„За истината“ публикува анализ на Петър Ганев от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ).
За втори път в историята собственик на акциите на ПФК „Левски“ иска да ги остави на охраната или портиера в държавна институция. През 2004 г. Майкъл Чорни, тогава притежател на акциите и вече с втора забрана да влиза в България, се обажда на Тодор Батков и му казва да предаде акциите на клуба на вътрешния министър Петканов – ако това е невъзможно, просто да ги остави на охраната. Батков отказва и става собственик на ПФК „Левски“ на следващия ден.
Минлата седмица Васил Божков, който също не се очертава скоро да стъпи в България, реши да прехвърли акциите на премиера Бойко Борисов, а пощальонът Сашо Диков обмисляше дали да ги остави на охраната. Отново не се стигна дотам, но този път въпросът със собствеността остана висящ.
Повтарянето на историята не е
случайно. Драмата със собствеността на ПФК „Левски“ е директно следствие
от възпроизвеждането на един и същ модел на „благодетеля“ в клуба.
Благодетел – човек, който върши добрини. Точно така се възприема
„бащицата“ в родния футбол. Човек, който налива пари, носи купи и
покрива всякакви неефективности в управлението на клуба. Последните
години обаче ясно показват, че
моделът на благодетеля е модел на порочността и политическата зависимост.
Циркът с акциите трябва да е обeца на ухото на всички привърженици, които очакват поредните „добрини“.
Не
е толкова шокиращо, че ликвидните проблеми на даден клуб са обвързани
със състоянието на генералния спонсор или рекламодател. По-плашещото е,
че това се отразява директно върху собствеността на клуба. Преди 20 г.
част от акциите на ПФК „Левски“ също бяха в генералния спонсор – тогава
„Мобилтел“. В по-скорошни временна Спас Русев опита да вкара „Виваком“
като акционер в клуба, но този план не сработи. Другите акционери в
компанията така и не разбраха защо телеком ще става собственик на клуб и
така остана само големият рекламен договор. Сега акциите бяха на
физическо лице, но е видно, че собствеността е била директно обвързана
със състоянието на „Национална лотария“. Опитът да се надгради моделът
на благодетеля с корпоративна обвързаност също се провали.
На
пръв поглед ходът на Божков да предостави акциите на Бойко Борисов
постави всички в цунгцванг. Това е специфична позиция в шаха, в която
всеки ход води до влошаване на позицията. Играчът предпочита времето да
спре и нищо да не се променя, тъй като няма полезен ход. Точно това и
трябва да направят всички „благодетели“. Спрете играта и се отстранете
от зациклилата партия. Не назначавайте нов „бащица“, не търсете варианти
да прехвърлите горещия картоф, не водете компании да дават пари под
условие. Играйте си на политика и бизнес и се разкарайте от футбола.
Най-доброто, което може да се случи на клуба, е собствеността да се върне при привържениците
под една или друга форма.
Сега е популярно да се говори за фалит и започване отначало. Фалитът обаче нищо не решава. Проблемът не е в задълженията, а в модела и политическата зависимост. Ако „Левски“ в момента фалира и започне отначало, нищо не пречи да възпроизведе мигновено абсолютно същия порочен модел. Фалитът не гарантира промяна на модела, не е и необходимо условие. Активността на привържениците на „Левски“, които преди извънредното положение събраха 1,7 млн. лв. за 42 дни, а сега се опитват да съберат нови 1,6 млн. лв., показва, че потенциалът на клуба да генерира интерес е огромен. Даренията не са дългосрочен модел, но подсказват, че има вариант за пазарно решение, без политическа намеса. Затова обаче е нужна чиста собственост, а такава е възможна само при привържениците.
