„Там не се търпи“ – какво се случва зад стените на дома за стари хора в с. Добромирка

Дома за стари хора в с. Добромирка отвън, снимка: „За истината“

На 30 септември 2021 г. в Дома за стари хора в с. Добромирка, община Севлиево, пламва огнище на Covid-19. От 44 изследвани възрастни хора, 21 дават положителен резултат, а по-късно шестима от тях почиват. От персонала са изследвани 22 души, но само тестът на един се оказва положителен.

Четирима от настанените в дома веднага са приети в най-близката болница – многопрофилната за активно лечение в Севлиево. От тях трима не успяват да се преборят с болестта. Умират и други трима от оставените да се лекуват в дома. Той е поставен под карантина, а една медицинска сестра не издържа и напуска.  

Разказът за случилото се в дома за стари хора в с. Добромирка само на пръв поглед прилича на суха статистика. В него има отношения, които поставят тежки въпроси, стават основание за обвинения в неглижиране на работата и внушения, че Община Севлиево като принципал на дома покровителства директора му.

След като пламва Covid-19

На 30 септември, веднага, след като става ясно, че домът за възрастни в севлиевското село е огнище на зараза, Регионалната здравна инспекция (РЗИ) в Габрово изолира  заразените и указва да им се осигури десетдневно наблюдение, а при поява на характерните за Covid-19 симптоми незабавно да се уведоми личният лекар и да се подаде информация към инспекцията.

Две седмици по-късно домът в с. Добромирка влиза в новините, и едва два дни след това Общинският кризисен щаб в Севлиево нарушава мълчанието и съобщава, че заразата е плъзнала в общинското социално заведение.  

На 25 октомври т.г. РЗИ за втори път влиза на проверка в с. Добромирка. Този път изследвани са 32 от възрастните хора и 14 души персонал. Всичките са с отрицателен PCR тест. Проверката завършва с констатация, че противоепидемичните мерки се спазват, а персоналът, който в момента на проверката е на работа, е със завършен ваксинационен курс от поставени две дози, става ясно от протокола на проверяващите, който РЗИ предостави на „За истината“.

Изглежда, че ситуацията е овладяна, макар това да е станало с цената на шест жертви. Тогава обаче започват да валят обвиненията срещу директорката на дома Галина Рачева – в некомпетентност, небрежност и неспособност да управлява заведението. Това твърдят напуснали служители, с които „За истината“ разговаря. Според тях положението е изтървано, защото Община Севлиево толерира Рачева и не контролира работата в Дома. Тя отрича всички обвинения и казва, че си е спечелила мястото с конкурс.

Трансформацията на квалификацията

Всъщност квалификацията на директорката е първото, на което „За истината“ се натъква при проследяване на конкурсите, обявени от Община Севлиево за длъжността „Директор на дом за възрастни хора в с. Доромирка“.

За директор на въпросния дом през 2015 г. са обявени три конкурса. Обявата за първия е публикувана на сайта на Общината на 3 юни 2015 г. Кандидатите за длъжността според тази обява трябва да са завършили една от следните специалности: „Социални дейности“, „Социална педагогика“, „Психология“, „Икономика“, „Медицина“, „Здравен мениджмънт“ или друга сродна.

На 10 юли отново на сайта на Община Севлиево е публикуван протокола от работата на комисията по оценка на кандидатите. От него става ясно, че е имало две кандидатури – на Милена Петкова и Галина Рачева, като Рачева не е допусната до събеседване „поради несъответствие на завършената образователно-квалификационна степен с изискуемата“, т.е. според този протокол Галина Рачева няма квалификация да ръководи социалната институция. Въпреки това само половин година по-късно тя е одобрена за директор. 

На 18 ноември 2015 г. Община Севлиево обявява втори конкурс за директор на Дома в с. Добромирка. Този път изискванията към кандидатите са променени и те трябва да имат диплома в една от следните области: „Социални, стопански или правни науки“, или „Здравеопазване“, плюс минимален опит от три години. Протокола от този конкурс за разлика от предишния не е публичен, заради което „За истината“ изиска от Община Севлиево копие. Ресорният заместник-кмет Красимира Йорданова обаче обясни, че според Кодекса на труда резултатите от конкурсите се съобщават в тридневен срок на кандидатите и Общината няма задължение да публикува протоколите, в които освен това имало и лични данни. Това обаче не отговаря на въпроса защо първият протокол е публичен, а вторият не, още повече, че и към публикуването на този текст на сайта на Общината са достъпни немалко протоколи от конкурси за позиции, обявени от институцията.

От трети опит

Така стигаме до 30 декември 2015 г., когато за трети път е обявен конкурс за директор на Дома за стари хора в с. Добромирка. Този път от кандидатите се изисква да са завършили „Педагогически науки“. Допълнителна подробност е, че този протокол също не е публичен, както и че копие от него също беше отказано на „За истината“.  

