Снимка: Google Street View
Данните за купувачите и наемателите на имоти държавна собственост, обект на разпоредителни сделки, сключени без търг, са достъпни в публичен регистър, но не могат да бъдат предоставени по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), защото са лични данни.
Тази информация не може да формира мнение за дейността на задължен по закона субект (в случая Областна администрация Габрово), а искането им цели събиране на сведения с оглед интереси на заявителя (в случая „За истината“).
Това постанови Административен съд Габрово по жалба от „За истината“ срещу отказ от Областната администрация в Габрово да посочи лицата или дружествата, купили или наели държавни имоти без търг за последните четири години.
Интересът към разпоредителните сделки на областния управител в Габрово бе провокиран от случаи в други области, при които областни управители продават без търг държавни имоти, като не е изключение сделките са на цени под пазарните. Последният такъв случай нашумя във Варна, където бяха продадени без процедура имоти за близо 6 млн. лв., а купувачите се оказаха служители на областната администрация, придобили собственост върху държавната „за задоволяване на жилищни нужди“.
Обект с идентификатор
Точно за да стане прозрачно как областният управител на Габрово се разпорежда със собствеността на държавата, „За истината“ поиска справка по реда на ЗДОИ, като изрично бе посочено желанието към справката да бъде посочен купувачът или наемателят, стойността на сделката, респективно на месечен наем и периода, за който е отдаден съответния имот.
Информацията, която бе предоставена действително бе справка за разпоредителните сделки и договорите за отдаване под наем, от която обаче изобщо не може да се добие представа дали не са облагодетелствани „свои хора“.
Справката бе изготвена във вид на таблица, в която е посочена датата на сключване на съответния договор, а в графата „обект на договора“ е посочен номера на обекта. Тези идентификационни номера са поредица от цифри и точки, с които всеки имот е обозначен в кадастралната карта на съответния град, т.е. всеки имот е представен като „самостоятелен обект с идентификатор …и следва поредица от цифри.
Повече от ясно е, че така предоставената информация изобщо не дава представа кой стои зад сделката за купувач или наемател, което всъщност беше целта на исканата информация.
Разгадаване
Проучване на „За истината“, направено след като подробности за сделките бяха отказани, сочи, че от деветте имота, обект на разпоредителни сделки, за шест купувачът е собственик на законно построена върху държавна земя сграда и всъщност купува земята под своята сграда. В един случай купувачът е собственик на терена, върху който е построена сграда държавна собственост. Само една от сделките остана неразгадана. Продажбата е на жилище в Габрово, но кой е станал негов собственик без търг, не е ясно. Естествено, когато информацията се спестява, е логично да се заключи, че е възможно да има нещо, което се прикрива, но това не е задължително. Точно за да отхвърли всякакви съмнения „За истината“ поиска детайлна справка, а не защото „цели събиране на сведения с оглед интереси“, както е сметнал съда.
Жилища под наем
При имотите, отдадени под наем без търг от Областната администрация в Габрово, оскъдното проучване на база идентификационните номера откри, че става дума за четири апартамента на различни места в Габрово. Най-голeмият е от 72 кв. м на бул. „Столетов“, отдаден под наем през юни 2017 г. за срок от пет години срещу 97 лв. на месец.
Кой е наел апартамента е информация, която както вече стана ясно беше отказана, защото според юристите на габровската Областна администрация тя не е обществена и не изпълнява състава на Закона за достъп до обществена информация, т.е. дори да знаят на кого държавата предоставя имоти без търг, гражданите не могат да си съставят мнение за дейността на Областната администрация. Любопитно в случая е, че наемите на жилища с подобна квадратура в Габрово са в пъти по-високи от тези, на които Областта е сключила договор.
Справка в сайт за недвижими имоти сочи, че наемът на апартаменти с квадратура около 70 кв. м варира от 250 лв. до 600 лв. в зависимост от местоположението и състоянието на имота.
Друг апартамент от 62 кв. с маза и таван, е отдаден за две години срещу 83 лв. месечен наем. В същия сайт за недвижими имоти жилища с близка до тази квадратура се отдават за около 250-300 лв. Допълнителна подробност е, че става въпрос за новоремонтирани имоти, докато състоянието на държавните няма как да знаем какво е.
В справката има още две жилища – едно от 45 кв. м., другото вероятно е боксониера от 19 кв. м. Наемът на първото е 44 лв., на другото – 27 лв. Пазарните цени на подобни имоти също са в пъти по-високи.
Дали исканата и отказана информация за имената на страните по договорите за продажба и наем на държавни имоти представлява защитени лични данни, съдът се произнесе. Заради отпадането през 2019 г. на висшата съдебна инстанция по редица административни дела, в това число и тези по ЗДОИ, не може да се предположи дали друг съдебен състав би потвърдил това становище. Не е изключено все пак да става въпрос за обществена информация и то такава по отношение, на която е налице надделяващ обществен интерес, заради което бе поискана и справката от областната управа на Габрово. Нещо повече, тази информация е част от публичен регистър, тъй като се съдържа в актовете за държавна собственост, които са общодостъпни по определен ред.
Решението на Административен съд Габрово е окончателно.
