Снимка: Иван Атанасов
За първи път от началото на прехода в България социологията попадна в необичайна ситуация, за да не кажа капан. Месец и половина преди предсрочните парламентарни избори агенциите дават голяма преднина пред останалите участници във вота на „Прогресивна България“, коалицията, създадена от Румен Радев, без той да е в ръководството й. Бъдещата президентска партия, която ще бъде регистрирана след изборите, според хора близки до о.з. генерала, най-вероятно ще носи името на коалицията. Но досега избирателите не са чули и дума каква ще е нейната идеология или програма, в коя част от политическия спектър ще се ситуира, да не говорим затова с кого би участвала в едно бъдещо управление.
Това не пречи на една трета от българите, решили да гласуват, да декларират, че са готови да последват все още „нероден Петко“, единствено защото виждат в негово лице нов „народен трибун“.
Тази наивност на избирателя и фактът, че е готов да посрещне всеки следващ политически проект с еднакъв ентусиазъм, въпреки че резултатите винаги са силно разочароващи, показва неспособността му да анализира и да прави информиран избор.
Знае ли българинът кои са хората, които избира да го управляват
Оказа се, че неизвестността около всеки нов „месия“, не пречи на българина, напротив, действа му импулсивно. И Симеон Сакс-Кобург-Гота се завърна в родината си след половин век изгнаничество, и тогава народът не знаеше почти нищо за него, освен, че царската корона на династията му принадлежи. И тогава вълната, която се образува, издигна Царя на върха и го превърна от монарх в министър-председател на държава с републиканско управление. Той не успя да ни оправи за 800 дни, както обеща, но си осигури 1460 дни еднолично управление – за себе си и за неговата партия НДСВ. И още толкова като част от Тройната коалиция,
конците на която дърпаха с Ахмед Доган като членове на коалиционния съвет, а оставиха Сергей Станишев да оре нивата, въпреки че до този момент той не беше пипвал рало.
И за Бойко Борисов, който влезе на бял кон в Министерския съвет, след като мина през кабинета на столичен кмет и на главен секретар на МВР, народът знаеше малко за миналото му. Ролите му на охранител на Тодор Живков и на Царя не само не отнеха от тогавашния му гангстерски чар на мъжкар, обратно – прибавиха доза тайнственост към него. Той изкопира структурирането на ГЕРБ от бившата БКП, към която беше толкова емоционално привързан, че предпочиташе да напусне МВР, но не да хвърли партийния си билет.
Борисов се окопа във властта за дълго, благодарение на администрацията, която щедро възнаграждаваше и на клиентелистките фирми, които печелеха всички обществени поръчки. Както и на отношението си към народа, с което подражаваше на диктатора Тодор Живков.
Поредният политически инженеринг на задкулисието „Има такъв народ“ също за кратко обра гласовете на недоволните от властта българи, но ги разпиля както придошлата река разлива водата по бреговете и губи силата си. Защото шоуменът Слави Трифонов нямаше нито акъл, нито кураж да превърне енергията на водата в политика.
Сега дойде редът на силната ръка, на човека с пагон и генералски мундир
За Румен Радев, въпреки че за девет години образът му се поизхаби, българинът също знае малко. Основно, че е о.з. генерал и бивш главнокомандващ на ВВС, както и че бе издигнат и подкрепен на изборите за държавен глава от БСП,
на която изневери, въпреки предупреждението на неговото вице.
Ако човек се замисли, едва ли ще се сети за особено ярки спомени от неговите два мандата. Един от тях е излизането му сред протестиращите пред президентството с вдигнатия юмрук и възгласа „Мутри вън!“ Обаче българите помнят и една друга, също толкова кратка реплика на Радев, по повод въпрос на журналист към него: „Чий е Крим?“ и отговорът: “В момента е руски, какъв да е?“
Сценарият на Радев
Бившият президент, заемал най-високата представителна функция в държавата, сега се е спотаил и мълчи като комунист на разпит. Мълчи и обкръжението му, което реди тайно листите, макар че имената в тях ще станат публични буквално до ден – два. А след 19 октомври, когато кампанията стартира официално, на Румен Радев ще му се наложи да говори.
Но и тогава той вероятно ще се опитва да се крие зад съпредседателите на „Прогресивна България“ Гълъб Донев и Димитър Стоянов, както и зад Елена Нонева, Тодор Барболов и Атанас Калчев, лидери на трите политически формации в състава на коалицията.
В деня на регистрацията Румен Радев написа във Фейсбук профила си: „Прогресивна България“ е отговорът на очакванията на българите за демонтиране на олигархичния корупционен модел. На апела на мълчаливото мнозинство за свобода, солидарност и справедливост. За развитието на България като модерна и демократична европейска държава.“ Само че мнозинството, за което говори Радев, не е мълчаливо, обратно – то излезе по площадите на България и изкрещя, че не иска повече да живее така. Ще успее ли о.з. генералът да отговори на тези очаквания? И с кого ще демонтира олигархичния модел на държавата?
Това ще видим от имената в листите на коалицията и по лицата им ще ги познаем. Както и по донорите. Останалото са кухи фрази, на които българинът се е наслушал през тези 35 години от началото на т.нар. Преход.
Румен Радев не регистрира своя партия преди изборите не само, защото нямаше време. Ако след 19 април той не успее да създаде мнозинство в следващото Народно събрание, което да излъчи кабинет, на следващите предсрочни избори той може да жертва коалицията, след като е направил генералната репетиция с нея и да се яви на изборите вече сам с новата си партия. Това ще покаже дали е прогнозируем играч за честта на пагона или двуличен и лицемерен като политическата върхушка, срещу която уж излезе да се бори. При това в много сложна геополитическа ситуация, в която един троянски кон може да превземе демокрацията отвътре!