Изискването за директор на дом за стари хора да бъде назначен педагог съвпада с обвиненията на напусналите заведението, че над Рачева има чадър от Общината. Защото тя е завършила „Българска филология“, степен бакалавър, и към трудовото й досие няма документи, удостоверяващи допълнителна квалификация в областта на социалните услуги.  

Това „За истината“ научава от един друг протокол, предоставен от Агенцията за социално подпомагане (АСП) по повод въпроси, касаещи извършените проверки от АСП в Дома в с. Добромирка. Въпросният протокол е от 2018 г., т.е. положението е било актуално и към времето на назначаването на Галина Рачева.

Затова е любопитно как през март Галина Рачева не е допусната до събеседване, защото няма квалификация, а шест месеца по-късно условията на конкурса се променят и изглеждат нагласени точно за нея. Заради отказа на Общината да предостави протокола от този конкурс няма как да знаем дали Рачева е имала конкуренция и кое е натежало в избора й, което още повече засилва съмненията, че конкурсът е направен за конкретен кандидат.

Кой е шефът?

Още една подробност събужда подозрения, че Община Севлиево прикрива информация. След разговори с напуснали служители, които казват, че с ръководството на заведението трудно се работи, затова хората масово напускат, „За истината“ попита колко са напусналите или освободени служители в периода 2016 – 2021 г. От Общината отказаха да отговорят с обяснението, че въпросът е „от компетенцията на работодателя, какъвто в случая се явява директорът на социалната услуга“. На същия въпрос, изпратен до АСП, оттам казват, че „тази информация е изцяло в компетенциите на доставчика на социалната услуга, в случая – кметът на Община Севлиево“.

Тези напълно противоречащи си мнения оставят без отговор въпроса, кой всъщност ръководи Дома за стари хора в с. Добромирка – директорът или кметът на Севлиево. Защото ако този въпрос бъде пренесен към ситуацията с избухналото огнище на Covid-19, тогава кой е трябвало да упражнява контрол върху спазването на мерките срещу разпространение на инфекцията. Според Община Севлиево цялата отговорност е на директора, но според Агенцията за социално подпомагане на кмета. Макар логиката да сочи, че пряката отговорност действително е на директора, който все пак е упълномощен от кмета да ръководи социалното заведение, а кметът е отговорен косвено като собственик.

Безотговорно защитени

Директорът Галина Рачева има обяснение как заразата е плъзнала в старческия дом. Разказва, че в неделята преди масовото тестване (три дни преди да се появят първите симптоми, б.р.), дежурна санитарка не се чувствала добре, но изкарала смяната си и казала, че в понеделник ще отиде на лекар. Във въпросния понеделник се обадила, за да каже, че е хоспитализирана във Вътрешно отделение на болницата в Севлиево с бронхопневмония. За Covid-19 не отворила дума, но Рачева се усъмнила и лично се обадила в отделението. Оказало се, че санитарката не само не е във Вътрешно отделение, а в Covid-сектора на Нервно отделение с доказан Covid-19, в следствие на което била пневмонията.

Четири дни по-късно двайсет и двама от старците дават положителен резултат за инфекцията, а както стана ясно шест от тях вече не са живи.

Галина Рачева е категорична, че първото, което ще направи, когато служителката се върне на работа, е да я освободи, заради престъпното и безотговорно поведение, „пък дори това да е последното решение, което ще взема като директор“.

Не всички обаче мислят като Рачева. Една от медицинските сестри, пожелала името й да не бъде споменавано, казва, че пропускателен режим в Дома от началото на пандемията на практика нямало и всеки можел да влезе свободно. Според нея домуващите не били достатъчно защитени, освен това персоналът в по-голямата си част пътувал, което също било предпоставка за пренасяне на инфекцията. 

Съмненията на Галина Рачева как точно вирусът е влязъл в Дома за възрастни хора отприщват вълна от обвинения срещу самата нея. Подчинените й започват да говорят как в Дома правилата се пренебрегват, а Община Севлиево си затваря очите. 

Домът ще бъде затворен

Бившият фелдшер на заведението Данаил Златанов сам потърси „За истината“. Преди време той и една от напусналите медицински сестри отишли в Община Севлиево, за да сигнализират за слабости в социалния дом. Надявали се да провокират проверка и нередностите да се изчистят. Това обаче не се случило.

