За истината публикува коментар на Даниел Смилов за „Дойче веле“.
В
„Истинската история“ на Васил Божков няма нови съществени елементи.
Добавени са нови обвинения към управляващите, но няма нови
доказателства, които да ги подкрепят. А обвиненията са следните:
1.
Божков твърди, че е имал разговори с Бойко Борисов. И срещи с Владислав
Горанов, на които е била договорена конкретната схема. Намеква се за
втори свидетел на една от срещите.
2. Разбирателство за 20% „такса“ за
управляващите за прокарване на благоприятно законодателство и чадър
върху бизнеса му. Не е ясно дали издръжката на „Левски“ и парите за
„Нова“ са били част от тези 20%, или става въпрос за други суми.
Обвинения, признания, а доказателства?
Така
Васил Божков де факто признава, че е участвал в криминално деяние. Дали
ще бъде окачествено като организирана престъпна група (ОПГ) за
източване на бюджета, даване на подкуп в големи размери или нещо друго –
това е въпрос на правна технология. Обвиняемият бизнесмен твърди, че е
бил изнудван, за да се съгласи, но в крайна сметка решението да участва
си е негово.
Божков явно е решил да води собствена кампания в
медиите, като вади периодично някаква информация, и така поддържа
обществения интерес. Сигурно се надява, че по този начин „плаши“
управляващите, които на свой ред ще поискат да се „договорят“ с него, за
да не се стига до разкриване на съществени доказателства. Но така
винаги остава съмнението, че може би всичко е театър, разиграван от
обвиняем, който просто блъфира.
Този театър вече е на
границата на общественото отвращение (ако не и отвъд нея). Затова в
интерес на г-н Божков е да представи цялата информация, с която
разполага. Или поне същественото (ако има такова) в нея. В противен
случай той ще се окаже в ролята на Цветан Василев, който също разказва
доста интересни истории, който също твърди, че има важни доказателства,
но така и не се престрашава да ги направи публични.
Отказаната справедливост
За да се излезе от тази неприятна ситуация, има нужда от качествено, безпристрастно и своевременно разследване и разплитане на аферата. За съжаление обаче казусът КТБ е пример за точно обратното – делото, което засяга само част от проблема КТБ, шест години след престъплението е все още доникъде. Забавената справедливост е всъщност отказана справедливост.
