средата на януари 2018 г.
За 2015 г., икономически активните центрове привличат основната част от чуждестранните инвестициите в страната (81%) и дават поминък на трима от всеки четирима от наетите. Двама от всеки трима българи живеят там. Най-активни са районите около София, Пловдив, Бургас и Варна.
Икономически активните центрове често не съвпадат с административното разделение на страната, поради което стратегиите за развитие не трябва да се правят на административно-териториален принцип, а да припознават съществуването на естествени икономически зони.
Важните изводи от анализа на ИПИ са следните:
1. Ограниченият човешки и финансов ресурс обрича местните власти да бъдат просто наблюдатели на процесите, протичащи на тяхна територия. По-малък брой териториално-административни единици ще отразяват по-добре социалната и икономическа обстановка в България.
2. Липсата на достатъчно собствени средства е огромен проблем за общините, който през последните години води до повишаване на местните данъци. Въпреки това редица проблеми не могат да бъдат разрешени заради липсата на достатъчно ресурси.
3. Най-добрият начин да се преодолее пропастта между данъчното облагане и политическото представителство на местно ниво е прехвърлянето на данъчните постъпления обратно към общините. Това ще покрие стари и нови задължения, като в същото време ще провокира местните власти да работят за привличане на инвестиции, по-висока заетост и трудови доходи.
4. Развитието на инфраструктурата е водещ приоритет. Инфраструктурата на Северна България и връзките между българския юг и север остават недоразвити.
Целия материал може да прочетете ТУК.
