Снимка: ДПС
От няколко дни най-често употребяваната дума в политическия разговор е „преформатиране“. Какво означава този термин? Това е процес на промяна на формата или структурата на нещо, обикновено в контекста на данни или документи. Често се използва в компютърната терминология, където обозначава процеса на изтриване и повторно структуриране на информация на запаметяващо устройство.
Преформатирането на мнозинството и правителството
В Народното събрание мнозинството ще се запази, ако Слави Трифонов реши да „преглътне“ обидата Пеевски и ДПС-Ново начало да влязат официално във властта. Без гласовете на ПГ на „Има такъв народ“ мнозинството ще се разпадне. И тогава или ще трябва да се търсят плаващи мнозинства за всеки законопроект, или да се правят опити за купуване на депутати, позната практика от предишни парламенти. Или ще се стигне до парламентарна криза и нови избори.
Преформатирането в кабинета е неизбежно, след като Бойко Борисов официално предложи на ДПС – Ново начало да станат част от него и да споделят отговорността за управлението на страната. Преформатиране ще има и, ако ИТН напусне изпълнителната власт, и ако Слави Трифонов остави министрите си в кабинета, което за него би било равностойно на политическо харакири. Тогава досегашните коалиционни партньори ще трябва да освободят министерски квоти за партията на Делян Пеевски и кабинетът ще има доста по-различен вид от досегашния. Не е изключено да бъде и с нов премиер, макар да е малко вероятно,
защото Борисов би сменил Желязков единствено със себе си.
Но едва ли ще го направи, колкото и да е тщестлавен. Причината е не само, че не му стиска да носи отговорност за правителство, което най-вероятно ще вкара държавата в дългова криза следващата година. Колкото и да е наранено егото му, Борисов ще предпочете да остави Желязков да вади горещите картофи от огъня, а той да го критикува и унижава публично отстрани като непрекъснато демонстрира кой кара влака!
При преформатирането в компютърната технология съществено е изтриването и повторното структуриране на информацията на запаметяващото устройство. Какво би искал да изтрие Борисов с промените в кабинета? На първо място грандиозният провал на Даниел Митов като вътрешен министър, особено след изборите в Пазарджик. Той спаси кожата си, по думите на лидера на ГЕРБ, след като директорът на полицията в областния град – крепост на Делян Пеевски – подаде оставка, „защото при нас компромиси не може да има“.
Борисов, колкото и да му е на сърце Теменужка Петкова, ще се почувства длъжен да „изтрие“(или поне да си въобрази, че изтрива) гафовете й на финансов министър, чийто бюджет за 2026 г. обрича държавата на дефицит над 3 процента.
Със сигурност обаче, както след преинсталиране на операционната система на един компютър е възможно възстановяването на изтритите файлове, макар и със загуба на част от съдържанието им, така и смяната на министри да не може автоматично да доведе до забрава на техните действия и/или дори престъпления. Защото пълната амнезия в общественото съзнание е невъзможна.
Кабинет с участието на Делян Пеевски
Ако приемем, че влизането на ДПС – Ново начало в управлението на страната е неизбежно, то тогава смяната на министри от кабинета „Желязков“ може да се случи единствено със санкцията на Пеевски.
Обаче Даниел Митов е негов човек и това стана особено видимо след скандалното поведение на полицията по време на частичните местни избори в Пазарджик. Възниква интересният въпрос – ще развее ли открито белия флаг Борисов пред лидера на „Новото начало“, който е започнал да „изяжда“ ГЕРБ отвътре? И доказателства затова са не само снимките на кметове с Пеевски под герба на Република България. Тази зависимост не е задължително винаги да бъде публично афиширана, напротив.
Има кметове, чиито връзки с одиозния депутат са индиректни и могат да бъдат проследени единствено по пътя на парите, например чрез обществените поръчки и фирмите, които ги печелят.
Бойко Борисов направо преви гръб пред Пеевски. Направи го почти ритуално с признанието си по време на срещата на ръководството на ГЕРБ с актива на партията: „Аз от 20 години познавам Делян Пеевски и знам на какво мога да разчитам. И знам, че като му кажа нещо, той се съобразява, и знам, че той като ме помоли нещо, аз го изпълнявам“.
Ето я разликата, при това съществена – Пеевски се съобразява с това, което казва Борисов, а Борисов изпълнява това, което поиска Пеевски!
Това признание е ключът към отношенията между двете основни фигури на превзетата държава.
Кой кого?
Резултатите от изборите в Пазарджик бяха само повод Пеевски да влезе през парадния вход на властта. И това дава основание да подозираме, че те не бяха неочаквани, а по-скоро предизвестени. Да спечели в регион, който е негова крепост от години, за лидера на ДПС – Ново начало не беше особен проблем. ГЕРБ получи реалните гласове, дошли от неговия актив и останалите му рехави симпатизанти, а купеният и корпоративен вот отиде при Пеевски. Последваха бутафорните сценки и словесните изстъпления на Борисов, и уж случайно изпуснатата реплика че не може да откаже нищо на Пеевски. Защо ли?
За хората, запознати с биографиите на Борисов и Пеевски, съмненията за криминалното минало на Борисов и връзките му с престъпния ъндърграунд, санкциите по закона „Магнитски“ за лидера на ДПС – Ново начало, както и зависимостите на двамата от Държавна сигурност и създаденото от нея задкулисие, няма никаква изненада от развитието на събитията от последните дни.
Двамата поставиха държавата на колене,
обезмислиха съществуването на Народното събрание, окарикатуриха изпълнителната власт и нейните институции. И най-вече съдебната система, която е пред колапс. Затова вече мнозина наблюдатели твърдят, че по легитимен начин този хаос няма как да бъде оправен. Тогава какъв е изходът?
Улични протести и дълги обсади в центъра на столицата или революция? Или покорно приемане на хибриден авторитарен режим като този в Унгария? Може би драмата ще се разреши от само себе си, защото това двувластие не е възможно да продължи дълго. И един от двамата ще трябва да отстъпи, ако не – най-вероятно ще бъде отстранен насилствено и позорно. А идеалният вариант, който изглежда невъзможен, тъкмо защото е идеален, е да се намери политическа и обществена енергия, която да ни избави от това унизително положение, в което сме поставени като народ и държава. С Божията помощ!
