Технологиите се превърнаха в удобна изкупителна жертва за спада в грамотността. А истинският проблем се крие в подхода на нашето общество към четенето като начин за самоизразяване, пише Ивайло Нойзи Цветков в анализ за „Дойче Веле“, който „За истината“ препубликува.
24 май. Любимият празник, който по стара соц-традиция се превръща предимно в политически заклинания как е уникален за света, как ни прави „народ“, как един вид изсветлява цялата мръсотия и зловредност през другите дни от годината, как ние винаги сме за духовното и прочее стандартизирани глупости.
А 24 май днес има нужда от само едно нещо – да прекрачи в дигиталната ера, да се настани в нея с благообразните си меки императиви, и – ако даде господът на Третата индустриална революция – да напомня, че грамотността все пак е усилие.
Постмодерен разпад на „общата култура“
Това, разбира се, е трудна работа – и не смятам, че е държавна. Тя по нещо прилича на единия от трите стълба на българското Възраждане от края на 18-и и първата половина на 19-и век – движението за просвета (Васил Априлов, д-р Петър Берон, Неофит Рилски и другите), но само като вид историческо вдъхновение. Нямам предвид кампании за ограмотяване на населението или общообразователни курсове, а нещо по-просто – да пренесем празника в Инстаграм и Тик-Ток. И да подпалим младия ум като цяло за знание, а не да се сърдим, че почти всички вече са относително неграмотни и не слагат запетаи в постовете.
Да си дадем и сметка, че сме в краен постмодерен разпад на т.нар. „обща култура“ – сексизирана някога като предимство (и наистина невероятно усилие като трупане на знания), а сега, заради бързите проверки с ИИ, превърната от бивш рудимент в настоящ паметник на знанието. Защото поне от 15-ина години насам натрупаното „книжно“ знание не служи практически за нищо, освен ако не става въпрос за висшата академичната сфера. А и там вече е малко съмнително, защото един от първите въпроси, които всеки студент си задава днес, е „как да се самомонетизирам“.
Българското разкултуряване
И въпреки това, както и въпреки масовата достъпност на неплатения ИИ, ми се струва, че има както място за благост и разсъждение, така и една опасност: 24 май да си остане празник единствено на високограмотните и висококултурните. Няма особена нужда ние, малцината „висши“ хуманитаристи, да се поздравяваме – празникът би трябвало да бъде позициониран тъкмо към 73-те процента слабограмотни и особената културна „апроприация“ по нашему на „дигиталната необходимост“. Защото тази „дигитална необходимост“ означава донякъде и разкултуряване – и самото младо поколение разбира, че това не е много ОК.
Защо разкултуряване? То е по-дълбочинно и не се свежда до „защо не ходите на театър или на изложба“ – това дори ми се струва глупаво. Има общо обаче с липсата на брандиране на тип българска култура, в която като кръвоносна система през цялото време да тече интерес и дебат. Имам идеи и за това, но отделно..
А 24 май е повече от светите братя – той е и в разбирането, че тяхното дело, в същинското средновековие, на практика е източноримска културна подсистема, проект и политически квантов скок, заедно с покръстването; славянското и старобългарският са просто съпътсващи инструменти. Но без делото на Кирил и Методий, и пряко свързаното на Борис-Михаил (плюс източноримското влияние), нямаше да сме една от първите общности с предполагаем скок към нация. А пък само броени години след това ще станем и „Bulgarian Empire” при Симеон, както ни наричат западните историци. (Антъни Бийвор дори говори и за втора българска империя при Иван Асен II, но това за друг път).
Празник на грамотността
Но сега сме сами, и трябва някак да си дадем сметка, че 24 май всъщност е най-вече е празник на грамотността. И грамотността е в упадък. Особено сега, когато масово се смята, че ИИ ще я замести.
Забавен пример: в творбата на Роалд Дал „Великият Автоматичен Граматизатор“ изобретател на име Адолф Кнайп конструира машина за писане на романи. Устройството на Кнайп може да се управлява чрез различни педали, лостове и регистри, за да създава криминални истории, исторически романи, уестърни, в какъвто си поискаш стил и т.н. Собствениците на Граматизатора замислят да изместят световните романисти – но тъй като това е разказ на Дал, мрачен и циничен, всичко се проваля, и Велик Граматизатор няма.
Особено в живота.
Днешната постграмотност не ми харесва. Грамотността, да припомня, е способността да се разпознава, разбира, тълкува, създава и общува в социален контекст. Тя е непрекъснат процес на учене, който дава възможност на хората да постигат своите цели, да развиват своите знания и потенциал и да участват пълноценно в живота на общността и обществото като цяло, и бла-бла.
Всичко е вярно, но отвъд пожелателното: без усилието за функционалната грамотност (с новите ѝ разширения като „дигитална“, „медийна“ и т.н.), човек, особено от по-ниските социални нива, вече изглежда изгубен. Защото технологиите се превърнаха в удобна изкупителна жертва за спада в грамотността. А истинският проблем се крие в подхода на нашето общество към четенето като към начин за самоизразяване.
Защото лотосът, четенето, думите – все още те ни построяват като хора. И 24 май, освен празник на духа, е най-вече празник на грамотността, на усилието да бъдеш грамотен. В условията на постграмотност и липса на истински нагон на самоусъвършенстване.
Но грамотността не е само в запетаите, а и вече в способността да своиш информацията и да я използваш в евентуалния себеразвоен процес, докато я инструментализираш.
Върви, народе… Накъде?
