„За истината“ публикува текста на Емилия Милчева от „Дойче веле“:
Снимка: „За истината“
Министър-председателят
Бойко Борисов не се поколеба да изхвърли като ненужен баласт един от
родителите на ГЕРБ – Цветан Цветанов, правосъдния министър Цецка Цачева и
още няколко по-дребни фигури след разкритията в „Апартаментгейт“, но се
запъна за земеделския министър Румен Порожанов. Оказа се, че Порожанов
се ползва с по-голямо доверие от верния съратник Цветанов, от преданата
Цачева, от партийната надежда Делян Добрев, напуснали постове по знак на
Лидера.
Дали защото той е от квотата във властта, която не Борисов е избирал?
Разследващият сайт Биволъ и вестник „Сега“ извадиха наяве факта,
че от имуществената декларация на Порожанов за 2017 г., подадена пред
антикорупционната комисия, липсват сделки за апартаменти в София и за
земи в Банкя, извършени от съпругата му. Съчинените по този повод
обяснения надминаха тези на колегата му – министъра на финансите
Владислав Горанов, обитаващ чуждо луксозно жилище заради наранената от
пернишкото земетресение психика на децата му.
Налице са две
версии, които водят до един и същи резултат – данните за сделките ги
няма в декларацията на земеделския министър, защото съпругата му не е
вписана като… съпруга.
Версия 1, по КПКОНПИ: Не
е ясно защо Веска Порожанова е указана като лице, с което Порожанов
живее във „фактическо съжителство на съпружески начала“. Но поради това
обстоятелство той поискал да не бъдат обявявани публично извършени от
нея сделки. Законът позволява да не се огласяват данни за тази категория
лица.
След като мълча няколко дни по медийните разкрития,
комисията скалъпи това обяснение – и освен това вчера установи
несъответствие в подадената преди година декларация от Порожанов, без да
пояснява в какво се състои то. Може би е установила, че министърът и
„фактическата съжителка“ са в граждански брак.
Версия 2: Порожанов
объркал графите на декларацията и вписал съпругата си като лице, с
което живее на семейни начала. И тъй като тази грешка позволява сделките
ѝ да не се огласяват, се смалява имуществото на Порожанов. Вчера
министърът поискал пълната декларация да бъде качена на сайта на КПКОНПИ
– след като от май 2018 г. досега е стояла грешната.
„Грешката“ на Порожанов
Това
е поредното компрометиране на КПКОНПИ и на основанията за
съществуването ѝ. „Апартаментгейт“ е доказателството, че комисията не
проверява добросъвестно имуществените декларации на публичните фигури и
разминаванията в тях, в т.ч. на собствения си председател Пламен
Георгиев, излязъл в отпуска докато трае проверката му, както и на
заместника му Антон Славчев. КПКОНПИ не видя конфликт на интереси в
случая с Горанов, а е пропуснала да хване и „грешката“ на Порожанов.
Няма как обществото да вярва на качеството на проверките на един
компрометиран държавен орган, нито на изводите от тях.
Дали
Борисов този път ще свали доверието си от земеделския министър, след
като подмина скандала с „къщите за гости“ – построените с европейски
средства частни резиденции на хора, свързани с властта. Порожанов,
най-дългогодишният шеф на Държавен фонд „Земеделие“, по чието време са
реализирани повечето проекти, твърди, че ДФЗ е направил всички „чекове“
от гледна точка на изискванията за риск, анализ и проверка. Под напора
на събитията обаче прокуратурата започна проверки на проектите и
дейността на фонда.
Земеделският министър вече обяви, че е
готов да си подаде оставката, ако Борисов му я поиска. Нима един човек,
бил той премиер и лидер на управляваща партия, е нивомерът за морал и
издава присъди и индулгенции, вместо правосъдната система? Ако поиска
оставка – значи има нещо гнило, ако не поиска – значи всичко е наред,
сякаш се намираме в зората на човечеството и апотеоза към живите богове,
не в демокрация от ХХI век.
Патология на лакомията
Разкритията
за съмнително имане на хора от властта едва ли ще спрат до
апартаментите и къщите за гости. С ограничаването на лакомията за повече
притежания, свойствена на хората, могат обаче да се справят само
работещи институции и независима съдебна система, не еднолични решения
за оставки на този или онзи. В „Анатомия на човешката деструктивност“
Ерих Фром изследва патологичния характер на лакомията, констатирайки, че
тя е „една от най-силните неинстинктивни наклонности у човека и е ясно,
че е израз на соматична дисфункция, на вътрешна празнота и на липса на
вътрешен център тя е натоварена с енергия и тласка безмилостно човека
към постигането на целите му.“ Властта винаги е разпалвала точно такива
апетити.
Наскоро, в предаването „Неделя 150“ на БНР главният
редактор на „Биволъ“ Атанас Чобанов заяви, че къщите за гости са върхът
на айсберга – разхищенията по Програмата за развитие на селските райони
са големи и са облагодетелствали определени хора. „Порожанов е от
квотата на Пеевски във властта“, каза Чобанов.
Заради големите
европейски ресурси, разпределяни в областта на земеделието, и при
Сакскобургготски, и в тройната коалиция, и в кабинета „Орешарски“
земеделският министър, съответно управата на фонда, бяха от квотата на
ДПС. Кариерното развитие на Порожанов започва
при кабинета НДСВ-ДПС, когато оглавява борда на „Булгартабак холдинг“ –
сигурен
знак, че се ползва с доверието на партията на Доган. В първото
правителство на Борисов бе началник на кабинета на министъра на
финансите Симеон Дянков, а през 2011 г. без конкурс беше назначен за
директор на Държавен фонд „Земеделие“. Доказателство, че се ползва с
особено голямо доверие е престоят му в ръководството на Българската
банка за развитие (ББР), също и изборът му за министър на финансите в
служебния кабинет „Близнашки“, назначен от президента Росен Плевнелиев.
Оставка на Порожанов няма да доведе до радикални промени в работата на фонд „Земеделие“, но тя, както и следващото назначение ще покажат може ли да се противопостави Борисов на неназования официално трети партньор в коалицията – или ще продължи да се ползва с доверието му.
