Снимка: Иван Атанасов.
„За истината“ препубликува анализ на Даниел Смилов от „Дойче Веле„. Заглавието е на редакцията.
Българският народ е подложен на странен експеримент. Дадени са му някакви блокчета от партийно „Лего“, от които той трябва да си сглоби партия на Румен Радев, за която 1/3 от електората изглежда вече е решила да гласува.
Българският народ е подложен на странен експеримент. Дадени са му някакви блокчета от партийно „Лего“, от които той трябва да си сглоби партия на Румен Радев, за която една трета от електората изглежда вече е решила да гласува. Най-голямото блокче е самият Румен Радев под формата на лидер. В конструктора има и флагче във войнишко зелено и лого със стрелка напред и нагоре; има и табелки с име „Прогресивна България“. Намират се и малки блокчета от рода на „Борба с олигархията“, „Никаква военна подкрепа за Украйна“, „„Да“ на руския газ“, „Европейска българщина“ и „Боташ“.
Само Леонардо да Винчи и Микеланджело биха могли да сглобят шедьовър от този материал, но българският електорат не се отчайва: опитите у нас продължават и публичната сфера е заприличала на час по трудово. Истината е, че много зависи от това кой сглобява партията от представените засега елементи. В зависимост от сглобяващите симпатизанти и политически мнозинства, може да се получи и европейска българщина, и не толкова европейска българщина. А има и варианти, в които се получава нещо, съставено от дефектите на останалите партии.
Електоратът на Радев
Стратегията на Румен Радев на предизборно мълчание засега му носи плодове: не само формацията му получава завидни прогнози от социолозите, но и народното въображение се развихря относно това какво всъщност новият юнак представлява. Хората, които заявяват, че вече са решили да гласуват за него, се делят на две почти изравнени групи. Едните са русофилите и евроскептиците (антиевропейци), които искат България да е в сферата на Русия и виждат в Радев своя реванш. Не е случайно, че партии като „Възраждане“ и БСП губят почти половината от електората си с появата на партията на Радев: техните избиратели явно са решили да сменят коня.
Другата половина от електората на Радев е по-скоро проевропейски и разлютен от безобразията на Пеевски и Борисов в родната политика. Част от тези избиратели са нови и виждат шанс за сериозна промяна на статуквото на предстоящите избори. Друга част от тях пък са разочаровани избиратели от периферията на ПП-ДБ и ГЕРБ: и двете формации се свиха в резултат от появата на Радев на партийния терен. ИТН и други малки формации, които някога са имали антикорупционни намерения, на практика изчезват от електоралния пейзаж по същите причини.
Изводът от този профил на избирателя на Румен Радев е, че лидерът ще трябва да запазва надеждите на двете свои групи избиратели максимално дълго време. Засега той го прави, като мълчи по разделящи въпроси (кажи-речи по всичко). Но всяка една от тези две групи ще се опитва да дърпа управленското чердже към себе си и да си приписва цялата заслуга за изборния резултат. Това дърпане вече е започнало. Проруски говорители (дали доброволци или партийно-легитимни) бутат проекта в проруска и антиевропейска посока и го описват като „българския Орбан“. Навсякъде в Източна Европа управлявали орбановци (sic!), така трябвало и у нас (съвсем sic!). Други по-умерени почитатели на Радев го описват като ново модерно ляво от европейски тип. Те не са толкова гласовити, но и тях ги има.
Вариантите след изборите
Стратегията на Радев е всъщност да остави българите сами да го сглобят от частите, които той пестеливо им подава. Окончателното творение ще се получи след изборите и ще зависи от техния резултат. Вариантите всъщност са три и към момента всеки един от тях е с почти равна вероятност.
