Снимка: Кадър от видео.
Колко е разстоянието от облечен в черна тениска „воин“ на паравоенна формация, кръстена на хан Кубрат, Аспарух или Крум, до член на дясноекстремистка мрежа като „Кръв и чест“, забранена в редица държави? Често не повече от една татуировка.
Първият носи прабългарска розета, вторият – свастика, келтски кръст или кодовете 14/88. Единият говори за „възраждане на българщината“, другият – за превъзходството на бялата раса. В крайна сметка обаче и двамата разпознават света по един и същ начин: силата е висша ценност, различните не са „наши“, а щом не са наши, могат да бъдат унижавани, наказвани и, ако се наложи, унищожавани. Все едно дали са мигранти, роми, турци, евреи, ЛГБТ, „соросоиди“ или „еврогейове“. Един български вицепремиер нарече различните хора „ненормални“, а неговата представа за нормалност изглежда се хареса от над 1,44 милиона български граждани.
Общият знаменател днес е антилибералният авторитаризъм. Неговият голям враг е „разложеният Запад“ с досадния му пиетет към човешките права, защото именно правата на различните пречат на мечтата за хомогенна, дисциплинирана и подчинена на силна ръка нация.
Кървавите следи на „прочистването“
Тази среда получи конкретен адрес в Пловдив. При съвместна акция на полицията и ДАНС в частен клуб бяха задържани 18 души, а в използваното от тях помещение бяха открити нацистки знамена, символи и пропагандни материали. Клубът е в близост до Младежкия хълм, където група непълнолетни пребиха до смърт 37-годишен мъж под претекст, че ловят педофили. По първоначална информация частният клуб е свързан с „Кръв и чест“, а сред задържаните е и единият от биячите на двамата непалци в Пловдив – 18-годишният Т.В. Той беше освободен под гаранция от 700 евро след побоя, но отново е арестуван, а в групата са и баща му и брат му.
Пловдивската група „Кръв и чест“ не попада за първи път в полезрението на българските служби. Оказа се, че през 2023 г. е имало производство за проповядване на забранени идеологии, но то е било прекратено.
Пред Нова телевизия бившият началник на сектор „Компютърни престъпления“ в ГДБОП Явор Колев разказа, че преди 25 години разследвал структури на „Кръв и чест“ в България, но не били установени действия, свързани с насилие. Само че мъж с татуировка „Кръв и чест“ беше пребил възрастен мъж, разхождал внучетата си в Борисовата градина, защото ги взел за роми, които просят.
„Прочистване на парка от гейове“ доведе до убийството на студента по медицина Михаил Стоянов през 2008 година. Той издъхна след душене и тежък побой с юмруци и ритници, нанесен му в Борисовата градина от двама ученици. Познат модел със самоназначилите се „ловци“, нали?
През годините обаче полицията е разследвала случаите на агресия – било то срещу роми, хора, оприличени на хомосексуални, или бежанци – най-често като отделни престъпления. Така насилието има извършители, но крайнодясната среда, която произвежда следващите, остава извън кадър – а следователно и идеологията, която разрешава насилието като инструмент за „прочистване“ на обществото.
През 1990-те години имаше серия нападения на скинхедс срещу роми, включително и с жертви. Деветата от тях е 15-годишният Методи Райнов през 1998 г., пребит и изхвърлен от втория етаж на изоставена сграда, прибирайки се от училище.
Бели силни мъже
Тези структури не покълнаха на гола почва. Българският преход им предложи богато наторена смес от етнически национализъм, посттоталитарна държава и култ към силния мъж. През целия период на съществуването си режимът на Тодор Живков не се отказа от насилствената асимилация на роми, помаци, турци, татари в опит да създаде „единна социалистическа нация“.
Още през 2015 г. Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД) описва скинхедс и крайнодесните футболни хулигани като сравнително слабо идеологизирани среди, в които омразата и агресията срещу етнически, религиозни и сексуални малцинства могат да се възприемат като висша проява на патриотизъм. Младежи от футболни агитки например блокираха входа на Народния театър на 7 ноември 2024 г. и така попречиха на зрителите да влязат на премиерата на пиесата „Оръжията и човекът“ от Бърнард Шоу.
Според изследването на ЦИД младите неонацисти пък често са самоуки, познанията им за националистическите идеологии са повърхностни, а собствените им интерпретации лесно превръщат определени групи във „врагове“ и оправдават агресията срещу тях.
Затова днешният неонацист не е длъжен да е чел „Моята борба“, нито да е последователен антикомунист. Той може едновременно да почита Хитлер, Сталин, Путин, Живков и някой средновековен български владетел. За него това е пантеон на силните мъже, които наказват враговете и не се съобразяват със закона.
Когато свастиката вече не е субкултура
Следващото „прочистване“ може да бъде не на парк, улица или квартал и жертвата да не е един човек. Границата между група, която издирва „нежелани“, за да ги пребива, и група, която решава да унищожи повече от тях наведнъж, e твърде тънка. Бомба или автомат могат да заменят юмруците и ритниците, а приложенията, в които да се организират, само ще се множат.
Така крайнодясното насилие вече не може да се обяснява като младежка субкултура или като поредния побой, а се превръща в проблем на националната сигурност. Още повече ако се окаже свързано и с международна мрежа, управлявана от руска територия, какъвто е случаят с неонацистката The Base.
БиБиСи установи през 2020 г., че основателят и лидер Риналдо Назаро живее в Санкт Петербург и ръководи оттам организацията. В края на миналата година испанските служби и Европол разбиха клетка на The Base в Испания и установиха, че ръководителят ѝ е бил в пряк контакт с Назаро.
През юли 2024 г. Съветът на ЕС включи The Base в терористичния списък – първата крайнодясна организация, санкционирана по този режим. Неонацистката мрежа проповядва бяло превъзходство чрез тероризъм и изгражда паравоенни клетки, обучавани за атаки.
България наказва неясно дефинираното „проповядване на фашистка идеология“ в НК, но не е забранила публичната употреба на нацистки символи, поздрави, униформи и кодове. Така за МВР и прокуратурата татуировка на свастика може да е личен избор, а хитлеристкият поздрав – просто жест. Изпънал ръка в такъв жест е бившият секретар на президента по правни въпроси и антикорупция Пламен Узунов, човек с кариера в МВР. През 2017 г. се появиха негови снимки в нацистка униформа и с хитлеристки мустак, за които обяснението му беше, че са от новогодишно тържество през 2003 г., когато бил редови полицай в Пловдив.
Днес Узунов е съветник в политическия кабинет на премиера и секретар на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките.
Само преди дни опозицията попита министър-председателя дали е знаел за неонацистки мрежи в Пловдив. Отговор не последва, само обвинения за „разрушени антифашистки паметници“. Акцията на ДАНС и МВР обаче показа друго. А Румен Радев сигурно внимава – ще вземе да нарече някого неонацист, а той ще се окаже патриот, Аспарухов воин или „вълк“ на мотор.