„Не вярвам в институциите. Зарекох се нищо повече да не казвам, защото нищо няма да се промени, само се тормозя“, казва анонимната медицинска сестра, докато я уговаряме, че ако има нещо нередно е по-добре да му се даде гласност, иначе как да очакваме ситуацията да се промени. „Миналата година подадох жалба до Общината, в която описах как се работи в дома. Приеха ни, изслушаха ни, но дотам. Всичко се укрива, затова не искам повече да говоря“, казва жената, която има три години стаж в заведението, което напуснала след избухването на Covid-19.. 

За малкото време, в което все пак говорим, разбираме, че в дома няма нощна медицинска сестра, а нощем дежурен е един санитар. За една нощ преди време починали трима души.

Вероятно липсата на нощни дежурни е в основата на станалата през септември 2019 г. кражба, когато металната каса с 27 хил. лв., лични средства на домуващите, е намерена в двора на Дома празна, а крадецът и до днес не е разкрит и досъдебното производство по случая прекратено.

С храната също се злоупотребявало, казва сестрата. По нареждане на директора хлябът, който оставал, се изсушавал и от него на домуващите се правела попара. Лекар се викал само в краен случай, а решението кога да стане това вземала директорката. При тежки състояния, пак по нареждане на директорката, старците били водени при селския фелдшер.

Доколко съвпада с истината разказа на медицинската сестра „За истината“ пита една от напусналите готвачки, която обаче също отказва да говори. Обяснява, че иска да забрави какво й се е случило докато е работила в Дома. „Напуснала съм, минало-заминало“, казва жената и преди да затвори телефона добавя: „Там нормален човек не може да работи“.

Фелдшерът Златанов е доста по-словоохотлив. Разказва, че преди година напуснал, а преди това претърпял злополука, която го обездвижила за дълго време и излязъл в продължителен болничен. Тогава директорката го помоли да се оттегли и той си падал молба за напускане. Днес споделя, че си тръгнал „защото там не се търпи“.

Според него хората, настанени да живеят в дома, нямат никакви права, „нито да излязат, нито цигара да запалят“. Що се отнасяло до лечението им, отказвано им било по всякакви поводи, освен в краен случай. „Една учителка да разпределя лекарства, да оборудва спешен шкаф и да нарежда на медицинските сестри какво да правят, това къде го има“, пита бившият фелдшер, който е един от онези, които смятат, че над директорката е разпънат покровителствен чадър. Дали от огорчение или от всичко, което е видял, докато е работил в Дома, той е доста краен в оценката си: „Помнете ми думата, домът до Нова година ще го затворят“, казва той.

Всички, с които „За истината“ разговаря казват, че в Дома в с. Добромирка персоналът не се задържа. Община Севлиево има обяснение за това. В написани до „За истината“ отговори на въпроси оттам казват, че текучеството „не е проблем само за дома в с. Добромирка, а изобщо в социалната сфера“, а недостига на служители обясняват с „обективни и субективни фактори като местоположението на заведението, ниското възнаграждение на специализирания персонал в сравнение с други сфери, недостиг на медицински персонал в трудоспособна възраст, липса на мотивация и нежелание за промяна при изпълнение на дейности, които целят подобряване на грижата за потребителите на социални услуги в съответствие с нормативните изисквания“. 

Агенция за качеството на социалните услуги

Кой е органът у нас, упълномощен да контролира социалните заведения, „За истината“ попита в Агенцията за социално подпомагане. Оказа се, че до 1 юли 2020 г. контролът по законосъобразно прилагане на законодателството в областта на социалните услуги се е осъществявал от Инспектората към Агенцията. След тази дата обаче влиза в сила Закон за социалните услуги, с който е създадена новата Агенция за качеството на социалните услуги и на нея са вменени всички дейности по контрола на качеството в институциите, които предоставят социални услуги. 

Дотогава контрол са осъществявали от АСП и от 2016 г., когато реално е част от правомощията на новият директор до влизане в сила на навия закон, АСП прави две проверки в Дома в с. Добромирка – през 2016 г. и 2018 г. Протокол от първата не може да бъде предоставен, тъй като тези протоколи се съхраняват пет години, т.е. към датата, към която беше поискан, той не е наличен, казаха от АСП. Протоколът от извършената през януари 2018 г. година „За истината“ получи в пълен обем със заличени лични данни.

От него стават ясни някои обстоятелства, които отвеждат към съмнения, че по това време в Дома за стари хора в с. Добромирка критериите и стандартите за качествена социална услуга са изпълнени.

По време на тази проверка санитарно-хигиенното състояние в заведението е определено като задоволително, а хигиената като занижена. Ето какво точно пише там: „В по-голямата част от спалните, в санитарните помещения и коридорите се усещаше остра миризма на урина. Фаянса и тоалетните чинии в санитарните помещения и мивките в стаите на потребителите са непочистени и захабени. Терасите към спалните помещения не са почиствани продължително време.

