„За истината“ препубликува анализ на Александър Андреев от „Дойче Веле“.
Петко* има бизнес, даже е успял да понатрупа пари, да прати дъщерята в западен университет, да купи апартаменти. Петко забогатява и ходи на почивки в чужбина… но ругае Запада. Като много други недоволни българи. Защо?
Да вземем Петко като събирателен образ. Колапсът на НРБ и на целия Източен блок го заварва като зле образован млад спортист, по нагласа побойник, обаче иначе нелошо момче с традиционни възгледи и с неопределени, но енергични амбиции за бъдещето. Петко е ватерполистче, под водата умее да рита, да щипе и да играе мръсно. Когато установява, че от водната топка няма да забогатее, той се захваща с онова, за което знае поне малко: басейна. Открива фирма за поддръжка на басейни, усвоява знания и технологии, бизнесът му постепенно потръгва. Петко не винаги играе честно, но нали и другите в бизнеса не се интересуват от феър плей…
Покрай държавни и общински поръчки фирмата му укрепва, започва да строи басейни, в един момент потичат и европейски пари за публични басейни и масов спорт. Петко си купува апартамент, после втори, създава семейство, придобива няколко нови европейски автомобила, дъщеря му завършва с отличие престижна гимназия и отива да учи в Западна Европа. Петко се труди здраво, забогатява стабилно, ходи на почивка в Гърция и Италия – и въпреки това ругае Европа. Защо?
Възможните отговори
На този логичен въпрос просто няма логичен отговор. Или по-точно – в очи веднага се набиват няколко възможни отговора, които навярно работят в синхрон.
Първо: Петко се съизмерва не с едновремешното безсребърно ватерполистче, не с болния си комшия, който кара на една пенсия, камо ли пък с мнозинството хора в Африка. Не, Петко се съизмерва с българските богаташи и с телевизионните випове, а най-вече с въображаемия нидерландски или германски „Петко“, който от негова гледна точка незаслужено си е надвил на харча и продължава да богатее благодарение на българските вноски в бюджета на ЕС. (Последното без съмнение звучи нелепо и влиза в противоречие с официалните числа от бюджета на ЕС, но въпреки всичко в България често ще чуете подобни твърдения.)
Второ: и Петко живее в своя балон във Фейсбук и във футболната агитка, където такива нелепици виреят устремно, като бурени. От балона мъжкото момче Петко знае със сигурност, че Европа е поробена от гейове и лесбийки, че нидерландският и германският „Петко“ влачат на гърба си милиони мигранти-безделници и дори нямат право да говорят за цвета на кожата или за религията им. Всичко това предизвиква у Петко недоумение, нещо повече – силен гняв.
И като добавим третото, картината се окръгля: Петко смята себе си за патриот и обича Русия, понеже така са го учили в училище. Каква точно е субстанцията на този патриотизъм и на тази обич – това Петко не знае, пък и не се интересува особено. Той живее в един черно-бял, силно емоционализиран свят, където нещата са прости и обясними. Не, не точно обясними – в този свят нещата се чувстват.
Защото иначе на Петко лесно може да му се обясни, че той лично и цялата страна са забогатели в пъти през последните десетилетия – благодарение на труда си, но и благодарение на ЕС и възможностите за бизнес и просперитет. Ако Петко сравни днешния си бюджет с бюджета си отпреди 30 години, ако България сравни днешния си БВП с онзи отпреди 30 години, ако помислим за онези 4,5 милиарда евро чуждестранни инвестиции, които ще влязат в страната през тази година и от които сигурно и Петко ще припечели нещо – повече просто няма какво да се обяснява.
Логични обяснения?
Но явно обясненията не работят. И това е тежка обица на ухото за политиците, за създателите на общественото мнение и за така наречените „елити“, които българите масово не харесват. Защото на такива емоции като завистта, като страха от чуждото и непознатото, като вечното черногледство и самоокайване, не можеш да се противопоставиш със сухи факти и с логични аргументи. Точно такъв в днешно време е големият проблем на либералната демокрация – не само в България, много повече другаде по света: тя брои бюлетини, но (вече) не умее да вълнува.
Остава ни само с горчивина да предупредим Петко, че ако събори демокрацията или я прекрои според своите възгледи, скоро няма да има нито апартаменти, нито автомобили и басейни. Нито дори възможността да изразява гласно възгледите си.
А иначе Петко е положителен герой и страната върви напред благодарение и на хора като него.
*Името и някои биографични детайли са променени, но иначе става дума за реално съществуващ човек.