Нещо като „Възраждане“ с по-европейско лице
Този вариант може да се реализира, ако формацията на Румен Радев получи възможност да управлява заедно с „Възраждане“ или БСП. Формулата ще е сигурно правителство на малцинството с подкрепа на една от двете партии. Радев не би искал да управлява открито с „Възраждане“ и би предпочел БСП да предостави нужните гласове, но поне засега това не е съвсем реалистично. Но, ако „Прогресивна България“ е много близо до мнозинството сама и има мнозинство в парламента с „Възраждане“, това ще е драматично различна ситуация от сегашната. Поне по някои стратегически въпроси за страната – например подкрепата за Украйна или енергийната политика – ще има възможност за откровено проруски позиции и радикална промяна на сегашния курс. Досега в парламентите на България е имало поне две трети мнозинства в полза на Европа и НАТО. Ако описваният вариант се реализира, България ще е в съвсем различна позиция и гласуванията в парламента може да се окажат стратегически разнопосочни. Не сме видели и какво е отношението на Радевата формация към гражданските права и свободи. В мнозинство с „Възраждане“ лесно биха могли да се въведат ограничения върху индивидуални свободи на изразяване и сдружаване, подобни на тези в Русия или поне Унгария. Разбира се, част от електората на Радев (а може би и той самият) сигурно ще окажат отпор на подобно развитие. Но пък те ще са под много силен натиск от гласовита и опиянена от евентуалния си електорален резултат антиевропейска група. И е много вероятно точно тази група да надделее и „Прогресивна България“ да се окаже някакъв вариант на „Възраждане“.
Европейска българщина
Ако Радев формира мнозинство с ПП-ДБ, е вероятно да се получи управленска коалиция по подобие на тази, която има в Европейския парламент. Радевата формация ще е нещо като „Италианските братя“ на Джорджа Мелони, а ПП-ДБ са комбинация от ЕНП (център-дясно) и „Обнови Европа“ (либерали). Радев може да предпочете да отиде в този случай и при Социалистите и демократите: може би наименованието „Прогресивна България“ е точно с тази цел. Това е най-мейнстрийм вариантът за Радев, който би импонирал на държавническото му поведение. Същевременно обаче това е вариант, който би разочаровал най-гласовитите сред неговите русофилски привърженици, а и би му създал съдържателен конфликт със собствените му разбирания за войната срещу Украйна и необходимостта за България от руски енергийни проекти.
Прогресивна олигархия
Възможно е изборният резултат да предполага коалиция между Радев и Борисов. Това е резултатът, който Борисов цели да постигне след изборите. За целта Пеевски ще бъде временно скрит от първата линия на политиката и дори може да замине за някъде (очевидно няма да е за Дубай, както вървят нещата). Разбира се, както и в предишните случаи на „заминавания“, това ще е просто легитимиращ маньовър за участие на ГЕРБ в управлението: симбиозата между Борисов и Пеевски няма да изчезне с магическа пръчка.
По-важното е, че от такъв формат на управление голяма и истинска борба с корупцията няма как да последва. „Сглобката“ на ГЕРБ с ПП-ДБ демонстрира способностите за мимикрия и адаптация на ГЕРБ и ДПС, които отново ще бъдат демонстрирани. За да се стигне до компромисите, нужни на Борисов и Пеевски, е вероятно Радев да получи някои геополитически компромиси по отношение на европейската интеграция и руските енергийни проекти. Това вероятно ще бъде извинено пред публиката като някакъв вид „Тръмпизъм“ в местни условия.
Като цяло, в третия вариант корупцията и завладяната държава вероятно ще си останат същите, но за сметка на това ще бъде частично компрометирана европейската ориентация на България. Това компрометиране ще е потенциално по-малко, отколкото в първия вариант.
Какво ще излезе накрая?
Българите са изобретателни хора и могат да сглобят и нещо друго от елементите, които Радев им подава. Но като в стария виц за човека, който всеки ден си отнасял вкъщи по някоя част от завода за съветски шевни машини, разочарованието, че винаги при сглобяване се получавала картечница, не може да бъде изключено.
Дано този път излезе нещо, което да е способно и полезно за гражданска употреба.