Комисията установи, че в голяма част от стаите на потребителите, коридорите на трите етажа, купненския блок и санитарните помещения има мухъл, част от  стените са подкожушени и се ронят. Дограмата е сменена, но на прозорците няма мухарници, а прозорците не са чистени дълго време.

Подът в стаите е различен – балатум, ламинат и теракот. Там, където е балатум, той е  прокъсан и мръсен.

В спалните помещения няма течаща вода, а в една от стаите мивката е запушена, в друга е счупена и не може да се ползва. В столовата и трапезариите на втория и третия етаж също не е имало течаща вода“.

Тук е важно да се уточни, че в края на 2019 г. кухненският блок на заведението е изцяло ремонтиран и оборудван с нови уреди. Това става с предоставени от Асоциация на жените в Европа 7 000 евро. 

Връщаме се отново към проверката през 2018 г., която всъщност е единствената, извършена в социалната инсититуция за последните четири години. Заради пандемичната обстановка от новосъздадената Агенция за качество на социалните услуги не могат да влязат на проверка, обясниха оттам с писмо до „За истината“.  

От санитарния журнал проверяващите установяват, че близо година по-рано проверка на РЗИ Габрово е завършила с предписание да се отстрани мухъла, което, видно от протокола, не било свършено. 

Очертават се нередности

В дома няма регистър на получените дарения. През 2017 г. имало назначена комисия от директора на социалното заведение, която да приема даренията, но заповедта  издадена в нарушение на Административнопроцесуалния кодекс, тъй като в нея не е посочено правно основание, заключват проверяващите.  Те установяват още, че през септември 2017 г. в дома е получено дарение, но състава на комисията, която го е приела, не съответства на определения със заповед на директора предишната година. Директорката обяснила, че в деня на получаване на дарението определените да го получат служители не били дежурни по график, а друг служител бил в продължителен отпуск по болест. Освен това договорите за дарения не били подписани от дарителите, се чете още в протокола.

При хранителните продукти комисията установява разминаване между заложените цени на продуктите по договор и реално изписаните по стокови разписки. Така срещу маргарин в опаковка от половин килограм за цена на доставка е записано 2.35 лв., а е доставян на цена от 5.00 лв. и 5.40 лв. Риба хек е трябвало да бъде доставена на цена 5.29 лв., а е доставяна с един лев по-скъпо. През октомври 2017 г. малотрайни колбаси е трябвало да бъдат доставени на цена 4.33 лв., а са заскладени на цена 5.49 лв. Заради тези разминавания комисията е поискала писмена справка от касиер-домакина, но до приключване на проверката такава не била получена.

С медицинското обезпечаване на възрастните хора също се очертава проблем. По думи на медицинска сестра всички потребители имали личен лекар, който нямал регламентирани часове за посещения, идвал само на повикване. Вероятно медицинските грижи са били неглижирани, щом като комисията установява, че в здровноосигурителните книжки на потребителите срещу личен лекар стояло името на лекуващия ги лекар по родните им места.

Хората, настанени в дома нямали медицински досиета, нямали са амбулаторни листи за извършени медицински прегледи от личен лекар или от лекари специалисти, когато се е налагало. На трима потребители епикризите били намерени в спешния шкаф. Плановете за здравни грижи на настанените били еднотипни и се различавали единствено по медицинската история. 

Дали това, което от АСП установяват през януари 2018 г. е било същото и в следващите години, е въпрос на предположения. Няма как да знаем дали нещо се е променило след тази проверка, тъй като, както стана ясно, тя е последната за последните четири години. От Община Севлиево казват, че извършват редовни годишни проверки „както и текущи, свръзани с оказването на методическа помощ при предоставяне на социалната услуга“ и че „са давани препоръки за водената от служителите документация и подобряване на материалната база“. Оттам обясняват, че през годините са извършвани и текущи ремонти, подменено е обзавеждането в стаите на потребителите, общите помещения, кухненския блок, санитарните помещения и столовата. Същото казва и директорът Галина Рачева, която е категорична, че битовите условия в заведението са добри. В условията на карантинира това естествено не може да се провери.

От всичко дотук няма съмнение, че държавата поне на хартия е силно загрижена за качеството на социалните услуги. Иначе защо през 2020 г. третото правителство на Бойко Борисов ще създава специална агенция, която да следи за това. Въпросната агенция има 79 щатни служители и бюджет от 3 млн. лв., в който разходите са разписани по области и политики и одобрени от тогавашния социален министър Деница Сачева. Всъщност в бюджета на агенцията има разходи само за една бюджетна програма – „Подкрепа за децата и семействата“. Целият бюджет на агенцията за 2021 г. е за изпълнението на тази програма и той включва 2,7 млн. лв. разходи за персонал и 300 хил. лв. за издръжка.  

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам