Снимка: oldplovdiv.bg
Проблемът с паркирането в Стария Пловдив остава един от най-наболелите за жителите, посетителите и институциите, свързани с културното наследство на града. Зоната, известна със своята уникална архитектура и тесни калдъръмени улички, от години страда от липса на адекватни паркоместа и ясно регламентиран достъп, което води до напрежение между постоянните обитатели, туристите и бизнеса в района.
Една от най-обсъжданите мерки в последните дни – предложението на кмета на Пловдив Костадин Димитров – да се въведе лимит от 4 часа престой в „синя зона“ в Стария град, като таксата за паркиране там да бъде драстично увеличена – до 10 лева на час, вече е в миналото. Целта на мярката бе да се ограничи дългосрочното паркиране и да се стимулира ротацията на автомобилите.
Тази идея обаче предизвика бурна обществена реакция – много пловдивчани, включително представители на малкия бизнес и местни жители, изразиха притеснение, че новите тарифи ще направят достъпа до Стария град практически невъзможен за обикновените граждани и ще затрудни сериозно туристите, но няма да реши проблема.
В отговор на недоволството, днес кметът обяви, че прилагането на мярката се отлага, като ще бъде подложена на допълнително обществено обсъждане и анализ на въздействието ѝ. Очаква се до края на юни 2025 г. да се изготви окончателен доклад, който да бъде представен пред Общинския съвет за гласуване.
„Усилията в Стария град остават. Освободихме Съборна от автомобили, сега ще работим за пешеходците и в самия архитектурен резерват. Нашата цел е ограничаване на автомобилите в централна градска част и увеличаване на пространствата за пешеходци“, подчерта днес пред журналисти Костадин Димитров.
Повече от днешната пресконференция на кмета на Пловдив по темата може да видите в регионалното издание „Под тепето“
През последното десетилетие Общината предложи различни варианти за справяне със ситуацията. Сред тях бяха идеи за изграждане на подземен паркинг в подножието на Стария град, ограничаване на достъпа за автомобили чрез бариери и издаване на специални пропуски само за живущите. Част от тези мерки бяха прилагани частично, но липсата на дългосрочна стратегия и контрол често водеше до тяхната неефективност.
Темата остава отворена и продължава да предизвиква разделение.
