„За истината“ препубликува анализ на Института за пазарна икономика.
На 19 декември, при липса на интерес от повечето депутати, беше изслушана министърът на здравеопазването по проекта на бюджет на НЗОК за 2025 г.
Ето няколко цитата от изслушването:
- „Няма лимити за разходите за болнична дейност“, което води до увеличаване на разходите и странно значително увеличение на заболеваемостта на населението – над 146 млн. лв., повече за 200 000 повече хоспитализации в сравнение с 2023 г., но и увеличен брой на амбулаторните дейности.
- Липсва регулация на разходите и така „няма правила за контрол на разходите“;
- В проекта на бюджет за 2025 г. „няма отразени реформи“
- МЗ разчита на волята на НЗОК и БЛС да се „направи опит за извеждане на дейности в извънболнична дейност“ – процес, впрочем, който се обсъжда от години;
- „Няма действащ механизъм за устойчивост и предвидимост на разходите за болничната помощ“, така както има такъв за лекарствата и медицинските изделия;
- МЗ „чака съгласие от лекарското съсловие за корекции на клиничните пътеки, което да е съпроводено с осигуряване на адекватно заплащане на труда им“ – очаква се до две седмици визия и предложение от БЛС;
- БЛС е разработил методика за остойностяване на лекарския труд, която се „очаква да бъде предоставена на МЗ“
- Клиничните пътеки трябва да се актуализират в процеса на договаряне на новия Национален рамков договор за 2025-2027, НЗОК има вече много събрани данни, МЗ „се надява“ да има някакво развитие, базирано на този масив от информация.
В крайна сметка, слушателите/платците/пациентите не чуха никакви предложения за промени, но пък чуха признания за безсилие, безидейност и очакван преразход. Не разбраха каква всъщност е ролята на министерството при правенето на здравна политика – да определя правилата или да чака някой друг нещо да свърши, като му прехвърля топката.
Не стана ясно дали болниците ще си получат парите за 2024 г., харчени безконтролно от тях, ако пък не – какво се случва с милионите преразход.
Най-важното, което стана пределно ясно обаче е, че няма да получаваме по-добра здравна грижа. Само по-висока сметка за разходи, които могат да растат без контрол.
