Снимка: Програма Достъп до Информация, архив
Неправителствената организация Фондация „Програма достъп до информация“ (ПДИ) представи на онлайн конференция проучването „Прозрачност на административните съдилища“.
Изследването се провежда за трети път от екипа на ПДИ и целта му е да се оцени как административните съдилища и Върховния административен съд (ВАС) изпълняват задълженията си за активно публикуване на информация в интернет, както и задължения, свързани с прозрачност и отчетност. Чрез проучване на интернет страниците на 28 административни съдилища и подаване на заявление по реда на Закона за достъп до обществена информация до всеки съд беше е изготвен рейтинг на “активната прозрачност”.
Оценките са разпределени по индикатори в три секции – Секция А – Обща информация за съда, Секция Б – Правораздавателна информация – решения, определения и Секция С – Информация за отчетността на съда – обществени поръчки, декларации и др.
Тази година
първото място в рейтинга за прозрачност се заема от Административен съд София-град, а второ и трето място от адиминистративните съдилища на Пловдив и Варна.
На последните три места са съдилищата на Видин Ямбол и Добрич.
В обсъждането се включиха съдии от Върховния административен съд и от административните съдилища, адвокати, журналисти, представители на неправителствения сектор и граждани. Някои от тях споделиха своя опит от работата си с интернет страниците на съдилищата. Общо беше мнението, че системата на административните съдилища като цяло предоставя най-голям достъп до информация. Това се отнася най-вече до достъпа до правораздавателните актове, които се публикуват на страницата на съдилищата и които много често се оказват добър източник на информация за журналистите.
Какви са констатациите за прозрачността:
Един от ключовите въпроси е заличаването в актовете на съда на имената на фирмите. Според адвокат Александър Кашъмов – изпълнителен директор на ПДИ и водещ на събитието – все още има висока степен на заличаване на имената на фирмите(юридическите лица) – 19 от 29 съда не публикуват тази информация. Това води до доста голям проблем с прозрачността. За разлика от данните на физическите лица, които са защитени, в случая няма никакво основание да се ограничава, че дадено юридическо лице е страна по дело. Ако дадена фирма е съдена последователно в различни страни за някакви практики, това следва да бъде достъпно.
Друга констатация на изследването е, че само в два съда се публикуват имената(фамилиите) на адвокатите. Поначало това са имена на физически лица и са под защита на регламента за личните данни, но фактът, че се упражнява обществено значима дейност прави фигурата на адвоката публична фигура. Това е изрично посочено и в решения на Европейския съд по правата на човека. В повечето от съдилищата се публикува информация за дела от обществен интерес, констатира още проучването.
Административните съдилища изпълняват в доста по-висока степен в сравнение с други изследвани от организацията институции изискванията за публикуване на основната информация – финансовата и свързаната декларацията за конфликт на интереси и имущество. Отчита се обаче, че само два административни съда са публикували финансовите си отчети.
