„2021 г. потвърди заключението, че реалната картина на корупцията по високите етажи на властта остава скрита.
Водените наказателни производства не отразяват същинското състояние на корумпираност на публичния сектор на високо ниво“, заявяват Андрей Янкулов и Александър Кашъмов – автори на Годишния мониторингов доклад върху дейността на държавните институции срещу корупцията по високите етажи на властта, озаглавен „Антикорупционни институции 2021: нулева година“.
Докладът анализира развитието на 49 ключови разследвания за корупция от прокуратурата и практиката на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ).
По отношение на 49-те ключови разследвания за корупция, докладът на АКФ показва, че:
- през изминалата година няма нито едно образувано и развило се разследване за корупционно престъпление, насочено срещу високопоставено длъжностно лице.
- Нито един краен осъдителен съдебен акт не е постигнат през последните четири години – от 2018-та до 2021-та включително.
- през 2021 г. е влязла в сила само една нова присъда по обвинение за корупция по казус от висок обществен интерес и тя е била оправдателна.
- Съотношението на влезлите в сила осъдителни към оправдателни присъди по случаи, отнасящи се до високите етажи на властта, е 3 осъдителни към 14 оправдателни. С други думи, внесените от прокуратурата обвинения имат само 18 % успеваемост.
През годината към безславен финал се запъти едно от най-големите в историята на страната наказателни разследвания срещу високопоставени длъжностни лица – това за проекта „АЕЦ Белене“. Срещу двама от обвиняемите министри делото е вече прекратено, а скоро ще бъде прекратено спрямо всички заради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване.
Няма никакво последвало българско институционално действие вече година след наложените през юни 2021 година санкции на американския Държавен департамент по глобалния закон „Магнитски“ на бизнесмена Васил Божков, политика и бизнесмен Делян Пеевски и заместник-председателя на Бюрото за контрол върху СРС Илко Желязков.
„В областта на наказателноправния аспект на борбата с корупцията по високите етажи на властта годината може да бъде характеризирана без никакво съмнение като нулева“ заявява Андрей Янкулов, автор на частта на доклада „Наказателно преследване на корупция по високите етажи на властта.“
Не е по-различна картината и в специализирания антикорупционен орган, Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ):
- През 2021 г. КПКОНПИ е приела 104 решения, от които 22 за установяване на конфликт на интереси и 82, с които конфликт не се установява.
- Преобладаващият брой от разгледаните случаи – 78 на брой, е за лица, които заемат публична длъжност на местно ниво, а останалите 26 – е относно лица, които заемат публична длъжност на централно ниво.
- КПКОНПИ публикува информация за преписки и открити данни за престъпления без да се докладва подадените към прокуратурата преписки, образуваните по тях досъдебни производства и внесените обвинения. При липсата на публична информация, съмненията за антикорупционна хиперактивност на тази комисия в сегмента на дребните риби само се засилват.
- Една изключително малка част от инициираните от КПКОНПИ производства за отнемане на незаконно придобито имущество са отворени за публичен достъп, поради което е налице сериозен проблем с прозрачността на тази част от работата на Комисията. Анализът на публикуваните производства обаче показва, че съвсем малка част от производствата по отнемане на незаконно придобито имущество са обвързани с корупционни престъпления.
Тези резултати показват ясно, че реалната картина на корупцията по високите етажи на властта остава скрита.
„Очевидно водените наказателни производства не отразяват същинското състояние на корумпираност на публичния сектор на високо ниво. Ако се съди по тях се оказва, че виновни в извършването на корупционни престъпления сред най-високопоставените длъжностни лица просто няма,“ заявяват авторите на доклада.
„Негативните изводи за българската съдебна система се повтарят от години и вече говорят за хроничност на проблема, а не за някакво временно състояние с “практически предизвикателства в прилагането на върховенството на закона,“ обобщава разследващият журналист и съосновател на АКФ Николай Стайков в увода на доклада.
„Те посочват сериозни и системни пукнатини, резултат от липса на обективен подход, вмешателство, некомпетентност или неясна комбинация от тези фактори.“
